Американският поет Андрю Орке посмъртно получава тазгодишната награда за поезия на името на Уилям Мередит. Това пише в прессъобщение фондацията "Уилям Мередит". По традиция тя обявява учредената през 2012 г. награда навръх рождения му ден – 9 януари 1919 г.  

Уилям Мередит е поет лауреат на САЩ, почетен гражданин на България и на гр. Смолян. Той почина през 2007 г.

"Андрю Орке, който почина през 2013 г., беше една наистина ренесансова личност“, се казва в съобщението.

От фондацията припомнят, че Орке е управлявал екоорганизация, работил е по проекти за осигуряване на микрофинансиране, бил е директор на Корпуса на мира. Любопитен факт от биографията на поета е и това, че е бил шампион по бокс за аматьори.

Подобно на Мередит неговият приятел и колега Орке вярваше, че поезията е нещо повече от думи върху хартия. Че тя е начин на живот и на разбиране, и връзка с хората. За тях поезията може да бъде полезна за постигането на социална справедливост и да служи като решение, способстващо за промяна на съзнанието и духа на човечеството, съобщават от фондация "Уилям Мередит".

Харълд Блум пише за Орке:

„…той има проницателен поглед, широк интелект, а великодушието му към човечеството е безкрайно. Той е в значителна степен човек, който живее навън сред света като помага на други мъже и жени да живеят по-добър живот.“

„Андрю Орке пише с огромна дълбочина на чувството и мастойрство на формата. Неговите стихотворения са едно американско съкровище", смята литераратурната критичка Джуъл Спиърс Брукър.

Самият Уилям Мередит, пишейки за него с Ричард Хартайс преди няколко години, споделя:

„Творчеството на Андрю Орке е прозорец към света – един свят, видян през състрадателния поглед на другар по пътя. В прелестното своеобразие на Африка, той пее за положението на хората по повелята на сърцето, от името на сърцето.“

Носители на наградата досега са: Дейвид Фишър (2012), Любомир Левчев (2013), Наташа Третъуей (2014).

 

СЕЛОТО

В селото, в селото, в селото

животът се повтаря, животът се повтаря.

Има светлина, има тъмнина. Тъмнината

се повтаря, светлината се повтаря,

сеитбата се повтаря, жътвата се повтаря.

Но животът не е скучен никога. Той потупва

барабанената кожа на нощта и се чувства удовлетворен.

Ослушва се за стъпки, когато кучетата лаят

в селото, в селото, в селото.

 

В селото, в селото, в селото

животът се повтаря, животът се разпада

и възкръсва все един и същ.

Ние гледаме да не пропуснем да повтаряме

обичайните приветствия, обичайните сбогувания,

използвани от нашите родители и техните родители.

Те са мъдри, ние – незначителни, а денят е дълъг.

Смъртта пристига, но един-единствен път, ала стане ли

дума за живота, всекиму се ще да го повтори

в селото, в селото, в селото.

(„Песни за Африка и Сан Мигел де Алиенде“, Андрю Орке, поезия, двуезична, изд. PSP & ФАКЕЛ, София, 2008 г.)