На 11 ноември светът отбелязва точно век от рождението на Кърт Вонегът (1922 – 2007) – велик, ексцентричен, многожанров гигант сред майсторите на световната литература. По този повод на български излиза юбилейно издание на неговата най-популярна книга „Кланица пет, или Кръстоносният поход на децата“. Сред най-обичаните и влиятелни творби на писателя, тя става бестселър още с публикуването си през 1969 г. и е включена в списъка на „Тайм“ за стоте най-добри англоезични романа на ХХ в.

Новият том е в познатия превод на Владимир Филипов, а корицата на Милена Вълнарова е част от библиотечното й оформление на колекцията от книги на модерния класик, които изд. „Кръг“ възражда. Изданието се отличава и с послеслов от писателя Салман Рушди, страстен поклонник на Вонегът. Текстът му е част от лекция, изнесена през април 2019 г. в Индианополис по повод 50-годишнината на „Кланица пет“, и се превежда за първи път на български от Владимир Германов.

Диляна Георгиева, редакторка на поредицата на издателство. „Кръг“, разказва повече за това какво е да работиш по книгите на Кърт Вонегът, когато си и негов голям почитател:

С какво ви заплени Вонегът и кога беше първият ви досег с творчеството му?

Запознах се с Вонегът на 18 и беше любов от пръв прочит. Благодарна съм, че на тази формираща възраст именно той изгради литературния ми вкус с безпощадната си ирония, смазваща откровеност и зрънце добрина за послевкус. 

Той е представян на български от различни преводачи. Вие самата сте преводач – какво ви прави най-силно впечатление в преводите на текстовете му, издавани през годините?

Вонегът пише простичко и това е изключително сложно за превеждане (както и за писане). Освен това книгите му си комуникират една с друга и често герои, места и препратки се вмъкват в повече от едно произведение. И тук идва проблемът с множеството преводачи – еднаквите елементи понякога се губят. Затова и една от целите на новите издания на „Кръг“ е да опитаме да върнем изгубеното. 

Имало ли е фрагменти от книгите на Вонегът, които досега не сме чели заради цензура? Разкажете за някои от случаите.

Докато редактирам старите издания, откривам по някое и друго изпуснато изречение, особено ако се споменава нещо неблагосклонно за Съветския съюз. Това е волната цензура. Неволната цензура е свързана с разговорни изрази от сексуален характер, които, по всяка вероятност, са били непознати на преводачите в онези времена. 

Какво в стила на Вонегът го прави толкова привлекателен за читателите 100 години след раждането му и 15 години след кончината му?

Вонегът често е безкомпромисен в своята откровеност, не се страхува да развенчава дълголетни митове и така да безпокои душата на читателя. Но ако беше само такъв, щеше да бъде просто жесток. Забележителното у него е, че въпреки всичко, насред разрухата от бомбардировките на човешката глупост той открива лъч надежда. В „Кланица пет“ Вонегът казва, че в никоя от книгите му няма злодеи. Но освен това в тях няма и герои. И това е крайно прозаично, крайно ежедневно. Крайно човешко. 

Разкажете повече за философията в книгите на Вонегът. С какво идеите му стават все по-актуални във времето?

Понякога се изумявам, докато го чета, и се чудя пророк ли е бил, или в хората всъщност нищо не се променя. И може би е точно това, че всеки велик писател е на първо място фин познавач на човешката душа, много по-умел от всеки психолог. Още в първия си роман „Механично пиано“ въвежда много от важните за него теми, които не спират да се развиват и нюансират в следващите му книги. Темата за войната изглежда централна, но всъщност централна е човешката психика. Непохватността ни да дадем и получим любовта, която е нужда, толкова основна, колкото и храната. Съществува ли свободна воля въобще, неизбежно ли е всичко? Трудно е да си представим, че юноша, станал свидетел на едно от най-безсмислените и жестоки кланета по време на Втората световна война, е филантроп, въпреки всичко. „А някъде там беше пролет“ ще завърши „Кланица пет“. А някъде там имаше един човек, който вярваше в човека, бих казала аз. Името му беше Кърт Вонегът. Така е то.