С дейността си "Мемориал" допринесе за идентифицирането и реабилитирането на стотици, ако не и хиляди невинни българи, разстреляни в годините на сталинския терор.

Необходимо е това постоянно да бъде припомняно на нашите сънародници и най-вече на политиците.

Защото до този момент няма никаква реакция от българските управници след двете съдебни решения в Русия за ликвидирането на най-знаменитата правозащитна организация. Става дума за същите управници, които вече цяла седмица приказват за и против разполагането на още войски от НАТО на територията на България, която е неин член. А цял вицепремиер повдигна изключително важните за нацията теми за споделения душ и за това дали българската мусака наистина е по-вредна за околната среда от гръцката.

Уважаеми господа, ако още не сте разбрали, ликвидирането на "Мемориал" е последният пирон в ковчега на гласността и перестройката. Двете съдебни решения, взети на 28 и 29 декември, окончателно показаха, че режимът на Владимир Путин и компания зачерква всичко, постигнато в опитите за демократизиране и европеизиране на тази страна. И слага край на всички илюзии, породени от започнатите през 1985 г. от Михаил Горбачов реформи.

Хич не е случайно избраното за това време. Днес, 30 декември, се навършват 99 години от създаването на СССР. Същият Съветски съюз, от чието разпадане на 26 декември се навършиха 30 години. Разпадането, което Путин обяви за най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Нищо, че тази държава се крепеше единствено на силата и принудата. И че макар да беше обявена за рай, хиляди хора (далеч не всички успешно) рискуваха живота си, за да избягат от нея.

Същата държава, която 29 години бе управлявана от един от най-големите престъпници и масови убийци в световната история - Йосиф Сталин. Именно неговите престъпления изучаваше "Мемориал". За което плати висока цена.

Трагичното е, че у нас много хора вярват в обвиненията срещу организацията, колкото и абсурдни да са те. С лека ръка прокуратурата обвини "Мемориал", че е включил в списъка на жертвите колаборационисти на германските нацисти и изменници на родината.

Трябва обаче да се знае, че за колаборационисти са били обявявани дори жители на окупираните територии, принуждавани под смъртна заплаха да работят в заводите. А лично Сталин дамгосва като изменници попадналите в плен червеноамрейци и нарежда преследване на семействата им. Нищо, че хиляди пленени бойци успяват да избягат и да донесат безценни сведения, които помагат за разгрома на Германия. Обявени за изменници, след нацистките лагери те биват изпратени и в съветски.

Забравиха ли, че съпредседател на "Мемориал" бе писателят Алес Адамович - сценаристът на шедьовъра "Иди и виж"? Той ли е реабилитирал колаборационисти? Или може би това е правил поетът Евгений Евтушенко, също членувал в "Мемориал" и произнесъл най-безпощадната присъда срещу антисемитизма в разтърсващата поема "Бабий Яр"?

Очевидно властта в Москва няма срам пред паметта на тези светли личности, за да задраска с лека ръка тяхното дело.

Нито пред делото на историка Юрий Дмитриев - осъдения на 15 години лагер председател на клона на "Мемориал" в автономната република Карелия. На човека, който разкри масови гробове на над 7000 души (сред тях са най-малко 4-ма българи) в местността Сандармох и я превърна в място за поклонение пред жертвте на сталинския терор.

Но всичко това е напълно логично с оглед на поведението на Кремъл.

Какво значи това за България

Ликвидирането на "Мемориал" е лош сигнал и за България.

Първо, истинска десталинизация у нас така и не е имало. Вината за култа към личността е стоварена изцяло върху Вълко Червенков. Докато въвелият този култ Георги Димитров и до днес е обявяван от видни наши политици за голям европеец. Все още има град, носещ името му, докато дори в Русия вече няма Ленинград.

В България така и не се появи местен еквивалент на Александър Солженицин. Властта не го допусна, отбелязва Георги Марков в своите "Задочни репортажи за България".

И до днес се чуват подмятания, че изпратените в Белене и другите лагери у нас били фашисти, получили справедливи присъди. Нищо, че там гние ръководството на социалдемократите.

Тодор Живков, който бе изключен от БКП след 10 ноември, изведнъж се сдоби с паметник в родния си Правец. Да припомняме ли кои бяха на откриването му? Или че един новоизпечен вицепремиер в качеството си на партиен лидер сложи цветя пред родната му къща?

А да припомняме ли коя партия ръководи същият вицепремиер? Ако случайно сте забравили - онази, която нямаше информация за пуча срещу Горбачов на 19 август 1991 г. И която и до ден днешен не е почела официално българските жертви на репресиите в СССР.

Ами заиграването на българските политици с Русия?

Като за капак българските евродепутати от БСП не са гласували нито една резолюция на Европейския парламент срещу Русия. Те така и не участваха в гласуването на последната от тях, призоваваща за прекратяване на репресиите срещу "Мемориал". Организацията, която - пак да повторим - с дейността си допринесе за идентифицирането и реабилитирането на стотици, ако не и хиляди невинни българи, разстреляни в годините на сталинския терор.