В деня, в който Русия подложи на масиран обстрел граждански цели на територията на цяла Украйна, в българското интернет пространство се появява текст-апотеоз на политиката на Владимир Путин. На 10 октомври 2022 г. две български онлайн медии публикуват един и същи текст с едно и също заглавие: „Путин се движи изцяло в рамката на международното право“. Авторите, посочени в двете медии, обаче са различни.

Дословното припокриване на двата текста предизвиква въпроси кой е действителният автор на текста, отправени включително към самия Явор Дачков.

Проверката на Factcheck.bg показва, че първоизточникът на публикацията е пост във Фейсбук профила на Явор Дачков от същиия ден, 10 октомври, който е препечатан в няколко български онлайн медии, в това число електронната версия на вестник „Труд“. Същия ден в сайта topnovini.eu се появя абсолютно същата статия със същото заглавие, но като автор е посочен Кеворк Кеворкян. Такъв текст обаче не може да бъде открит нито на уебстраницата на журналиста, нито в неговия официален профил във Фейсбук.

За онлайн аудиторията обаче кой е истинският автор и къде се разпространява тенденциозната публикация няма значение. Въпреки липсата на дигитални следи, които да сочат към авторството на Кеворкян, текстът се разпространява активно във Фейсбук с неговото име като автор. Проверка с инструмента CrowdTangle показва, че статията от topnovini.eu е споделена в няколко Фейсбук групи и страници с общо над 975 хиляди членове, като е събрала над 7000 интеракции (включително харесвания, коментари и споделяния). 

Текстът в „Труд“ предизвиква значително по-малка активност във Фейсбук, но за сметка на това статусът на самия Явор Дачков е широко споделян и копиран.

Този случай е нагледна илюстрация как „копи-пейст“ практиката, широко наложена в българските онлайн медии, умножава и усилва посланията на кремълската пропаганда. Невъзможно е да се каже в кои случаи мотивът за препечатването е идеологически и цели да разпространи гледната точка на Москва и в кои става въпрос за търсене на повече потребителска активност и съответно, печалба. Но и в двата случая резултатът е един и също – безкритично и безотговорно се разпространяват дезинформация и пропаганда. 

Претоплена кремълска пропаганда

Самият текст на Дачков/Кеворкян съдържа единствено общи твърдения и генерализации, не се основава на факти и отразява напълно позицията на Кремъл за войната в Украйна. Основната теза на въпросния текст е, че Русия спазва международното право, а Владимир Путин е „политик-легалист“. 

Според речника на българския език думата „легалист“ означава: „привърженик на легалния начин за водене на политическа борба, на легализма“.

Всъщност определението „легалист“ или „законник” за Путин не е ново в кремълската реторика. Такава представа налага за себе си самият Владимир Путин – че е управленец, който спазва буквата на закона. Същото определение може да се види из публикации в руски медии, както и в статия в Pogled.info от 10 юли 2021 г., озаглавена „Външният министър на РФ Сергей Лавров предупреждава Запада”. В текста са използвани откъси от статията на Лавров – „За правото, правата и правилата”, но има и допълнителни коментари, вероятно добавени от автора на статията. Именно от тези коментари разбираме, че Путин е последният останал в света държавник „легалист” и „законник”.

„Русия се държи според закона. Путин е последният законник в света днес. Защото той е този, който постоянно, противно на волевите стремежи и обещания на западните, глобалистки елити, които вече се възприемат като глобални (а това са различни понятия: глобалистките елити са тези, които изпълняват глобалисткия проект, а глобален елит е статутът, към който се стремят) – действа в рамките на закона и международното право, като го приема буквално такъв, какъвто е. (…) Путин е легалист, той гледа на закона и спокойно, без никакви емоции…”

Всъщност, Русия хладнокръвно и „без никакви емоции” многократно нарушава международното право от 2008-а година насам – нахлува в Грузия през 2008 г., анексира Крим през 2014 г., участва във въоръжения конфликт в Източна Украйна от 2014 г. насам, напада Украйна на 24 февруари тази година, организира незаконни референдуми в самообявилите се Донецка народна република и Луганска народна република и ги обявява за част от Русия.

В позиция от 13 октомври 2022 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) проведените референдуми в Източна Украйна са определени като „нарушение на международното право”, „нищожни и невалидни, без никаква правна или политическа стойност”. По време на същото заседение на ПАСЕ страните членки в Съвета на Европа бяха призовани да обявяват Русия за „терористична страна”.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш казва, че Уставът на ООН е ясен и анексирането на територии на друга страна членка на организацията чрез употребата на заплахи и насилие представлява директно нарушаване на принципите на ООН и на международното право. На 12 октомври 2022 г. 143 държави членки на ООН страни подкрепят резолюция, осъждаща незаконно проведените референдуми в части от Източна Украйна. Само пет държави гласуват против резолюцията – Русия, Северна Корея, Беларус, Никарагуа и Сирия.

Действията на Москва са в разрез с Устава на ООН, който забранява заплахата със сила или употребата на сила спрямо друга държава. Чл. 2, ал. 4 от устава на организацията гласи: „Всички членове на организацията се въздържат в международните си отношения от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации.“ Принципите на ООН изискват от членовете на организацията да “уреждат международните си спорове с мирни средства по такъв начин, че да не поставят в опасност международния мир и сигурност, както и справедливостта“.

Твърденията на Русия, че действията ѝ в Украйна са в защита на етническите руснаци там, че предотвратяват „геноцид” и извършват „денацификация” и „освобождение”, че са в отговор на заплахата от колективния „Запад” и пр. са многократно оборвани и опровергавани.

Всъщност, самата Русия изтъква като основание за действията си „самоотбрана в случай на въоръжено нападение”. В писмо до Международния съд на ООН Кремъл заявява, че „в действителност” „специалната военна операция“ на територията на Украйна се основава на чл. 51 от устава на ООН, който се отнася до „неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията”.

Въоръжено нападение срещу Русия от страна на Украйна обаче не е имало. Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г.

Типично за кремълската пропаганда е да налага едновременно взаимно изключващи се тези. Така, докато твърди, че не нарушава международното право, паралелно с това Москва използва довода, че и САЩ нарушават международното право, следователно това е позволено и за другите.

Този кремълски разказ често се илюстрира с изброяване на предишни международни конфликти, в които САЩ са участвали, без да се отчитат специфичните обстоятелства във всеки отделен случай. Много популярно у нас е сравнението с Косово, но се пропуска обстоятелството, че именно съпротивата на Русия (подкрепена от Китай) не позволява приемането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН за законно използване на военна сила за прекратяване на престъпленията, извършвани от армията на Слободан Милошевич срещу косовските албанци. Защо сравненията между събитията в Косово и действията на Русия в Украйна са подвеждащи и манипулативни е обяснено подробно в този текст на Factcheck.bg.

Този пореден опит за налагане на „другата” (кремълската) гледна точка към войната в Украйна обаче среща бърза и категорична реакция от страна на публиката. Широка популярност в медиите и социалните мрежи придоби реакцията на пловдивския юрист Тодор Рогошев, който ясно и систематично оборва твърденията на Явор Дачков с аргументи от международното право.

Тодор Рогошев призовава журналиста на дебат, в който двамата да сблъскат позициите си. Единственият отговор на Дачков може да се открие в коментар под друга публикация на юриста от 11 октомври 2022 г. В него Дачков индиректно отказва предложението за дебат: “Не се състезавам с никого, а мнението ви не представлява интерес за мен(…) Вашата суета и обгрижването ѝ също не ме интересуват”.

Постът на Явор Дачков във Фейсбук все още е наличен и не е изтрит, както смята Тодор Рогошев, към момента на публикуването на този текст.

.......

Авторът Ванеса Николова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и преводач в печатни и онлайн медии. Интересува се от теми, свързани със Западните Балкани и Далечния Изток, включително ядреното разоръжаване на Корейския полуостров. Вълнува се от астрономия и астрофизика и една от целите ѝ като журналист е да направи науката по-достъпна и интересна за обикновения читател. Работи с английски, испански, италиански, френски, руски, сръбски и корейски език.

Публикацията е създадена по проекта FENCE: Building resilience for safeguarding political debates in EU Southeast frontiers с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Factcheck.bg