• Да се запази единодушието в ЕС при приемането на нови страни, както и при санкционирането на държави членки, нарушаващи върховенството на закона.

• Налагането на санкции срещу трети страни като Русия обаче трябва да бъде с квалифицирано мнозинство.

• Същевременно ЕС трябва да направи повече за интегрирането на мигрантите, но и да определи точно какви трябва да бъдат задълженията им.

Тези мнения изразиха български граждани на Конференцията за бъдещето на Европа. Те участваха в заключителната сесия на Четвъртия гражданския панел „Ролята на ЕС в света и миграция“. Тя се проведе в нидерландския град Маастрихт.

Наши сънародници станаха причина подгрупата, обсъждаща световната роля на ЕС, да гласува за запазването на единодушието при приемането на нови членки. Съвсем естествено, причината е в поведението на властите в Северна Македония, сподели пред Клуб Z Любомир Георгиев – художник, живеещ във Варна.

„Помогнаха ни румънците, които участваха в панела. Благодарение на това ни разбраха и участниците от Финландия и Португалия, които са далече от такива проблеми“, каза той.

Георгиев е категоричен, че българите се постарали да обяснят на всички много добре за какво става дума. Докато политиците в София очевидно не са положили такива усилия.

„Става дума за това в Скопие вече да не преследват някого, защото се смята за българин, да не го уволняват от работа, да не го бият в полицията. Все добре известни неща. Но очевидно нашите братя от Северна Македония имат добро лоби по света, подплатено с доста пари“, коментира художникът.

Все пак подгрупата на панела е приела препоръката Скопие още да не влиза в ЕС.

„Ако не бе минало нашето предложение, щеше да остане възможността големите държави да гласуват за приемане на нови членки, без да се съобразяват с исторически факти, които са основата на разискваните от двустранната историческа комисия между София и Скопие“, смята софийският пенсионер Йордан Петров.

Пълното единодушие остава и тогава, когато трябва да бъдат санкционирани страни членки, нарушаващи върховенството на закона, човешките права и т.н. Тревожен обаче е фактът, че ЕС няма необходимия капацитет да спазва наложените мерки. На това участниците в дискусиите са обърнали особено внимание, каза Петров.

Любомир Георгиев настоявал да остане единодушието и във външната политика. Повечето участници обаче я разделили от договорите на ЕС.

Така било решено въпросът за налагане на санкции срещу Русия да бъде решаван с квалифицирано мнозинство. Това са най-малко 55 на сто от страните членки на ЕС (15 от 27), в които живеят най-малко две трети от населението на Съюза (149 милиона от общо 447 млн. души).

Това трябва да важи за всички трети държави.

Засега обаче и тези въпроси се приемат с пълно единодушие. Но именно евентуалните санкции срещу Русия станаха причина отново да се заговори за квалифицирано мнозинство. Още повече Москва постоянно се опитва да разделя ЕС, като ухажва определени негови членки.

За мигрантите – повече грижи, но и строго определени задължения

ЕС да изработи единна европейска програма, по която да приема мигрантите , да обработва по бързо документите им и лагерите за тях да бъдат еднакви във всички страни членки.

Такова е предложението на подгрупата, разискваща миграцията в Съюза, сподели Галя Захариева - строителен техник от София.

Далеч не всички имигранти са терористи и не бива да бъдат третирани по този начин, категорична е сънародничката ни.

„Да, тероризмът си върви с мигрантите. Но какво значи опасения? Ако вашата къща гори, няма ли да ви пуснем у нас? Навън ли смятате, че трябва да ви оставим?“, попита риторично тя.

На мигрантите трябва да се помага да се интегрират по-добре и да бъдат полезни.

„Очевидно властите в европейските страни е са обърнали необходимото внимание на тези хора, когато е трябвало. И тук виждам причината за слабата интеграция. Защото ако човек се чувства добре в съответната европейска държава, трудно биха могли да го подхлъзнат по посока на тероризма“, смята Галя Захариева.

Тя обаче е категорична, че трябва да бъдат определени конкретни задължения на мигрантите. Сред тях например е децата им да посещават училище и това не трябва да подлежи на спор. На панела обаче този проблем бил записан по друг, по-мек начин.

И от други страни членки не липсваха участници в панела, които не се плашат от мигрантите.

„Няма терористична заплаха от тези хора. Те бягат от по-радикални мюсюлмани като талибаните. Именно те са заплаха, а не онези, които бягат от тях“, каза пред Клуб Z австрийският търговец Мартин Вейлс.

По думите на ирландския пощальон Конър Фърли мигрантите се нуждаят от помощ и трябва да бъдат третирани като всички останали, тъй като хората са равни.

„Те трябва да получат всичко, което получават и останалите в страните от ЕС. Ако се нуждаят от покрив, трябва да го имат, а също така храна и вода. Просто трябва да се отнасят към тях точно както с вас и с мен“, каза Фърли.

На по-разлчно мнение е хърватската студентка Стела Трисколи:

„Те не са заплаха, но ако ЕС не си свърши добре работата, може и да се превърнат. Ако им помогнем да се установят, ако им дадем работа и образование, тогава няма от какво да се боим.“