Бойко Борисов в четвъртък попита Европа: Какво да правя с “Южен поток”? Европа му отговори: Прави се, че го строиш.

Борисов обяви това за успех. Колегите му в Европейския съвет разбрали в "какво менгеме" е страната ни и проявили солидарност.

Най-накрая разбрали, когато той им го обяснил с няколко географски карти в ръка. Преди това не разбирали и не се интересували.

Не подлежи на съмнение талантът на Борисов да обяснява сложните неща просто. Как обаче всъщност стоят нещата?

На 1 декемвмри руският президент Владимир Путин обяви, че страната му се отказва от "Южен поток" и ще се опита да пренасочи предвидения за него газ към Турция. България обаче не е уведомена официално, че Русия иска да прекрати договорите за проекта.

Ако сега държавата ни спре да изпълнява ангажиментите си по тях, Русия може да я съди и да я осъди да плати неустойки.

Виновна ли е за това Европа? Не. Тя не е подписвала тези двустранни междуправителствени актове.

Европейската комисия дълго време настояваше да ги види, а България не ги даваше. После се оказа, че и нейното правителство не знаело къде са, но не вярвам Борисов да е докладвал точно това пред колегите си в Европейския съвет.

През декември 2013 година Комисията поиска България да предоговори междуправителственото си споразумение с Русия за "Южен поток" в съответствие с Третия енергиен пакет – законодателството за либерализацията на европейския енергиен пазар от 2009 година.

Брюксел предупреди, че страната ни може да стане обект на правна процедура, ако не го направи.

Борисов твърди, че когато е подписвала предварителното споразумение за газопровода в София през 2008 г., България не е знаела за Третия енергиен пакет.

Знаела е. Защото е участвала в обсъждането и приемането му, което продължи през първите две години отчленството ни в ЕС в последните шест месеца от тях Борисов беше министър-председател. А преди него беше Сергей Станишев. 

Българските власти и лично премиерите им е трябвало да знаят, че ще са длъжни да осигурят недискриминационен достъп до тръбата на всички доставчици. И че тя трябва да има независим управител. Точно това обаче “Газпром” не иска. И това е в корена на спора му с Европа за "Южен поток".

Длъжен е бил да го знае и Борисов, когато през 2010 година в негово присъствие пак в София беше подписан междуправителственият договор за строителството на българската отсечка на “Южен поток” и когато две години по-късно той и шефът на “Газпром” Алексей Милер подписаха окончателното инвестиционно решение за проекта. Тогава вече имаше Трети енергиен пакет.

Със свое решение от декември 2011 година първото правителство на Борисов обяви българската отсечка на “Южен поток” за “обект от национално значение и национален обект”.

Дори обаче да забравим всичко това, както направиха повечето медии у нас, няма как да забравим, че в ЕС преди Третия има Втори енергиен пакет. И че един от неговите елементи, регламент 1775/2005 година, задължава операторите на преносни системи да гарантират на всички доставчици равен достъп “на недискриминационна основа” (вижте член 4).

Няма как да забравим и че заради неспазването на точно тази разпоредба Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България и Румъния и тя стигна до последната си фаза, съдебната, на 24 ноември 2011 година, една седмица преди горецитираното решение на кабинета Борисов 1.0.

Т. е. той би трябвало много добре и през цялото време да е знаел, че проектът, както е подписан, включително и от него, е в нарушение на европейското законодателство и че с него България е влязла между чука и наковалнята – ако го строи – лошо, ако не го строи – пак лошо.

Ако някой нещо не е разбрал тук, това е България, не Европа.

След срещата на върха на ЕС в четвъртък Борисов се похвали, както той си знае, че получил пълна и всеобща подкрепа от държавните и правителствените ръководители да изпълнява ангажиментите на страната ни по “Южен поток”, за да избегне арбитражно дело от руска страна и евентуални неустойки.

Никой от участниците в срещата не коментира темата, така че не знаем, доколко премиерът казва истината. Видяхме снимки как той разговаря с британския си колега Дейвид Камерън. Но те не казват нищо за съдържанието на разговора.

Очевидно обаче е едно – до избухването на украинската криза ЕС не беше склонен на компромиси по “Южен поток”. След като Путин набеляза България като слабо (енергийно зависимо и ценностно нестабилно) звено в ЕС и започна политически натиск и пропганда срещу нея, изведнъж самият председател на Комисията Жан-Клод Юнкер заяви, че “няма да позволи България да бъде изнудвана” и че “Южен поток” може да бъде построен” при известните условия на ЕС.

Това, което Борисов не казва на българската публика, е, че при създалата се конфронтация с Русия, ЕС не защитава толкова България (която му е създала проблем с досегашното си поведение), а се стреми да запази единството си, затваряйки си очите за българските неизправности. Още повече - те със сигурност съществуват и у останалите държави-членки ангажирани с проекта - Австрия, Гърция, Словения, Унгария и Хърватия.