България е Мунчо. Т.е. селският идиот на Европа. България е шампион по пропуснати възможности. И вчерашният ден ни донесе поредната от тях.

Европейският съюз одобри поредния транш от военна помощ за Украйна на стойност 490 милиона евро. С него парите, с които ЕС досега е подкрепил украинската отбрана срещу руската агресия, станаха общо 3,1 милиарда евро.

Това не са парѝ, които Брюксел праща на Киев в плик или с банков превод. Тези парѝ, пише "Политико" ще "платят на държавите членки за дарените оръжия" от тях на Украйна.

Тоест, който е дарил, получава парѝ да си купи ново. България за пореден път не е между тези страни. Водена от поредица служебни правителства на очевидно проруския си президент, тя решѝ да не се "замесва" и затова, когато неизбежно дойде денят на превъоръжаването, най-бедните данъкоплатци в ЕС, българите, ще трябва да бръкнат в своите плитки джобове, вместо да получат средства от евроепейския бюджет.

И като допълнение - да подсмърчат, когато помагалите навреме, т.е. истинските приятели (които в нужда се познават) си разпределят договорите за следвоенно възстановяване на Украйна.

"Предоставянето на въоръжение от българската армия за Украйна в момента, без да са въведени нови образци като заместване, ще задълбочи дефицита от способности за дълъг период от време и то в условия на влошаваща се среда за сигурност. Мантрата, че предоставяйки въоръжение на Украйна, веднага ще получим натовско въоръжение, издава опасна наивност или тежка некомпетентност", каза днес Радев.

Китайската дума за "криза" се състои от два йероглифа. Единият означава "опасност", а другият "възможност". България на Тодор Живков и на Румен Радев знае само първия "йероглиф" и му регира по един същи начин - като се снишава.

Първо мантрата беше "да не въвличаме" страната си във война. Макар Русия вече да ни беше обявила за врагове поради членството ни в НАТО. 

Новата мантра е, че и да искаме, нямаме какво да дадем, без да загубим отбранителните си способности. Тя е на границата между кретенизма и лъжата.

Кретенизъм е да се нарича "способности" това, което България има в момента - под 100 годни танка и малко над 10 все още летящи изтребителя. И е лъжа, че нямаме какво да дадем. То нас, така или иначе, не може да ни опази, но за украинците днес, всеки танк, всеки бронентранспортьор, всеки снаряд или патрон са нещо и то - нещо, което се помни завинаги.

Срещу малкото, но дадено от сърце, можем: (а) да си купим истински способности; (б) да спечелим истински приятел в бъдеще в лицето на Украйна. Както вече направиха сравними с нашата страни като Чехия и Словакия например.

Лъжа е, че нямаме какво да дадем и по друга причина - публична тайна е масивният износ на български боеприпаси за Полша и Румъния, както и това, че поляците и румънците не ходят с тях на лов. Всички тези муниции отиват в Украйна и търговци на оръжие свидетелстваха за това публично. България е специализирана в производството на боеприпаси още от времената на Варшавския договор и тези производства продължават. 

Ако България днес не използва времевия прозорец, за да се превъоръжи, съвсем скоро ще трябва да "утилизира" сегашните си "способности" от съветски железа, т.е. да ги нареже за вторични суровини. А заедно с тях - да унищожи и милиони боеприпаси, неотговарящи на стандартите на НАТО. И едните, и другите днес биха могли да бъдат полезни на Украйна.

За новото ще плащаме по най-високата тарифа. Заради политиката на Радев търговете няма да бъдат нито политически, нито като за приятели, а като за малки и слаби балкански тарикати или като за мунчовци, които все не могат да улучат правилната страна на войната и на историята изобщо.

Освен, че е селски идиот, България на Румен Радев е и кротък идиот (също като Вазовия Мунчо). За разлика от други, чиято съпротива срещу ЕС е буйна и рискуват да загубят много от това, нашата е тиха и пасивна. Ние не се зъбим на Брюксел, нито искаме друга Европа, както правят поляците и унгарците. С всяка Европа сме ОК, стига да дава парѝ, докато ние тихичко, но упорито мучим в балканския си ъгъл: "Руссиян! Жа ма бий!".  

П.П.: Демокрацията е обществен строй, при който управляващите са огледало на избралите ги управлявани. Това е към негласуващите: Колкото повече позволявате само мунчовците да гласуват (научиха се да го правят и с машини), толкова по-голяма е вероятността мунчовци да ви управляват.