"Не подкрепяме решението за вдигане на максималния осигурителен праг на 3400 лв. от 1 април 2022 г. и в нито един момент не сме изразявали съгласие с това."

Това заявяват днес в общо писмо до медиите организации от високотехнологичния сектор в страната, визирайки вчерашното окончателно решение на Народното събрание да увеличи осигурителната основа, въпреки протестите. Писмото е подписано от Асоциация  за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/, Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българска асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, Българска стартъп  асоциация /БЕСКО/, Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" /ИКТ  Клъстер/ и Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/. 

Позицията е както очаквана, така и логична. Странното обаче е, че по време на второто гласуване на поправките в комисията по бюджет, от "Демократична България", които първо бяха против и обещаха да внесат предложение за отпадането на идеята, рязко промениха решението си и подкрепиха идеята, твърдейки, че секторът е разбрал нуждата от вдигане на МОД и че между двете четения е разговаряно с тях. 

"Смятаме, че преди да се взимат толкова важни решения, които засягат пряко високотехнологичната  индустрия, е редно те да се обсъждат с бранша предварително, а не диалогът да стартира  постфактум с очакването бизнесът да валидира вече взето решение от правителството. Въпреки че  увеличението на максималния осигурителен доход за пореден път се прави без анализ, без оценка  на въздействието и без никаква промяна в качеството на социалните услуги, за които ще се плаща  повече, ние ще продължим участието си в диалога за изработване на предвидим механизъм за  изчисляване на максималния осигурителен доход в бъдеще", пишат обаче днес от ИТ сектора. 

Последното им изречение е важно, защото именно отново от "Демократична България" дойде обещанието да се подготви механизъм, който да прекрати споровете по темата всяка година, с приемането на всеки бюджет. Предполага се, че той ще бъде готов за актуализацията на бюджета през юли. 

Браншът настоява и за започването на сериозни реформи, свързани с постигане на по-висок ръст на икономиката и повишаване на доходите на работещите, съответно и  повишаване на приходите в хазната. От ключово значение е, казват те, също така, по-голяма част от бизнеса да плаща коректно своите данъци и осигуровки, по примера на компаниите от сферата на  информационните технологии, сектор, който е неоспорим символ на пълна прозрачност на  приходите и разходите.  

Другите техни искания са ясни от години, но реално по тях не е свършено нищо смислено: 

  • Привличане на висококвалифицирани специалисти и подкрепа за уреждане на статута на  семействата им. Подкрепа на чуждестранните студенти от трети страни, завършили в  български висши училища, да придобиват по-лесно разрешение за работа.  
  •  Електронното управление и минимизиране нуждата бизнеса и гражданите да общуват на  живо с институциите.
  • Образование, което да бъде адаптирано към бързо променящия се свят и пазар на труда. Насърчаване на НИРД.
  •  Осъвременяване на остарялото законодателство, касаещо бизнеса, (дистанционна работа,  електронни трудови книжки и др.).

"Нашите компании са повод за национална гордост чрез своите иновативни решения, които оперират  на глобалните пазари в условия на свободна конкуренция с целия свят. Те са посланиците, които  брандират държавата ни като привлекателно място за бизнес и иновации. Още повече, бизнесите  от индустрията не търсят субсидии и финансова помощ от държавата, а целенасочен диалог за  бъдещето на България. Не е преувеличено да се каже, че това бъдеще е въпрос на цивилизационен  избор и ние разчитаме, че с настоящото българско правителство правим един и същ избор – дигитална, а не аналогова България.

Увеличаването на задълженията към държавата именно за високотехнологичния сектор, който  осигурява растежа, иновациите и цялостната дигитализация, е лош сигнал за бъдещето на  българската икономика и устойчивостта на сектора, която апелираме да не се приема за даденост", завършва писмото на ИТ сектора до медии и власт.