Депутатите приеха окончателно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като най-сетне сложиха край на различните тълкувания що е то кворум и с колко гласа се приемат закони - повод за многократни "врътки", за взимане на решения от страна на председателя, или така наречените игри с кворума.

Уточнено беше по принцип понятието "присъстващи". При явно гласуване под "присъстващи" се разбира броят на народните представители, които са регистрирани при последната, преди гласуването, проверка на кворума. Базата тук е основният закон, който гласи: "Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство".

Предложението за изясняващия текст бе на зам.-председателя на парламента Кристиан Вигенин (БСП), който припомни, без да назове името на бившата председателка на НС от ГЕРБ Цвета Караянчева, как в залата са се броели и телата, на народните избраници, въпреки явното им нежелание да участват в работата (Караянчева спасяваше кворума, като въпреки нежеланието на депутатите на левицата, пак ги броеше за присъстващи телом, б.р.). Т.е., че правилата за кворума досега са се определяли двуяко, според решенията на председателите. 

След като конституцията изисква 121 (от 240) гласа, за да започне заседанието, то решение може да бъде взето с 61 глса "за" - най-малко. Дори само 61 да гласуват "за", всички останали да не участват в гласуването, при дефиницията, която даваме, решението може да бъде взето - посочи Вигенин.

В правилника се посочва и, че решенията на постоянните комисии се приемат с мнозинство от присъстващите, но само ако за него са гласували не по-малко от една трета от членовете на комисията. Гласуването е лично.

Постоянните комисии откриват заседанията си и приемат актове, когато присъстват повече от половината им членове. Ако след обявеното начало кворумът не е налице, комисията може да заседава, но не могат да се гласуват актове - провеждат се само контрол, изслушвания и обсъждания.

Не бе прието предложението на "БСП за България" да отпадне изричното изискване депутатите да получават възнагражденията си само по банков път.

Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушване, вносителят на предложението прави изложение на въпросите в рамките на пет минути. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса общо към всички изслушвани лица, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група - общо на един въпрос като всеки въпрос е в рамките на две минути.

Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси, прие парламентът.

Въпросите за парламентарен контрол се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят, записаха депутатите.

Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.