Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) най-накрая беше приет от ЕК в неговия финален вариант, последно разработен от правителството на Кирил Петков. Инициативата на ЕС цели да подпомогне икономическото възстановяване на страните след пандемията от COVID-19, като са определени общи насоки, които са и приоритети на ЕС: зеленият преход и цифровизацията. Държавните членки имат различни проблеми и затова в комуникация с ЕК са определили различен фокус в области, в които да се подпомагат реформите.

За България, съвсем логично, никога неприключващата реформа на съдебната власт попада, по един или друг, начин в ПВУ. Подходът, който е избран от правителството, е съдебната реформа да бъде интегрирана в частта "Бизнес среда", което има своята логика, защото прозрачна и предвидима съдебна система привлича повече и по-големи инвестиции.

ПВУ не е Стратегия за съдебна реформа и няма как да обхване абсолютно всички нейни аспекти. Едновременно с това обаче, някои важни елементи от социалната страна на промените в съдебната система не са включени. Това са например съдебната карта и свързаният с нея достъп и качество на правосъдието.

Много голяма част от реформите и конкретните проекти, за които има ясно разписано финансиране, са свързани с електронно правосъдие, което определено е стъпка напред, това следва да се доразвие и надгради, въпреки че съществуват проблеми с въвеждането на Единната информационна система на съдилищата и Единния портал за електронно правосъдие – те са вече създадени платформи, които имат своите значителни предимства, стига да функционират напълно.

Предвидени са възможности за дигитализиране на важни съдопроизводствени процеси в системата на административното правораздаване, надграждане на центрове за данни във ВСС, създаване на модул за администриране на препратените дела, подобряване на информационната инфраструктура на прокуратурата, въвеждане на модул в ЕИСС за централизирано разпределение, електронна обработка на заповедните дела и др. Стъпка напред е и пилотното въвеждане на задължителна съдебна медиация по някои търговски и граждански спорове, защото това също стимулира бизнеса, пести време и средства. В ПВУ има достатъчно обосновани дейности за подобряване на киберсигурността и реакция при рискове при развитие на електронното правосъдие.

Неясно остава обаче, може би най-важното, кой ще има достъп до информационните масиви на съдебната власт и не се ли създава така опасност пред нейната независимост, ако изпълнителната поддържа тази инфраструктура, и как ще се гарантира, че при този вариант не би се създавала възможност за неправомерен достъп.

В ПВУ липсват предложения за промени по отношение на ВСС като тази реформа очевидно остава за бъдещето и за нейна основа следва да се има предвид коалиционното споразумение.

Разписани са дейности обаче, свързани с ИВСС и те са под знака на противодействието на корупцията. Предвидено е да се повиши капацитетът му да прави анти-корупционни обучения и да може да преразглежда етичните насоки за поведение на магистратите. Не е ясно доколко тези мерки ще са ефективни при компрометирания имидж на ИВСС и невъзможността му да бъде реален защитник и пазител на съдебната власт, а не бухалка за неудобните магистрати.

За сметка на това в ПВУ за първи път се вижда описание на подхода, който правителството ще предприеме за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници, и за създаване на гаранции за независимостта на разследването.

Предвидено е да се регламентира временно отстраняване от длъжност, когато е образувано наказателно производство срещу главния прокурор и неговите заместници и това да става с обикновено мнозинство - 13 от 25-членния състав на ВСС.

Ще се търси да се намали властта на главния прокурор, като Народното събрание не издига прокурори и следователи от собствената си квота – тази постановка граничи с дискриминация, защото изискванията за член на ВСС са установени в Конституцията, тоест зависи единствено от добрата воля на народните представители (в Конституцията дословната формулировка е "се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж" - б.р. на Клуб Z).

Самото разследване ще се води от съдия с професионалната квалификация на съдия от ВКС, определен на принципа на случайния подбор. Той ще бъде назначен временно като прокурор във ВКП. Подобно временно назначаване от една магистратска професия на друга е интересен и непознат подход, който ако бъде приет, ще изисква сериозно обсъждане на начина, по който ще се организира. За да се гарантира допълнително независимост, описано е, че действията по разследване ще се осъществят от органите на изпълнителната власт.

В Плана се говори и за „членове на разследващия екип“, като въобще не става ясно какъв е той, но ще бъдат предвидени гаранции за независимостта на всички, включени в разследването, включително и по отношение на кариерно развитие, атестации, командироване, дисциплинарна отговорност и др. Това отново е стъпка напред, особено след фиаското с предложението на ГЕРБ за „прокурор по разследване на главния прокурор“ и е конкретен механизъм, отговарящ на редица препоръки и критики на международни организации, включително и ЕК за недосегаемостта на главния прокурор.

По какъв начин конкретно ще се реализира това, предстои да видим, като ще са много важни и законодателните текстове.

Една интересна мярка, която е намерила своето място в ПВУ е свързана с въвеждането на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство. Мярката не е еднозначна и аргументите против започват от нарушаване на Конституцията до прекомерна натовареност на съдиите. ПВУ споменава последното и обещава изработване на разпоредби за избягването му. За много анализатори действителният мотив за тази мярка е липсата на доверие в работата на прокуратурата като цяло и в йерархичния контрол.

Друга основна част от предвидените реформи е свързана с противодействието на корупцията. Има две основни направления – промени, свързани с преструктурирането на КПКОНПИ и превръщането й в истински независим Антикорупционен орган. Второто направление е по отношение защита на лицата, подаващи сигнали за нередности и нарушения.

Ръководството на новия Антикорупционен орган ще бъде назначено чрез прозрачна и политически независима процедура. На фона на разиграващата се драма с избора на управител на БНБ, подобни заявки по-скоро се възприемат с голяма доза съмнение.

Друга особеност на този орган е, че той ще може да разследва и събраните от него доказателства ще могат да се ползват в наказателното производство. Трябва да се отбележи, че и към настоящия момент, доколкото има някаква информация за законопроекта, който се готви, това е един от спорните въпроси и не се приема еднозначно, особено по отношение ролята на прокуратурата.

Важни елементи от една цялостна антикорупционна политика са превантивната и аналитична работа. От ПВУ не става ясно кой ще се занимава с тях.

Изключително подробни и адекватни мерки са записани във връзка с противодействие на корупцията при държавните служители и в държавните предприятия, но е изтървана ролята на Инспекторатите към министерствата, чиято работа не е достатъчно добре осмислена и те могат да бъдат ангажирани много по-сериозно в посока превенция.

По второто направление Планът предвижда транспонирането на директивата, която урежда защита на лицата подаващи сигнали, включително и в частния сектор, което следва да се поощри, още повече че крайният срок за това изтече през декември 2021 г. Възможно е по отношение на мерките за подкрепа на лицата да се приложи повече въображение – в някои държави например съществува практика сигнализиращият да получава част от сумата при доказано ощетяване на държавата и публичния ресурс, за да се насърчи подаването на сигнали, макар това да подлежи на етична дискусия.

В Плана не се казва нищо и за анонимните сигнали, а това е един от широко дискутираните въпроси, защото към настоящия момент такива сигнали изобщо не се обработват. Транспонирането на Директивата трябва да бъде съпроводено и от широка информационна кампания, за да се насърчат хората да подават сигнали и да се преодолеят някои негативни нагласи, определящи подобна дейност като доносничество.

Предвидено е също така Министерство на правосъдието и ВСС да правят регулярни анализи за прилагането на електронно правосъдие в ГПК И НПК, което е положителна мярка, но не присъства по-голямата тема за пълнотата и качеството на съдебната статистика. ВСС много обича да се хвали с данните за административното правораздаване спрямо Европейското правосъдно табло – там България наистина е над златната среда, а в някои случай и начело по бързина, но остава неотговорен въпросът защо за значителна част от показателите България не изпраща данни и създава възможност така за изкривяване на представянето.

В Плана присъстват и много други малки стъпки, които ако се приложат адекватно и са скрепени с работещи нормативни промени, ще тласнат правосъдието напред, ще облекчат административното натоварване, ще въведат повече дигитализация, ще повишат цялостно институционалната независимост и функциониране.

Частта за правосъдие в ПВУ е амбициозна и реализирането на някои от мерките ще бъде истинско предизвикателство. Липсва обаче единен и кохерентен подход. Като че ли различни хора са предлагали различни неща в Плана, което не ги прави лоши, но за насочващ дебат по темите, за какъвто призоваха наскоро и от Съюза на юристите в България, изглежда ще трябва още да почакаме.

---

Бел. ред. - статията на Български институт за правни инициативи, озаглавена "Планът за възстановяване и устойчивост за правосъдието: малки стъпки напред", препубликуваме от сайта на организацията с незначителни корекции. Автори са Биляна Гяурова-Вегертседер и д-р Теодор Славев.

Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.