Цън Цон е български бизнесмен от китайски произход. Председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения с Китай. Съветник в Дипломатическия институт по въпросите, свързани с Подбенесната империя. 

Господин Цон, в Европа отново има война. Докато САЩ, ЕС и Русия обаче се опитват да водят битка на икономическия фронт, Китай изглежда обърква доста хора. От една страна Си не осъди категорично инвазията на Путин, от друга - Поднебесната не застана до Русия в ООН, а някои местни банки спряха работа с руски контрагенти. Какво става? 

Пекин се опитва да запази добрите взаимоотношения с всички страни от конфликта, което от гледна точка на националния интерес е най-правилното. Когато тази война приключи, дали след седмица, месец или година, Китай ще продължава да купува руски суровини и ще продължава да продава своите продукти и услуги на западния пазар, привличайки в същото време техни технологии и инвестиции. В този ред на мисли, Пекин се старае хем да помага на Русия, за да не претърпи тя тотален провал, хем да запази дистанция от нея, за да не се окаже отново под допълнителни санкции от САЩ и ЕС.

Много хора смятат, че ролята на Китай в геополитически контекст се обуславя от отношението и претенциите към Тайван. Има ли нещо общо "тайванският въпрос" с украинско-руския? 

Тайванският въпрос е много чувствителен за китайските управляващи. За Китай бе важно да следи колко тежки санкции биха нанесли западните страни на Русия за нейните действия срещу Украйна, какви щети биха нанесли тези санкции върху руската и световна икономика, за да си даде по-ясна сметка какво го очаква самия него, ако употреби военна сила срещу Тайван. За Пекин към днешна дата би било много неразумно да предприеме силови действия срещу Тайван, тъй като санкциите срещу него биха били по-сурови, отколкото тези срещу Русия. Разбира се, Китай ще предприеме ответни мерки, което обаче ще доведе до тежки времена за глобалната икономика. 

Ще остане ли Китай мирен или при задълбочаване на конфликта в Европа ще подкрепи Русия и военно? 

Трудно ми е да си представя солидна военна подкрепа за Русия от страна на Китай в този конкретен конфликт. Световните медии вчера излязоха с информация, че Русия е се обърнала към Китай за съдействие във военен и икономически аспект. Икономическа подкрепа Китай вече предоставя периодично, но военната е много по-сериозен ангажимент, с който управляващите в Пекин следва внимателно да обмислят. Преди дни от Белия дом заявиха, че ако Пекин окаже на Москва военна подкрепа, санкции за Китай ще има. В същото време на Уолстрийт започнаха задълбочени анализи върху потенциалните последици върху световната икономика при евентуални санкции срещу Китай.   

Нека се обърнем към икономиката - ще рискува ли Китай търговските отношение със Западния свят, за да спасява Русия на Путин? 

Не би било разумно поемането на този риск. Филм, в който Китай е с Русия срещу Запада, вече сме го гледали. Русия беше още СССР, а последствията бяха катастрофални. Затова през 1978 г. Дън Сяопин изрича прословутите думи „който е тръгнал с Русия, е обеднял. Който е тръгнал със САЩ – забогатял.“ Тогава той посещава Япония, Сингапур, САЩ и други страни, за да промени курса на страната си. Започват икономическите реформи в Китай, изграждат се индустриални зони, позволява се частният бизнес, лично Дън Сяопин моли западните страни за техните технологии и инвестиции – общо взето, отваря вратата на Китай към богатия и развит свят. Днес, 43 години по-късно, виждаме резултатите. Разбира се, запазването на добрите взаимоотношения с Русия също е важен елемент за политическото спокойствие и икономическия просперитет на Китай.

Преди няколко дни агенция "Блумбърг" обяви, че Поднебесната смята да изкупи дялове в руски енергийни компании като "Газпром" и "Роснефт". Възможно ли е това и какво означава? Прав ли беше покойният Борис Немцов, когато заяви, че "Путин навря закъсалата Русия в лапите на Китай"?

Обезценяването на големите руски компании действително привлича апетита на чуждестранните инвеститори, включително китайските. За Пекин това е възможност да увеличи своите дялове в руските гиганти като се възползва от ниските цени на акциите и успее да осигури по-сигурни бъдещи енергийни доставки за страната. Отделно това е шанс на Китай да предостави свежи финансови средства за руската икономика, която в момента се намира в незавидно положение. През следващите години Русия тепърва ще усети икономическите последствията от днешните санкции. В същото време управляващите в Китай ще се постараят да не прекаляват с действията си, тъй като това би могло да се счете от руската страна за мародерски действия. Всичко е до баланс.

Може ли съюзът Русия-Индия-Китай да хвърли ръкавицата към Запада с нов модел на икономическо, културно и политическо предизвикателство? 

Теоретически може да съществува този съюз, но малко вероятно да стане. Дори да се сключи подобен съюз, твърде малка е вероятността той да просъществува. Трябва да се има предвид, че всяка от трите страни гледа в различна посока. Кой ще има водещата роля в този съюз? Традиционно Русия има навика да играе тази роля и Китай се е съгласявал с подобен сценарий, но след тази инвазия в Украйна, не съм сигурен, че Пекин ще има същото уважение към нея. Вярвам, че чувството у индийците е същото. Второ, между Индия и Китай периодично възникват конфликти, защото имат неразрешени териториални спорове. Преди година-две дори се стигна до военни сблъсъци, в който имаше загинали и от двете страни. Отделно, Индия има почти същият размер население като китайското, но в същото време има 5 пъти по-малък БВП. Всяка една привлечена инвестиция на нейна територия значи една загубена за Китай, а Пекин няма намерение да дели тази торта все още. Русия ще продава оръжия, газ и петрол на двете страни в зависимост от своето усмотрение и интереси. По този начин би бил в състояние или да подобрява отношенията между Китай и Индия, или да поддържа интригата. Следейки действията на Русия по отношение не Китай и Индия, по-скоро ще се фокусира върху второто. Такъв съюз може да ми изглежда всякакъв, но не и стабилен.

Свикнали сме да мислим, поне през последните години, че каквото и да става в света - големият печеливш е Китай. Така ли е и този път?

Важно е във времена на войни и конфликти една държава да не се окаже губеща, а не толкова да бъде печеливша. В бизнеса често казваме, че намалената загуба се счита за печалба, така че всеки лидер трябва да подходи разумно и далновидно. Въпреки това, ако Пекин успее да изиграе картите си правилно, би могъл да постигне няколко важни за Китай цели: подобряване на своя имидж сред европейски и американски граждани и управляващи; премахване на част от наложените от Запада санкции срещу себе си, напр., тези срещу Хуауей; намаляване на политическото и военно сътрудничество между САЩ и Тайван; повиши нивото на дипломатическия и политически диалог между Китай и САЩ. Общо взето, всички различия, които са се появили на повърхността от 2018 г. насам между Китай и западните страни. С риск да се повторя бих искал отново да кажа, че всичко това следва да се случва успоредно с доброто взаимодействие с Москва. В националния интерес на Китай е запазването на баланса, да не извършва резки движения и да се съсредоточи върху своето икономическо и технологично развитие. Нищо не е по-важно от това.