Посланиците на Финландия и Швеция - Клаус Корхонен и Аксел Вернхоф, подадоха тази сутрин молбите на двете страни за членство в НАТО.

Това стана в централата на алианса в Брюксел.

Молбите бяха предадени на генералния секретар Йенс Столтенберг, който нарече събитието „исторически момент“.

Молбата трябва да бъде одобрена от всяка от 30-те страни членки на Северноатлантическия пакт.

„Това е един добър ден в критичен момент за нашата сигурност“, коментира Столтенберг.

И изтъкна за пореден път, че всяка държава има правото сама да избира своя път и да направи своя избор в изцяло демократични процеси.

Членството на двете скандинавски държави ще увеличи съвместната сигурност на съюзниците, изтъкна още генералния секретар.

"Трябва да бъдат отчетени интересите в областта на сигурността на всеки съюзник. Решени сме да достигнем до бързи заключения. Съюзниците са единодушни за важността от разширяването на НАТО", добави гтой.

Сбогом на неутралитета

И Финвландия, и Швеция бяха неутрални по време на Студената война.

Макар да жертва на съветска агресия през 1939-1940 г., в резултат на която изгуби една десета от територията си, Финландия се превърна в най-близката на СССР западна страна. И то в такава степен, че връщаше съветските бегълци.

Швеция пък каза сбогом на близо 200-годишния си неутралитет. Решителният момент настъпи, когато управляващата Социалдемократическа партия се обърна на 180 градуса и се съгласи кралството да стане част от военен съюз.

Решението на Хелзинки и Стокхолм да се присъединят към НАТО е една от най-важните промени в европейската архитектура за сигурност от десетилетия насам, коментират дипломати. Обществените мнения в двете страни рязко се промениха след руското нахлуване в Украйна на 24 февруари.

Ратификацията от страна на всички 30 членки може да отнеме година, смятат дипломатически източници, цитирани от Ройтерс.

Армиите на двете страни са отлично подготвени. Шведската войска е на практика интегрирана в пакта. Военнослужещи от скандинавското кралство участват в редица мисии на НАТО.

Изненада обаче поднесе Турция. Преди няколко дни президентът реджеп Ердоган изказа резерви към членството на Швеция и Финландия и дори ги предупреди да не си и помислят да убеждават Анкара за членство в пакта. И ги обвини, чу са прекалено меки в отношението си към Кюрдската работническа партия (ПКК), която Турция смята за терористична организация.

Сред съюзниците обаче преобладава мнението, че Ердоган ще отстъпи. Хелзинки и Стокхолм решиха да пратят делегации в Анкара.

Много е вероятно Швеция и Финландия да получат официално покани за членство в НАТО на срещата на върха на алианса в Мадрид през юни.