„Другарю, ще отмине тя,
така наречената гласност,
в държавната ни безопасност
ще блеснат наште имена!“

(„Товарищ, верь, пройдет она,
Так называемая гласность,
И вот тогда госбезопасность
Припомнит наши имена!“)*

Тази пародия на знаменитото стихотворение „Към Чаадаев“ на Пушкин бе съчинена преди 35 години. Тогава СССР, а и всички ние в социалистическия лагер, живеехме в епохата на гласността и преустройството, започната от Михаил Горбачов. Пародията е резултат на неповторимите чувство за хумор и самоирония на руснаците, примесени с немалка доза скептицизъм и мрачен реализъм.

За съжаление, много често те са оправдани, особено в Русия. И можем да кажем, че епохата на гласността в Русия окончателно отмина на 9 ноември 2021 г. - по ирония на съдбата точно в деня, в който 32 години по-рано падна Берлинската стена.

Преди три дни Общество „Мемориал“ получи писмо от руската Главна прокуратура, която поиска неговото ликвидиране. Тази световноизвестна организация е историческо, правозащитно и благотворително общество, проучващо кървавите репресии в СССР и благодарение на което бяха реабилитирани милиони невинни жертви на сталинския терор. Да не забравяме нито за миг, че сред тези хора има стотици българи.

„С това искане окончателно изпратихме в историята епохата на гласността“, коментира пред Клуб Z активист на „Мемориал“, който по разбираеми причини пожела анонимност.

Москва: Правозащитници нарушавали човешки права

Правозащитник да нарушава човешки права? Звучи абсурдно. Не и в Русия. Особено когато става дума за организация, занимаваща се с проучване на сталинските репресии и идентифицирането на техните жертви.

Оказа се, че тези хора нарушават цяла поредица права. И то международни - Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Конвенцията за правата на детето, Международния пакт за гражданските и политическите права и Всеобщата декларация за правата на човека.

Така твърди Главната прокуратура на Русия в своето писмо до „Мемориал“. Въз основа на обвиненията си ГП иска тази организация и всички нейни поделения в Русия и зад граница да бъдат ликвидирани. Делото е насрочено за 25 ноември.

„Мемориал“ не е първата организация, която ще бъде закрита. Сигурно няма да е и последната.

Руските власти подеха тази кампания през 2012 г., когато бе приет Законът за чуждестранните агенти. Такива са всички организации в страната, финансирани от чужбина. Те са длъжни навсякъде да обозначават сами лепнатото им от Министерството на правосъдието в Москва клеймо.

„Мемориал“ обаче е своего рода крайъгълен камък. Искането за нейното ликвидиране окончателно показва, че Русия уверено върви към възраждането на сталинизма.

Що е „Мемориал“

Пълното име на организацията е Международно историческо-просветителско, благотворително и правозащитно общество „Мемориал“. Създадена е на 28 януари 1989 г., в разгара на предприетата от Михаил Горбачов перестройка. Първи неин председател е знаменитият дисидент академик Андрей Сахаров. Членове са били личности като писателите Анатолий Рибаков и Алес Адамович, поетите Булат Окуджава и Евгений Евтушенко, учените историци Рой Медведев и Юрий Афанасиев, правозащитничката Елена Бонер (съпруга на Андрей Сахаров) и други.

Първоначалната идея на „Мемориал“ е да проучва сталинските репресии. В годините на гласността най-после бе казано всичко или почти всичко за чудовищния им размах и огромното количество жертви, включително тези от чужбина. Сред тези жертви има и десетки, ако не и стотици българи. Това са както етнически българи, обитавали Бесарабия, така и наши сънародници, емигрирали в СССР по политически причини през 20-те и 30-те г. на ХХ век.

„Мемориал“ има огромна заслуга за това Москва да признае, че разстрелите в Катинската гора на полски военнопленници през 1940 г. са дело на Сталин, а не на нацистка Германия.

Юрий Афанасиев говори на конференция на "Мемориал" през 1989 г. Сред седналите в президиума са Алес Адамович, Андрей Сахаров и Евгений Евтушенко.

 

С течение на времето „Мемориал“ разширява дейността си, като започва да проучва репресиите още веднага след Октомврийската революция през 1917 г. Един от резултатите е махането на паметника пред централата на КГБ в Москва на Железния Феликс - председателя на Извънредната комисия Феликс Дзержински и развенчаването на изградения около него фалшив ореол.

За сметка на това пред КГБ е поставен Соловецкият камък - символа на ГУЛАГ. Камъкът е донесен от северния Соловецки архипелаг, където са създадени първите съветски лагери още по времето на Ленин, през 1923 г.  Всяка година там „Мемориал“ провежда възпоменателни церемонии на 30 октомври - Деня на жертвите на политическите репресии.

Постепенно „Мемориал“ се впуска и в изучаването на съпротивителните движения срещу съветската власт, включително въоръжените действия срещу нея в годините след Втората световна война. Дейността на Обществото се разширява и до дисидентството в СССР - политическо, религиозно, етническо и т.н.

Днес то има десетки филиали в Русия и извън нея - в Германия, Италия, Белгия, Полша, Чехия, Украйна, Франция и др.

На мушката на Путин

През 2000 г. на власт в Русия идва Владимир Путин. Няколко години по-късно той заявява, че разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Постепенно на разобличителите на сталинизма започва да се гледа с подозрение. Все повече и повече се говори за величието на СССР, за победата във Втората световна война. А сталинските репресии се превръщат в „подробности от пейзажа“. Т.е. имало ги е, ама не е хубаво да се говори за тях, а и врагът по този начин се опитва да дискредитира Русия.

Изобщо гражданското общество в Русия постепенно бива изтиквано на заден план.

Зачестяват нападките срещу „Мемориал“. Организацията е обвинена, че се опитва да дискредитира Русия в очите на Запада, че нейните проучвания са преднамерени и необективни, че подценява ролята на СССР в победата над нацистка Германия. Позната картинка.

През 2009 г. в Чечения е отвлечена и убита Наталия Естемирова - журналистка, правозащитничка на „Мемориал“. Следствието по въпроса не стига доникъде и е спряно. Също позната картинка.

За да се стигне до искането на Главната прокуратура за ликвидирането на Обществото.

Най-циничното е използването на човешките права, коментираха за Клуб Z правозащитници от Обществото. Според писмото на Главната прокуратура от „Мемориал“ лишавали гражданите от правото да бъдат информирани за дейността на организацията и нейното финансиране. Децата пък били лишени от правото да бъдат защитавани от информация, влияеща отрицателно на тяхното нравствено и духовно развитие.

От „Мемориал“ припомниха как по времето на СССР режимът неизменно използваше термина „т. нар. човешки права“. А сега наследниците на тези хора пак говорят за човешки права.

Организацията - чуждестранен агент

През 2012 г. Русия приема Закон за чуждестранните агенти. Такива са всички неправителствени организации, получаващи финансиране от чужбина.

„Мемориал“ е вкаран в този списък през 2013 г. Организацията постоянно е глобявана заради нарушаване на Закона за чуждестранните агенти.

Активисти на „Мемориал“ са изправени пред съда.

От 2016 г. насам в затвора е Юрий Дмитриев – председателят на филиала на организацията в руската автономна република Карелия. Той е осъден на 13 години лагер по скалъпени обвинения за изнасилване на непълнолетната си осиновена дъщеря. Върховният съд отказа да разглежда неговата жалба. Засега не е ясно какво предстои оттук нататък.

Прегрешението на Дмитриев е, че откри в местността Сандармох масови гробове на над 7000 души, разстреляни през 1937-1938 г.. Поне 4-ма от тях са българи. Дмитриев започна да публикува и списъци с имената на сътрудници на НКВД (МВР по времето на Сталин - б.р.), участвали в репресиите.

Историкът Юрий Дмитриев, изучаващ сталинския терор, е осъден на 13 години лагер.

 

Юрий Дмитриев поне е жив. В затвора почина съратникът му Сергей Колтирин - директор на музея в град Медвежиегорск, стопанисващ лобното място в Сандармох. През 2018 г. той е осъден за развратни действия по отношение на малолетно лице. Колтирин почина от рак в затворническата болница. Съдът бе наредил предсрочното му освобождаване по болест, но правозащитникът така и не излезе, тъй като прокуратурата протестира срещу решението.

През 2019 г. на 4 години лишаване от свобода в специална колония-селище бе осъден Оюб Титиев - председател на „Мемориал“ в Грозни. Причина бе наркотрафик, но в действителност неизвестни - вероятно хора от службите са подхвърлили в колата му дрогата. Титиев бе предсрочно освободен с условия.

На 14 октомври т.г. „възмутени граждани“ нахлуха в офис на „Мемориал“ в Москва и прекъснаха прожекцията на филма „Гарет Джоунс“ на полската режисьорка Агнешка Холанд. Нападателите бяха със закрити лица, качиха се на сцената и крещяха „Позор!“ и „Долу фашизмът!“ Те бяха придружени от екип на проправителствената телевизия НТВ. Пристигналата полиция арестува самите активисти, като ги заключи за няколко часа в офиса. Филмът, предизвикал скандала, разказва за британския журналист Гарет Джоунс, пръв описал Гладомора в Украйна през 1933 г.

„Стигнаха и до „Мемориал“. Очаквахме го всички. Но въпреки това не бяхме подготвени. За такова нещо трудно можеш да се подготвиш“, коментира за Клуб Z Кирил Коротеев.

Допреди две години той оглавяваше Правозащитния център „Мемориал“ - част от Обществото. В момента Коротеев работи за Международната правозащитна група „Агора“, наследник на ликвидираната от руските власти асоциация със същото име.

„Най-важното е сега да успеем да спасим архивите на „Мемориал“. Вярвам, че това ще стане. Все пак Обществото има филиали в чужбина, които съхраняват доста материали“, заяви Кирил Коротеев.

Централата на ОБщество "Мемориал" в Москва

 

ЕС и Германия осъждат искането за ликвидиране

„Решително осъждаме тази стъпка на руската Главна прокуратура“, каза в отговор на въпрос на Клуб Z Петер Стано, говорител на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

Той изтъкна заслугите на „Мемориал“ в работата му за гражданското общество в Русия, както и в разкриването на истината за политическите репресии в СССР. Благодарение на организацията руснаците са разбрали в каква страна са живели и вероятно все още живеят, смята Стано.

„Това е просто пореден пример за това как властта стеснява пространството за гражданското общество и критичните гласове, в допълнение към преследването на журналисти и политически активисти. Опитват се да вземат на мушка неправителствени организации“, смята гласът на европейската дипломация.

Действията на ГП са причина за безпокойство на фона на продължаващите систематични стремежи от много време насам за злоупотреба с власт.

Днес и Жозеп Борел разпространи изявление по повод преследването на „Мемориал“.

„Разбирането на ужасите на миналото е ценност, която трябва да бъде приветствана и подкрепяна. Ликвидирането на „Мемориал“ ще бъде незаменима загуба за руския народ и останалата част от Европа“, се казва в него.

Възмути се и германският външен министър Хайко Маас.

„Превъзмогването на миналото по независим, критичен и професионален начин е изключително важно. Особено когато става дума за престъпленията, извършени от германците срещу хората в СССР“, заяви той.

Дипломати видяха в изказването му желание да даде за пример своята страна, която се е отказала от националсоциализма и строго преследва и най-малките му прояви.

---------------

* Преводът на пародията е на Клуб Z. Самото стихотворение на Пушкин е преведено на български от Георги Мицков. Ето оригинала на превода на цитирания куплет:

„Другарю, друга светлина
над нас ще блесне обновена,
Русия ще срази съня
и над праха на власт сломена
ще блеснат наште имена.“

Руският оригинал:

Товарищ, верь: взойдет она,
Звезда пленительного счастья,
Россия вспрянет ото сна,
И на обломках самовластья
Напишут наши имена!