Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Войната за управлението и собствеността над най-големия български телекомуникационен оператор "Булсатком" никога не е била по-интересна. Изпълнена с обрати и съмнения за намеса на овластени лица, схемата по продажбата е истински корпоративен трилър, чиито юридически корени са сложни и неясни, а бъдещето му - все така неизвестно. 

От последния ни материал по темата обаче изминаха повече от два месеца, а развитие има. И то какво - в играта най-сетне влезе по същество Комисията за защита на конкуренцията, която беше шляпната през ръцете от съда в София.

Вече знаете - компанията в момента се контролира от кредиторите на дружеството, а нейният създател Пламен Генчев се опитва да си върне контрола през серия от дела в България и Великобритания. Междувременно кредиторите опитват да продадат телекома на небеизвестния бизнесмен Спас Русев, част от  конкурентната "Виваком". 

Вече ви разказахме за битката в съда в Лондон и за делата по несъстоятелност у нас. Представихме ви и двете гледни точки, които се защитават яростно и не спират да се обвиняват в манипулации. Време е на сцената на излезе КЗК. 

Преди това обаче трябва да бъде споменат един детайл. 

На 6 декември т.г. - по искане на компанията на Пламен Генчев "Розенфелд и Ко" - Софийският апелативен съд назначи временен синдик в "Булсатком", заради заведеното от Генчев дело по несъстоятелност на компанията. На практика това означава, че Миглена Стамболиева, която зае длъжността, ще дава предварително съгласие за сключваните от "Булсатком" сделки. Според адвокатите на Генчев причината съдът да прибегне до такова решение е съмнението, че холдинговата компания, контролирана от настоящите владетели на дружеството, ръководят чрез вмешателство дейността на българската компания и че е налице изкуствено и режисирано изпадане на "Булсатком" в забава. Причината - забавяне и саботаж на арбитражното дело, което Генчев води и заобикаляне на междуакционерното споразумение с последния чрез продажбата на Спас Русев. 

От своя страна ръководството на компанията пък обяви, че ще оспори решението на Апелативния съд, но и че ще приеме мярката в името на стабилността на дружеството. От там обявиха и че друг състав на Апелативния съд вече е отхвърлил молба за назначаване на синдик - този път по искане на "БГ Топ мюзик" - като неоснователна. "Булсатком" казва, че няма опасност от ликвидиране на активите на телекома с основен аргумент, че като част от акционерите в компанията е Европейската банка за възстановяване и развитие. 

Време е обаче да влезе КЗК.

Историята на един отказ

Както вече е ясно, през август на 2021 г. медиите гръмнаха с новината, че Спас Русев купува "Булсатком". Това на практика не е вярно, защото сделката не е приключена и не изглежда да може да бъде завършена скоро, заради всички дела, които Генчев и компания водят в момента. Интересното обаче е, че цял месец преди това Генчев сезира Комисията за защита на конкуренцията за преструктурирането от 2019 г., мотивирайки се с аргумента, че Комисията не е сезирана за концентрация. В сигнала се иска КЗК да образува производство, в рамките на което да постанови прекратяване на общия контрол на английските кредитори върху българското дружество. Следва няколкомесечна размяна на писма, в които КЗК иска допълнителна информация и доказателства. 

Адвокатите на Генчев твърдят, че такива са осигурени веднага, включително  бил даден и детайлен анализ и визуални схеми на фактическата смяна на контрола. 

Следва впечатляващ отговор. Той пристига на 20 октомври и е подписан лично от шефката на КЗК Юлия Ненкова, несменяем от няколко години ръководител на регулатора и майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Писмото й е дълго едва няколко реда, в които уведомява Пламен Генчев, че "не са налице основания за образуване на производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК." Мотиви няма. 

Този отказ обаче е най-малкото странен, защото цитираният член казва, че производство пред комисията се образува по няколко начина и един от тях е по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение. Именно такъв се явява и Пламен Генчев и Комисията би трябвало да е задължена да разгледа случая. Вместо това Ненкова твърди, че нямало причина за самосезиране, каквото не е нужно, имайки предвид, че Комисията вече е сезирана. 

Така се стига до началото на 2022 г., когато Административният съд в София отменя отказа на КЗК да не разглежда концетрацията и й нарежда да се произнесе по казуса. Юридически решението на съда е логично, макар то да може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. По същество Комисията сега ще трябва да разгледа именно преобразуването на кредиторите в акционери от 2019 г. и отнемането на контрола от Пламен Генчев. Съдът иска от КЗК изготвянето на изричен акт по казуса, който да бъде юридически приложим към Закона за защита на конкуренцията и който трябва да бъде обявен на страницата на регулатора. 

Междувременно трябва да се знае, че новата смяна на собствеността към Спас Русев все още не е нотифицирана от КЗК. Драмата тук е, че няма как да мине нотификацията за продажбата на Русев, ако преди това има разглеждане на смяната на собствеността още от 2019 г. Съвсем друг въпрос е дали ще има такова разрешение, имайки предвид, че Спас Русев е част от конкурентната по един или друг начин "Виваком". 

Казусът, освен засягащ пряко разказа за бъдещето на най-големия ни оператор и въобще на конкуренцията в сектора, е симптоматичен за работата на тази КЗК, която продължава да не бъде сменяна и от новата власт. Припомняме, че подопечната на Юлия Ненкова комисия в последните години попадна в няколко големи скандала заради свои странни решения. Така например тя забрани на чешкия милиардер Петр Келнер да купи Нова телевизия и макар че той нямаше друг медиен бизнес в страната - тоест концентрация е невъзможна - сделката бе спряна. Малко по-късно пък комисията даде „зелена светлина“ по бързата писта на братя Домусчиеви, които купиха същата телевизия и медийната ѝ група.

След това пък тотално смени мнението и за продажбата на ЧЕЗ на „Еврохолд“, след като преди това не позволи сделката. Интересното бе, че фактическа промяна на обстоятелствата нямаше, имаше само ново становище на КЗК, точно противоположно на предишното.

КЗК пусна и сделката за концесионирането на Летище София, макар спечелилата група да не представи нито най-високия инвестиционен план, нито пък най-високата концесионна такса.

Години наред органът не откриваше картел или изкривявания в пазара на горива въпреки сигналите, докато накрая изненадващо „откри“ нередности, а на база на това откритие правителството „Борисов 3“ реши да прави Държавна петролна компания, с която държавата да може да влезе на... частния пазар с горива.

Така бъдещето на компанията остава все толкова неясно, макар настоящето ръководство да продължава да я развива и да опитва да печели пазар. Едно обаче е сигурно - както и да приключи тази война, българските институции трябва да започнат да работят адекватно и на висотата на изискванията към тях. Първата стъпка е добре да бъде смяната на това ръководство на КЗК, която е критично важна за бизнес климата в страната. Сега всички очакват нейните следващи действия. И кредитори, и акционери, и стари собственици, и най-вече - клиентите. 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.