Хитовият роман „Кървавата годеница“ на испанската писателка Кармен Мола излиза за първи път на български, след като покори читателите в повече от 15 държави след публикуването си на испански. Криминалният роман пленява и вниманието на критиката, но не по-малко вълнуваща е историята на самата Мола. Авторката пише под псевдоним и желае да остане анонимна, заради което често е наричана „испанската Елена Феранте“. 

„В Мадрид стават малко убийства“, казва полицай Салвадор Сантос на младия си ученик Анхел Сарате. „Но когато станат, не е нещо, на което други градове биха завидели“, би допълнила инспектор Елена Бланко, завеждаща Отдела за анализ на случаи – полицейско управление, създадено за разкриване на най-трудните престъпления. 

Сусана Макая е млада циганка, възпитана извън обичаите на своята общност. Тръгва си от моминското си парти и… изчезва.

В издирването на убиеца на Сусана полицайката се потапя в света на циганите, отказали се от своите традиции, за да се интегрират в обществото. Наднича в кривото огледало на предразсъдъците и расизма, с които те се сблъскват всеки ден.

Представяме ви откъс от "Кървавата годеница" на Кармен Мола, издарелство "Ера":

Втора глава

Имението „Виста Алегре“ в район „Карабанчел“ е величествен ваканционен комплекс, достигнал най-големия си блясък през деветнайсети век, когато се превръща в лятно имение на кралица Мария-Кристина Бурбонска, а по-късно – в резиденция на маркиза на Саламанка, строителя, проектирал квартал „Саламанка“ в Мадрид.

– Не съм се доближавал, за да не сгазя лука. Щом я видях, веднага ви се обадих – пазачът на имение „Виста Алегре“ е нервен, иска полицаите да поемат отговорността за тялото, което се е появило там. – За първи път попадам на мъртва жена, но се очакваше, паркът е много западнал.

Младши инспектор Анхел Сарате работи съвсем отскоро в местното полицейско управление, още не е имал повод да посети имението и сега се оглежда изненадан. Подминали са дворец и сега вървят през градини, в които времето сякаш е спряло – той би се изненадал по-малко, ако се натъкне на някоя дама, облечена с дрехи от деветнайсети век, отколкото на мъртва от двайсет и първи.

– Тук е като в „Ретиро“ – коментира с възхищение.

– По-хубаво е, отколкото в „Ретиро“, проблемът е, че не се поддържа. Нали ги знаете политиците, няма пари за това, което не им носи изгода. Сигурен съм, че за банкетите си и за луксозните коли, с които пътуват, не са се скъпили. Тук има два двореца – стария на кралицата и новия на маркиза, а също и старчески дом, а е имало дори сиропиталище. Казваха, че ще дадат целия парк под наем на Нюйоркския университет, за да се настани тук и да го оправи, но нищо не стана, нали виждате как изглежда.
Хората, които злословят по адрес на политиците, са му досадни, дори да имат право. По-лесно е да хвърлиш вината върху тях, отколкото да направиш нещо, за да подобриш положението. А градините не са зле поддържани, а много по-добре, отколкото всеки друг парк в района. Тук няма нито улични банди, нито наркодилъри, нито счупени люлки.

– Как казахте, че ви е името?

– Рамон, на вашите услуги – бърза да отговори пазачът. Не си казва фамилията.

– Кога намерихте трупа, Рамон?

– Преди няма и половин час. Добре че дойдох насам, към някогашното сиропиталище „Ла Унион“. Аз израснах там, знаете ли?

Истината е, че от няколко дни съм неспокоен. Обикновено през нощта тук се промъкват просяци, а последните дни не са идвали.

– Не разбирам каква е връзката.

– Всичко е свързано по съвсем прост начин, господин инспектор. Нищо не става случайно, в крайна сметка едното води до другото. Не сте ли чували какво казват – че ако една пеперуда запърха с крила в Австралия, може да причини земетресение тук?

Последното, което Сарате очакваше, беше пазачът на парк да му сподели собствената си версия за ефекта на пеперудата. А не го интересува, затова продължава да върви към трупа.

– Ето, колегата ви идва. И извинявайте, ако много дърдоря, от липсата на компания е, по цял ден съм сам, а откакто съпругата ми почина – и по цяла нощ. Тук сме просяците и аз. А сега и мъртвата, разбира се.

Когато се приближава до новодошлия, вижда, че е Алфредо Коста. Ако на неговия колега му се наложеше отново да положи изпита, за да бъде приет на работа в полицията, едва ли щеше да го издържи. Все повтаря на Сарате, че когато бил на неговата възраст, бил издръжлив като муле, но сега, когато наближава петдесетте, не може да догони дори баба си, ако тръгне да бяга.

– Видя ли трупа? – Сарате изгаря от нетърпение, младите полицаи нямат много възможности да разследват убийство. Както казва

Салвадор Сантос, неговият наставник още от юношеските му години, човекът, който го насърчи и му помогна да влезе в полицията, в Мадрид стават малко убийства.

– Да, видях го, но не съм се доближавал. – Коста вече е тръгнал да се отдалечава и не споделя мнението на Салвадор; според него стават прекалено много убийства, а най-вече – прекалено много в часовете, когато той е дежурен. – А и теб не те съветвам, защото после ще дойдат криминалистите и ще ни вдигнат скандал, че сме унищожили доказателства. Сериалът „От местопрестъплението“ навреди много на полицията, от мен да го знаеш.

– Обади ли им се?

– Обадих им се, когато и на теб, вече трябваше да са пристигнали.

Двамата се приближават до мястото, което им сочи пазачът. Остават на няколко метра от момичето. Има нещо около кръста му, нещо розово.

– Какво е това?

– Балетна пачка. Като ти се родят дъщери, ще ти дойде до гуша да купуваш такива идиотщини.

Коста има две дъщери, на четиринайсет и на десет; ако човек го слуша, завинаги ще му се отще да има деца.

– Искам да я видя по-отблизо.

– Не си навличай ядове. Кога ще се научиш, че е най-добре да стоиш далеч от проблемите? Повишенията са за натрупан стаж, не за забъркване в неприятности.

Криминалистите се появяват, преди Сарате да направи и крачка към трупа. Поне този, който идва, е Фуентес, един от най-опитните. Не си въобразява, че участва в сериал като останалите.

– Знаете ли коя е?

– Не сме се доближавали.

– Мамка му – негодува. – И откъде сте сигурни, че е мъртва?

Тримата се приближават до жертвата, Сарате оглежда всичко, докато върви към нея: мургава, би казал, че е циганка; красива, но със сбръчкано лице, сякаш е страдала много. Пачката е мръсна и изцапана с кръв, както и останалите й дрехи, разкъсана е.

Криминалистът пръв я докосва, отваря едното й око, за да види зениците й, и си изкарват акъла. Фуентес изкрещява, но не заради ларвата, която изпълзява от очната орбита.

– Жива е! Бързо, куфарчето!

Един от помощниците му тича към него, но момичето получава гърч, за последно. Кой знае, може би ако бяха пристигнали по-рано, щяха да успеят да спасят живота му. Фуентес въздъхва и клати глава.

– Спокойно, вече е мъртва, не й оставаше много. В доклада ще пишем, че сме я намерили мъртва, така ще ви спестя неприятностите.

– Какво й се е случило? Откъде излезе ларвата? – Сарате е разстроен, колкото и да не му се иска.

– Не пипайте нищо, боя се, че този случай не е за вас. Ще се обадя на комисар Рентеро – заявява Фуентес.
Сарате се оглежда, паркът вече не е прелестно място, а се е превърнал в ад, в място, където на мъртвите им излизат ларви от очите.