След едва 12 месеца на власт лидерите на разединеното коалиционно правителство в Израел развяха "бялото знаме" и обявиха, че ще разпуснат парламента.

Така страната се насочва към нови избори - пети за последните три години и половина.

Защо се случва това? И има ли вероятност начело на страната да се завърне Бенямин Нетаняху?

Вижте отговорите на тези и други въпроси в следващите редове.

За парламентарната система на Израел

От създаването на страната през 1948 г. досега никога не се е случвало една партия в Израел да получи абсолютно мнозинство в 120-членния Кнесет.

След изборите победителите нямат време за шампанско - веднага стартират трудни преговори и съюзявания до достигане на заветното мнозинство (60+1). Понякога на пръв поглед идеологически съперници влизат в алианс. Такъв бе случаят и при изграждането на 36-ият кабинет през 2021 г.

Характерната нестабилност на парламентарната система предоставя огромна власт на малките партии в страната. Често от няколко депутати зависи колко продължителен ще е животът на правителството. 

Защо се провали 36-ото правителство?

На последните избори през юни 2021 г. в Кнесета влязоха цели 13 партии. В крайна сметка лидерът на "Ямина" и настоящ премиер Нафтали Бенет, заедно с външния министър и центрист Яир Лапид успяха да сформират управляваща коалиция от общо 8 партии. В нейния състав присъстваха както крайни националисти и бивши съюзници на Нетаняху (като Бенет), така и представители на малката пропалестинска партия "Обединената арабска листа".

През този период правителството прие бюджет, преодоля две вълни на коронавирус, установи дипломатически връзки с арабски държави и дори успя да се позиционира като медиатор във войната между Русия и Украйна.

Но от самото начало кабинетът функционираше на нестабилни основи. Раздирано от вътрешни противоречия и подложено на сериозен натиск от Нетаняху, правителството загуби мнозинството си през април 2022 г., след като депутатка от партията на Бенет оттегли подкрепата си. Последният пирон в ковчега на кабинета бе забит след неуспеха на парламента да приеме закон, с който да удължи специалния правен статут на еврейските заселници в Западния бряг отвъд юни тази година - въпрос, който е изключително важен за населението на страната. 

В протест срещу правителството опозиционните партии гласуваха "против", въпреки че повечето от тях искат статутът да се съхрани. Резултатът от вота бе непосредствената причина да се разпусне Кнесета - по този начин специалните права на заселниците ще се съхранят до три месеца, след като бъде избран нов парламент.

Все още не се знае точната дата на изборите, но вероятно те ще се проведат в края на октомври или началото на ноември 2022 г.

Ще се завърне ли Бенямин Нетаняху на власт? И любопитни прилики с България

Трудно е да се правят прогнози относно бъдещия облик на страната. Ранните сигнали по-скоро сочат, че водещите партии от досегашното правителство са загубили инерция и няма да са в състояние да сформират мнозинство. Няма обаче изглед опозицията да се възползва от това.

Любопитното е, че можем да открием множество паралели между политическата обстановка в България и Израел.

При бъдещите избори се очаква партията ("Ликуд" и ГЕРБ) на най-дълго управлявалия премиер в историите и на двете държави (Бенямин Нетаняху и Бойко Борисов*) да спечели най-много гласове. Но едва ли ще открие достатъчно на брой коалиционни партньори, с които да състави кабинет.

Дори ако групите в досегашното правителство успеят да формират крехко мнозинство, едва ли ще станем свидетели на стабилно и продължително управление. Те трябва да открият позитивни форми на своето съществуване отвъд ролите на борци срещу статуквото ("Ликуд" и ГЕРБ). Това изглежда невъзможно при съюзяването на партии с толкова разнопосочни интереси, цели и светоглед.

Нетаняху, срещу когото се води дело за корупция, изглежда е в по-добра позиция от Борисов. Той се ползва с по-високо доверие в сравнение с Бенет, Лапид и ръководителя на "Синьо и бяло" Бени Ганц. Ето как би изглеждал директен сблъсък между лидерите според социологическо проучване, публикувано в онлайн медията "Мако":

- Нетаняху (47%) срещу Лапид (31%)

- Нетаняху (47%) срещу Бенет (23%)

- Нетаняху (46%) срещу Ганц (26%)   

Но проучването сочи, че коалицията около "Ликуд" би спечелила 59 депутати на предстоящите избори - с две по-малко от абсолютно мнозинство. Партиите в досега управлявалия кабинет биха вкарали в парламента 56 народни представители. Ключови 5 места ще спечели "Съвместната листа" (Арабския блок). Теоретично чрез нея под някаква форма кабинетът на Бенет/Лапид би могъл да сформира мнозинство, но както вече посочихме - отворен е въпросът колко време той би се задържал.

Съюзяването между Нетаняху и "Съвместната листа" е почти изключено. Много по-вероятно е лидерът на "Ликуд" да поведе по-националистическа предизборна кампания в опит да привлече крайнодесните избиратели, разочаровани от относително умерената политика на Бенет. Която няма как кой знае колко да се видоизмени, ако лидерът на "Новото дясно" иска да разчита на подкрепата на арабските партии.

Така Израел се насочва към избори, за които единствено можем да прогнозираме, че в краткосрочен план няма да са последните.

*Станко Тодоров е изкарал с няколко седмици повече на премиерския пост от Бойко Борисов. Но мандатите му са в едни по-различни времена.