Пандемията от COVID-19 няма да има ясен "край", а вирусът с всичките му варианти няма просто да изчезне - това е единодушието сред експертите по света в последните седмици.

Спадът на случаите от Омикрон и предстоящото топло време в Европа, което се очаква да намали разпространението на вируса, доведе до ентусиазирано премахване на мерките в различни държави. Последната новина е, че и България напълно ще премахне ограниченията и зеления сертификат на 20 март.

Какво обаче ще стане с COVID-19, след като няма просто да изчезне?

Какво значи ендемично заболяване?

Епидемиолозите определят като "ендемично" заболяване, което е стабилно в определен регион, или поне предвидимо - подобно на сезонния грип. 

Няма точни условия кога една болест става "ендемична" - то не се определя от това колко често срещано е заболяването, или колко смъртоносно е. Единственото "изискване" е скоростта на инфектиране да остава една и съща.

Ендемичността обикновено се дефинира като такава в ретроспекция и сочи за стабилизиране на болестта, отчасти заради създаденият естествен и ваксинационен имунитет, обяснява американският епидемиолог Нийл Маняр.

"От този момент нататък не ползваме универсален подход, а ще съобразяваме мерките за обществено здраве за нуждите на по-локализирани области", обяснява Маняр.

Ендемичността на COVID означава, че сме в етап, в който трябва да живеем с COVID, както съжителстваме с всички други коронавируси и вируси на инфлуенцата.

Добрите и лошите новини

Очаква се и тази година с идването на по-хубавото време случаите да намалеят. Това е свързано с много фактори, и не е правило - през зимата имаше вълни от Делта и Омикрон и в държави в Южното полукълбо. Генерално обаче вирусът оцелява по-трудно и се разпространява по-малко при по-високи температури.

В много държави са налице и високи нива на ваксинация. Макар миналите "заветните" 70% да не са много, когато това се комбинира с броя неваксинирани, но преболедували, може да се говори за някакво ниво на обществена защита.

Освен ваксината, вече са налице и антивирусни лекарства срещу COVID-19, които поне на ниво изследвания показват добри резултати.

Не трябва да бъдат подценявани и ценните данни, събирани през последните 2 години - епидемиолозите вече могат много по-добре да предвиждат вълни, да реагират на нови огнища, да разчитат новата информация и да реагират с подходящи мерки на нея. Дали политиците ще прилагат тези мерки е отделен казус.

Много по света и малко в България пък развиха полезни навици - как се носят маски правилно, как се спазва безопасна дистанция, колко важна е личната хигиена и хигиената на помещенията - добрата вентилация и дезинфекция.

Може да има и лоши новини, обаче. Омикрон не е "продължение" на Делта, както някои предполагат - известните варианти на SARS-CoV-2 не са свързани линейно в семейство с ясна генеалогия. Това, че Омикрон бе по-лек вариант, не означава, че този, който ще се появи след него, също ще е лек.

По-ниският брой заразени пък не значи непременно, че няма да има висока смъртност. Такава със сигурно ще се запази още месеци заради многото случаи на хора, губещи живота си месеци след негативен PCR тест - от т.нар. постковид синдром.

Учените са непоколебими и в друг факт - сезонните бустери трябва да продължат, особено за най-рисковите в обществото. В противен случай една вълна в края на годината, която може да отмине други държави, отново е способна да убива десетки всеки ден у нас.

И макар вече да има лекарства срещу COVID-19, количествата са малки и пристигат бавно. Все още антивирусното хапче на Пфайзер не е достъпно в цяла Европа, а ако съдим по ваксината, може да не е масово достъпно по света дори през 2023 г.