Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Четирима души са нападнати докато разпъват палатките си в близост до живописен каньон. Само една жена оцелява.

Арло Уорд е заловен в близост до местопрестъплението, покрит с кръвта им. Той не само признава, но и описва убийствата с ужасяваща точност. Въпреки че не откриват оръжието, нито имат надеждни свидетели, полицаите приемат безусловно признанието на странния Арло.

За прокурора това е възможност лесно да получи осъдителна присъда. Но за адвокатите Дилън Астър и Лили Ричи да поемат този случай е повече от риск.

Все пак има подозрения, че Арло не е виновен и просто иска да бъде център на внимание. Когато делото започва, наяве излизат все повече противоречиви факти. А Арло следва свой собствен, съвсем неочакван план…

Виктор Метос е успешен автор на повече от 50 романа. Книгите му бързо се превръщат в бестселъри и са продадени в повече от милион копия по целия свят; сред тях е блестящият трилър „Съпруга на убиец“. Метос е номиниран за престижната награда „Едгар“ за най-добър роман. Преди писателската си кариера, той работи като прокурор и адвокат по наказателни дела.

Представяме ви откъс от новия му роман "Кървава луна":

.........................

Кели Уайтулф се събуди от вибрациите на мобилния си телефон върху леглото. Заспа, докато гледаше документален филм за истинско престъпление, и телевизорът все още работеше с намален звук. С премрежен поглед тя взе телефона и видя, че на екрана е изписано името Ханк Филипс. Кели изключи телевизора и отговори на обаждането.

– Знаеш ли колко е часът?

– Не е чак толкова късно, че да не ми е удобно да звъня – отвърна малко нахално Ханк.

Кели си пое дълбоко дъх и седна в леглото. Стаята беше обляна в слаба пурпурна светлина и чак след известно време си спомни, че има „кървава луна“. Тя докосна празната страна на леглото, чаршафите бяха студени.

Бракът ѝ се разпадна след раждането на близначките. Кели и бившият ѝ съпруг се впуснаха в него твърде бързо и не бяха подготвени за големия стрес, който децата внесоха във връзката им, затова тя остана самотна майка, откакто момичетата ѝ бяха на шест месеца.

Кели се запита какво би било да се събуди до някого, който знае как да ѝ помогне, когато се чувства смазана от работа.

– Кели, там ли си?

– Да, да, почакай – тя отиде до машината за еспресо, която държеше на тоалетката, и я включи. – Какво става? – попита Кели, когато чу познатото бръмчене и долови мириса на кафето.

– Ще можеш ли да дойдеш в участъка? Има... ами, проклета касапница, Кели.

– Какво искаш да кажеш?

– Точно това, което казах, четирима младежи в каньона Койот. Едната е оцеляла, но е в интензивното отделение в болница „Рузвелт“, ранена е много лошо. Другите трима... Не съм виждал такова нещо.

Ханк Филипс беше полицай от двайсет и четири години, шестнайсет от които в отдел „Обири и убийства“ на Шерифската служба на окръг Джаксън. Думите му, че не е виждал такова нещо, я накараха да потрепери.

– Извършителят вече е арестуван.

– Толкова бързо?

– Полицейски патрул го спрял на междущатската магистрала петнайсет за превишена скорост. Полицаят го изкарал от колата и видял, че е облян в кръв. Току-що излязох от стаята, където е задържаният. Полицаят не се шегува. Арестантът наистина е покрит с кръв от главата до петите.

– Идвам веднага.

Кели отиде в тоалетната, после се изкъпа и облече черен костюм. Изпи двойно еспресо и издърпа чекмеджето, където държеше златната си значка с гравиран отгоре надпис „Окръжна прокуратура на Джаксън Каунти“.

Понякога Кели носеше и скрито оръжие, но реши да го остави вкъщи тази вечер. Тя беше първата жена окръжен прокурор на окръг Джаксън и получаваше доста заплахи, някои от добрите стари момчета не харесваха идеята да ги прибира на топло жена, още повече коренна американка.

Въпреки че беше малък и се намираше насред изолирана ивица пустиня в северозападна Невада, окръгът се разрастваше бързо. Кели беше подала заявление до Окръжния съвет да ѝ дадат още петима прокурори, но засега се позоваваха на бюджетни проблеми и се бавеха, никой от съветниците не искаше публично да откаже на правоприлагащите органи искане за повече персонал, но също така си имаха свои любими проекти, които чакаха финансиране. Съветът беше съставен точно от такива, каквито Кели не харесваше – хора, които биха казали всичко, за да получат каквото искат.

Тя мина на пръсти покрай стаята на леля Ноя и влезе в спалнята на децата си. Бетани и Бела спяха дълбоко по гръб в леглата си. Бела беше гушнала розово плюшено зайче, а ръката на Бетани беше се провесила от горното креватче, слюнката ѝ се виждаше по възглавницата. Кели ги целуна и остави бележка за Ноя, че трябва да тича на работа и че ще се върне, когато може.

Имаше племенен обичай старите хора, които вече трудно могат да се грижат за себе си, да живеят при по-млади роднини, които да се грижат за тях. Кели трябваше честно да признае, че всъщност Ноя ѝ помага много повече, отколкото тя може да помогне на леля си.

Майката на Кели беше убита в една студена ноемврийска нощ. Тогава Кели беше само на дванайсет и Ноя я взе при себе си и ѝ обясни същността на жизнения цикъл и защо майка ѝ всъщност никога не може да изчезне напълно. Думите на Ноя в онази нощ, както и в безброй други нощи, бяха единственото, което не позволи травмата да я обсеби толкова дълбоко, че Кели никога да не може да се съвземе.

Шерифската служба не беше далеч от дома ѝ. Правоъгълната тухлена сграда, която през шейсетте години явно е била предназначена за офиси, понякога ѝ напомняше на стара ръкавица. Кели започна кариерата си тук преди две десетилетия като помощник-шериф и пазеше скъп спомен за онези дни в полицейската патрулна кола, макар че навремето, докато работеше нощна смяна и учеше право през деня, единствената ѝ мисъл беше да стане прокурор.

Тя влезе вътре и не намери никого на рецепцията, затова тръгна по коридора към стаите за разпити. От стаята за почивка излезе една от помощник-шерифите, Синди, усмихна се и подаде на Кели чаша кафе.

– Съвсем прясно е.

Кели взе чашата, без да спира, и благодари:

– Ти си върхът, Синди.

Тръгна по дълъг коридор към първата стая за разпити и погледна през еднопосочното огледало, без да обръща внимание на Ханк и партньора му Сил, които разговаряха тихо на десетина крачки от нея.

Мъжът зад еднопосочното огледало беше слаб, с кестенява коса, с жълтеникаво и някак болезнено бледо лице и големи кафяви очи, излъчваше безмерна тъга. Бавно се поклащаше напред и назад, както бе седнал. Кели забеляза всичко това за миг, но онова, което я порази, беше кръвта.

Ханк не преувеличаваше, мъжът сякаш се беше къпал в кръв. Кръвта засъхва в пурпурно-кафяво, но ако някой се опита да я почисти с белина или силен сапун, става сива, защото белината разгражда хемоглобина. Тази кръв беше тъмночервена на цвят, което означава, че е била много и мъжът не се е опитвал да я почисти.

Носеше обикновена бяла тениска и джинси, но бялото на тениската почти не се виждаше от кръвта. Ръцете му също бяха покрити с кръв, косата му беше сплъстена от кръвта, по лицето му имаше размазана кръв, все едно е грабнал кървава кал и се е намазал по кожата.

– Мамка му – прошепна Кели.

Ханк се приближи до нея и погледна в стаята.

– Да... но той каза, че вината не била изцяло негова.

– Как така?

Ханк пъхна ръце в джобовете си.

– Твърди, че един демон му казал да го направи.

– Демон?

– Така каза. Но има нещо, което трябва да видиш. Снимки от местопрестъпление и от нещо, което ще си спомниш.

Ханк ѝ подаде папка и Кели я разгърна. Вътре имаше лъскави снимки от случай, за който тя всеки ден мислеше, откакто преди шест години затвори досието и го изпрати в мазето, където бяха шкафовете за нерешените случаи.

– Много прилича на...

– Знам – побърза да го прекъсне Кели и погледна към Сил. – Той знае ли?

– Не, само аз и ти.

Тя затвори папката, потупа се по гърдите с нея и я притисна.

– Никой не трябва да знае за това... Засега.

– Ясно.

– Ханк, говоря сериозно, трябва да си остане само между нас. Бъркотията беше наша и се нуждая от време, за да се уверя, че наистина е той.

Ханк кимна и отново погледна към мъжа, който седеше в стаята за разпити.

– Наистина ли мислиш, че този човек може да е...

– Да – отговори Кели и извади ароматизирана цигара с карамфил от чантата си.
Ханк измъкна запалка и подаде огънче, а Кели издуха облаче дим.

– Всеки е способен да направи всичко, Ханк, само трябва да попадне в съответните обстоятелства.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.