Михаил Шишкин е руски писател, носител на множество големи литературни награди, автор на "Венерини коси" и други романи. Живее в Швейцария. През 2013 г., още преди "присъединяването" на Крим, отказва да представя Русия на международния книжен панаир в САЩ BookExpo America в знак на протест срещу Путинова Русия, заради което го наричат  "национален предател". Изявлението му, изпратено за България на издателство "Факел Експрес", получихме с любезното съдействие на Георги Борисов, който е и преводач на текста.

 

Тази война не е от вчера, тя започна още през 2014-а. Това западният свят не искаше да разбере и се правеше, че нищо страшно не се случва. През всичките тези години в мои изказвания и публикации се опитвах да обясня на хората кой е Путин. Не успявах. Е, сега Путин всичко сам им обясни.

Аз съм руснак. От мое име и от името на народа ми, на страната ми, Путин извършва чудовищни престъпления. Но Путин не е Русия. Русия изпитва болка и срам. От името на моята Русия и на моя народ моля украинците за прошка. И разбирам, че онова, което става там, не може да се прости.

След всяка моя публикация в швейцарската преса в редакциите пристигаха възмутени писма от руското посолство в Берн. Сега то мълчи. Сигурно вече си стяга куфарите и пише молби за предоставяне на политическо убежище.

Аз искам да се върна в Русия. Но коя? В Путиновата Русия не може да се диша – твърде силна е вонята на полицейския ботуш. Ще се върна в страната, за която писах в едно свое отворено писмо, отказвайки се да представлявам Путиновата Русия на международните панаири на книгата, още преди 2013 година – преди анексирането на Крим и началото на тази война срещу Украйна: „Искам и ще представлявам другата Русия, освободената от самозванци страна, страната с държавна структура, която защитава не правото на корупция, а правата на личността, страната със свободни СМИ, свободни избори и свободни хора.“

Пространството на свободното слово в Русия днес се е свило до размерите на интернет, но и тук вече действа военната цензура. Властите обявиха, че всички критични изказвания по адрес на Русия и нейната война ще се тълкуват като предателство и ще се наказват по военновременни закони.

Какво може да направи писателят? Само едно – да говори ясно. Да мълчиш, значи да подкрепяш агресора. През ХІХ век въстаналите поляци се сражаваха срещу руския царизъм „за вашата и нашата свобода“. Днес срещу Путиновата армия украинците се сражават за вашата и нашата свобода. Защитават не само своето човешко достойнство, а достойнството на цялото човечество. Украйна днес защитава нашата свобода и нашето достойнство. И ние трябва да ѝ помогнем, с каквото можем.

Престъплението на режима е още в това, че петното на позора пада върху цялата страна. Русия днес се асоциира не с литературата и музиката, а с децата под бомбите. Престъплението на Путин е в това, че отрови хората с омраза. Само изкуството, литературата, културата ще им помогнат да преодолеят тази травма. Всеки диктатор рано или късно приключва своя подъл и безполезен живот, а културата продължава – така е било винаги, така ще бъде и след Путин. Литературата не трябва да бъде за Путин, литературата не трябва да обяснява войната. Да се обясни войната е невъзможно: защо едни хора заповядват на един народ да убива друг? Литературата е онова, което се противопоставя на войната. Истинската литература е винаги за нуждата на човека от любов, а не от омраза.

Какво ни очаква? В най-добрия случай – да няма ядрена война. Иска ни се да вярваме, много ни се иска, че безумецът няма да бъде допуснат до ядреното копче или че някой от подчинените му няма да изпълни тази последна заповед. Това обаче е май единственото хубаво нещо, което ни очаква. Като страна руската федерация след Путин ще престане да съществува на картата. Империята ще продължи да се разпада. След Чечня и други народи и региони ще потърсят своя път за независимост. Ще започне борба за власт. Населението няма да иска да живее в хаос – и отново ще се засили потребността от твърда ръка. След най-свободните избори дори – ако такива се случат, – ще дойде новият диктатор. И Западът ще го подкрепи, защото оня ще му обещае, че ще контролира червеното копче. А после – кой знае, всичко може да се повтори.