Напрежението на руско-украинската граница расте и докато дипломатическите усилия продължават, светът като че ли се готви все повече за нова война. Кризата в отношенията НАТО-Русия и мястото на България в нея ни накара да потърсим за коментар посланичката на Русия у нас г-жа Елеонора Митрофанова. Ето и отговорите на нашите въпроси, които получихме писмено.

 

- Госпожо посланик, подготвя ли се Русия за война?

- Положението в Украйна сега е наистина близо до взривоопасно. Ние не изключваме нито един сценарий за развитието на ситуацията, включително и най-неблагоприятния. Искам обаче недвусмислено да заявя, че ако зависи от нас, няма да има война. Руското ръководство неведнъж е потвърждавало тази позиция.

В същото време виждаме, как се проявяват политическите сили, заинтересовани от ескалация, преди всичко в лицето на САЩ и Великобритания. Има целенасочено популяризиране на темата за евентуална "инвазия на Русия", откровени лъжи се хвърлят директно в информационното пространство на западните медии. Новинарската агенция "Блумбърг" успя да се отличи на това незавидно поприще, публикувайки заглавието "Русия нападна Украйна" в нощта на 4 до 5 февруари тази година. След известно време информацията бе изтрита, позоваваха се на грешка. Въпреки това, както се казва, остана един специфичен послевкус. 

Дори украинският режим започна да се тревожи от изкуствената ескалация на истерия. Киев започна да призовава да не се всява паника и да не счита "инвазията" за неизбежна. За чуждестранните "куратори" на Украйна, обаче, всъщност не е толкова важно мнението на киевските власти, в чиито интереси като че ли действат. Основното за тях е да поддържат антируската психоза, която да оправдава по-нататъшното „овладяване“ на украинската територия и на постсъветското пространство като цяло.

- Защо поискахте изтеглянето на войските на НАТО от България? Страната ни е член на пакта от 2004 г. насам.

- В предложенията ни става дума не за България, а за европейската архитектура за сигурност като цяло, която сега бързо се влошава и по същество е близо до разрушението. 

В резултат на разширяването на Северноатлантическия алианс границите му се преместиха на повече от 1000 км на изток, значително се увеличи линията на контакт. Днес полетното време от въздушните бази в Естония, например, до Санкт Петербург, е няколко минути. Защо сме загрижени за това? Защото доктриналните документи на НАТО изрично определят Руската федерация като основна заплаха за коалиционната сигурност.

А взаимодействието ни беше започнало по съвсем различен начин. По-специално в Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 г. се посочва, че "изхождайки от принципа на неделимостта на сигурността на всички държави от евроатлантическата общност, Русия и НАТО ще работят заедно, за да допринесат за създаването на обща и всеобхватна сигурност в Европа". Придвижването на натовската военна инфраструктура до нашите граници едва ли може да се смята за стъпка в тази посока.

В този контекст едно от руските предложения предвижда връщане тъкмо към конфигурацията от 1997 г. Заедно с отказа от разширяване на НАТО и от разгръщане на ударни въоръжения в близост до руските граници това ще позволи да се създаде система за наистина равномерно разпределена безопасност в евроатлантическия регион и да се избегне конкуренцията в режима "заплаха срещу заплахата" с непредсказуеми последици.

- Не се ли явява искането за спиране на разширяването на НАТО на изток намеса във вътрешните работи на суверенни държави - Украйна, Грузия, Молдова? Нямат ли право те сами да вземат решение в кои международни организации да участват?

- Не става дума за намеса във вътрешните работи. Предлагаме да бъде реализиран на практика принципът на неделимостта на сигурността, залегнал в международните документи, по-специално в Хартата за европейска сигурност от 1999 г. и декларацията на ОССЕ от Астана от 2010 г. Смисълът на постигнатите договорености е в това, че правото да се избира начинът за осигуряване на сигурността си е пряко обвързан с необходимостта да се отчитат интересите за сигурността на други държави. Тази формула е одобрена от лидерите на всички страни-участнички в ОССЕ, включително Съединените щати и техните европейски съюзници.

Този принцип не е роден от нищото – той е проверен от уроците на историята. Можем да се обърнем към най-яркия пример – Карибската криза от 1962 г. Какво се случва тогава? През 1961 г. САЩ разгръщат ракети със среден обсег на действие в Турция, заплашвайки цялата европейска част на Русия, включително и Москва. В отговор на това СССР през 1962 г. разгръща военни части и подразделения в Куба, включително снабдени с ядрени оръжия. Всичко се случва при съгласието на участващите страни: в единия случай Вашингтон и Анкара, в другия – Москва и Хавана. Така че защо САЩ толкова се бяха изнервили, че Куба е упражнила суверенното си право да избере как да гарантира собствената си сигурност? 

Ние помним историята и се учим от нея. Би било хубаво нашите западни партньори да изпълнят своята част от "домашното". 

- България застрашена ли е от руска военна намеса?

- Самата постановка на въпроса звучи абсурдно. За никаква военна намеса в България не може да става въпрос.

- Като дипломат виждате ли възможности за деескалация на напрежението с дипломатически средства?

- Именно за това са насочени нашите предложения. Те не съдържат нищо кардинално ново – те се основават на принципа на равна и неделима сигурност, който споменах. В руските проекти на документи например е казано, че "участниците се задължават да не създават условия за ситуации, които биха могли да представляват заплаха за националната сигурност на другите участници". Или че "участниците ще проявяват сдържаност във военното планиране и ученията". Нима някой може ли да възрази на това?

В същото време не възнамеряваме да правим компромиси, когато Западът коварно нарушава националните интереси на Руската федерация. Трябват ни ясни правни гаранции за сигурност. 

- Русия е член на Организацията на Договора за колективна сигурност, която на практика прилага принципите на НАТО, и наскоро руските войски влязоха в Казахстан. В член 1 се посочва, че "Участващите държави потвърждават задължението да се въздържат от заплахата или използването на сила в междудържавните отношения". Днес това очаква Западът от Русия. Как ще коментирате това?

- Западът постоянно очаква нещо от Русия. Разказва ни, как можем и как не можем да предислоцираме Въоръжените сили на Руската федерация на нашата собствена територия. Това не ви ли учудва? Мен много силно ме учудва.

Мога да посъветвам партньорите да погледнат в огледалото. Именно "мирната и изцяло отбранителна" организация на НАТО бомбардира Югославия, нахлу в Ирак, потопи Либия в хаос. Без да са били извикани там. Що се отнася до кратката мисия на ОДКС в Казахстан, контингентът е бил там по официална покана на казахстанското ръководство.

Откъде идват тези двойни стандарти на колективния Запад? Идват от чувство за превъзходство. Превъзходството отдавна е изчезнало, но амбицията да диктува волята си на другите остава.

- От външни или от вътрешни фактори бяха провокирани гражданските размирици в Казахстан? Правилно ли бе използван Договорът за колективна сигурност?

- Считаме неотдавнашните събития в Казахстан за външно насочен опит за подкопаване на сигурността и целостта на държавата със сила, използвайки обучени въоръжени формации. Същевременно няма да отричам съществуването на социално-икономически предпоставки. Най-вече имам предвид грешката да се повишат цените на газта за автомобили.

Фактът обаче, че впоследствие е реализиран заговор и безредиците са провокирани от външни фактори, е извън съмнение. В тази връзка, в съответствие с член 4 от Договора за колективна сигурност от 15 май 1992 г., беше решено да бъде изпратен мироопазващ контингент в Казахстан. Това беше направено по искане на Президента на Казахстан. 

Съгласуваността и ефективността на действията на нашите миротворци, изглежда, предизвика усещане за завист сред американските ни колеги. Не мога да обясня иначе изявлението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който публично поиска обяснение защо Казахстан покани мироопазващите сили на Договора за колективна сигурност. 

- България е в криза поради покачващите се цени на енергията. Какво е настоящото състояние на отношенията между Русия и България в енергийния сектор и има ли опасност Русия да наложи ограничения или да спре доставките на газ по политически причини? 

- Въпреки разминаванията по определени въпроси от международния дневен ред на различни етапи от съвременната история, Русия винаги е оставала надежден партньор на България в областта на енергетиката. От 1974 г. насам не сме нарушавали двустранните договорни задължения нито веднъж. Благодарение на изграждането на „Турски поток“ през Черно море една нова криза около Украйна няма да застраши доставките на газ за вашата страна. Нещо повече, през 2021 г. „Газпромът“ е изнесъл за България 44% повече "синьо гориво", отколкото през 2020 г. Това число включва както договорения по-рано обем, така и допълнително количество газ към основния договор, предоставено по искане на българската страна.

Затова не виждам причини за притеснения относно снабдяването на България с руски енергоносители.

- Вероятно следите отношенията между България  и Северна Македония. Каква е позицията на Русия в двустранния ни спор - САЩ и ЕС многократно са заявявали позицията, че България трябва незабавно да позволи на Скопие да започне преговори за присъединяване към ЕС?

- Балканите исторически са били регион, на който страната ни отделя приоритетно внимание. Разбира се, наблюдаваме и анализираме процесите, които се случват тук. Особеността на руската дипломация обаче е, че никога не сме поемали ролята на неканен арбитър. 

Мога само да изразя надеждата, че въз основа на принципа на добросъседство и взаимно доверие София и Скопие ще могат да гарантират последователно развитие на сътрудничеството в различни области в полза на народите на двете страни. В интерес на Русия е Балканите да бъдат територия на сигурност, стабилен растеж и равни възможности за взаимноизгодно партньорство.

- Как оценявате първите стъпки във външната политика на новото правителство на Кирил  Петков?

- Основната цел на външната политика на всяка държава е да се осигури сигурност и да се създадат благоприятни външни условия за икономическо развитие. Ето защо, първо, тя трябва да бъде оценена по-късно – външната политика никога не носи незабавни резултати. Това е дълга игра, ако щете. Второ, определено не Посолството трябва да дава такива оценки, а българските граждани.

Мога само да пожелая успех на кабинета на Кирил Петков, който ще трябва да работи в трудна международна ситуация.

- Наскоро агенция “Галъп” публикува социологическо изследване, според което нетната стойност на оценките за политиките на Русия у нас сега е -3. Година по-рано беше +17. 30% са на мнение, че политиките на Москва стабилизират света, а 33% са на обратната позиция. Съвпадат ли вашите впечатления от контактите ви с хората у нас и данните от това изследване?

- Не бих разчитала изцяло на проучвания на общественото мнение. При оценката на резултатите е необходимо да се вземат предвид използваната методология, състава на фокус групите, и, най-важното, ясно да се разбере кой е поръчал изследването. 

Наистина, в България винаги е имало полярни възгледи за отношенията с Русия. Моят опит на общуване с представители на българския естаблишмент, обществеността и обикновените граждани сочи, че мнозина тук споделят принципите, които са в основата на съвременната руска външна политика. Показателна в тази връзка е реакцията на изявленията на руското ръководство по теми от международния дневен ред, които публикуваме на официалната страница на Посолството във Фейсбук, аудиторията на която, между другото, надвишава 46 хиляди души. Такива публикации получават голям брой положителни реакции, а в коментарите нашите последователи изразяват предимно солидарност с представените тези.

- Хиляди руснаци имат имот в България, през лятото много от вашите сънародници избират българското Черноморие за ваканционна дестинация. Какви са прогнозите ви – очаква се успешен туристически сезон въпреки пандемията?

- Отчитайки значението на туристическата индустрия за българската икономика, разбираме колко много се очаква завръщането на руските туристи тук.

В относително изражение броят на съгражданите ни, посетили България с цел туризъм миналата година, се е увеличил със 76% спрямо 2020 г.  В абсолютни числа обаче става дума само за около 100 хиляди души, което е пет пъти по-малко от средните показатели от предпандемичните години.

Както виждате, има положителна тенденция, но коронавирусът и свързаните с него ограничения продължават да оказват отрицателно въздействие върху интензивността на туристическия обмен.

Сега за нас е важно независимо от броя на туристите на всеки руснак да бъде осигурен безопасен престой тук. От наша страна сме готови да работим за увеличаване на туристическия поток към България. Естествено, с оглед на това как ще се развиват на фона двустранните ни отношения.

- Русия въведе задължителна ваксинация за определени групи граждани. Какъв ефект оказва това решение върху борбата с пандемията? 

- На този етап в Русия, както и в целия свят, доминира бързо разпространяващият се щам "омикрон".  Броят на случаите е много висок, но благодарение на кампанията за ваксинация делът на тежко болните пациенти и смъртните случаи значително е намалял. Имунизацията неизменно остава най-надеждното средство за защита. В момента около 80 милиона руснаци вече са ваксинирани с две дози, а Министерството на здравеопазването на Русия оценява нивото на колективния имунитет на 64%. Иска ми се да вярвам, че в обозримото бъдеще COVID-19 ще отслабне и ще стане като обичайна сезонна настинка.