Фундаментален исторически принцип е фактът, че по време на война технологиите се развиват със светкавична скорост – в сравнение с мирно време. От базовите инструменти, през най-важните строителни материали, превозните средства и дори технологиите на дигиталната епоха – всички са възникнали или са се подобрили за военни цели. Цялата история на металургията е периоди от плато и внезапен технологичен бум – по време на война. Много от модерните превозни средства са се развили от странни проекти на смятани за луди изобретатели в реални функционални апарати заради военно финансиране. Интернет пък е рожба на проекта ARPANET, дело на американското Министерство на отбраната по време на Студената война.

Война ли е пандемията от COVID-19? Много световни лидери я описаха така в началото, с подобаващ драматизъм. Битките продължават и сега, две години след първия заразен в Ухан. И подобно на войните от миналото първата истинска световна пандемия се оказа двигател на много нови технологии.

Но е налице и важна разлика – докато по време на война всички средства се инвестират в нея, по време на пандемия повечето финанси отиваха в борбата с вируса и като резерв – за кризата след това, която вече усещаме.

Бумът на видеоразговорите, онлайн пазаруването и доставките

Чували ли сте за Zoom? Популярното сега приложение за видеоразговори беше почти непознато през 2019 г. А е създадено 7 години по-рано – през далечната вече 2012-а, когато светът уж щеше да свърши.

До края на 2013 г. Zoom се сдобива с 1 милион потребители. Само в първите два месеца на 2020 г. – в самото начало на пандемията, преди масовите мерки по света, приложението има нови 2,22 млн. потребители. През декември 2013 г. потребителите на Zoom използват 200 милиона минути за онлайн разговори. През октомври 2020 г. – 3,3 трилиона. Сега всеки ден над 300 милиона души общуват през приложението.

И то е едно от многото – всякакви програми за видеоразговори и онлайн комуникация, много от тях съществуващи от години, се развиха изключително бързо в последната година. Проблеми, които в миналото ограничаваха подобен софтуер – най-вече интернет трафикът и стабилността в това да пращаш десетки видео- и аудиосигнала в цял свят – сякаш изчезнаха.

Истината е, че пандемията създаде пазарната възможност тези програми да се развият в такава степен и тези проблеми да бъдат преодолени.

Помните ли, когато плащането с карта беше нещо, за което трябваше картата да се пъхне в устройството и да се въведе ПИН-ът? Това отдавна го няма. Вече и дюнерджиите имат POS-терминал, с който човек може да плати само като докосне портфейла си до него.

Новият коронавирус се задържа на повърхности над 24 часа, което даде сериозна мотивация да се ограничи физическият контакт. И доведе до сериозно финансиране на безконтактните плащания. 

А най-безконтактното плащане става онлайн, от дома. Още преди COVID онлайн пазаруването вече завладяваше света, след първия локдаун то се превърна в нещо като единствения избор. И се подобри значително – макар че много потребители едва го усещат. Причината е, че повечето подобрения са с цел да елиминират недостига на хора. В момента хиляди автоматични софтуерни системи и роботи по света работят усилено, за да осигурят ефективна логистика на доставките на стоки по цял свят.

Държави като Китай и САЩ вкараха в употреба напълно безконтактни системи за доставка, в които въобще не участват хора. Доставката с дронове, за която се предполагаше, че ще влезе в масова употреба след десетилетие, вече навлиза в най-технологично развитите държави.

Работата и ученето онлайн

Когато говорим за дистанционния труд и образование, технологичната експлозия от възможности е само половината история.

Да, новият софтуер, новите платформи и протоколи, чрез които мениджърите управляват работниците, а работниците комуникират помежду си, са ключови за това дистанционната работа да бъде възможна – в много повече индустрии, отколкото преди само две години. Без Zoom и десетки други платформи онлайн обучението също нямаше да е възможно. Но технологиите за това съществуват от години.

Далеч по-важни са измененията в работната култура, което винаги е било ключов фактор за възприемането на дадена технология.

Малко известен е фактът, че парни двигатели съществуват още в Древна Гърция. Въпреки ограниченията на материалната наука съвременникът на Исус Херон от Александрия разработва ранен парен двигател преди 2000 години. Защо той не се развива и не влиза в употреба? Защото древният свят разчита в голяма степен на робския труд, който по стандартите на времето е евтин и достъпен. Нужда от сложна, капризна, опасна машина просто не се заражда.

Това важи в голяма степен за всяка фундаментално нова технология – освен изискванията от чисто научен порядък, е нужно и културно изменение за приемането ѝ. Техническият напредък в древността е бил напълно достатъчен за печатарската преса, но в реална употреба тя влиза повече от хилядолетие по-късно – когато има достатъчно хора, които могат да четат.

От гледната точка на 2021-ва можем да видим, че навлизането на дистанционната работа през интернет е било сравнително бавно – тъй като самият интернет и мигновената комуникация дойдоха изключително бързо, хората не бяха подготвени за тази промяна на културно ниво. Макар да има онлайн инструменти отдавна, мнозинството хора в активна работна възраст са израснали без световната мрежа и без компютри.

COVID-19 принуди всички – грубо казано – да се научат по бързата процедура. Това се оказа голям шок и за учителите, и за бизнесмените по света. Изведнъж стана ясно, че без физическо присъствие много от стандартните методи за следене на това дали работата или учението се вършат не работят.

Затова в началото на пандемията много мениджъри в топ компаниите – дори в технологични гиганти като Apple и Facebook – се опитаха да се борят срещу този тренд. Хората просто не искат да ходят до работата. Това губи време, натоварва ги финансово, натоварва и околната среда, без да броим риска от заразата. Но и тези компании в края на краищата „клекнаха“. 

Борбата с онлайн обучението продължава – то показа, че има недостатъци, а в държави като България, в които образованието беше в трагично състояние и преди кризата, е почти нефункционално. Затова са и постоянните опити децата да ходят на училище въпреки ясната връзка на това действие с ръста на заболели в една държава с малък процент ваксинирани. Въпреки това снежната топка вече се търкаля по склона и лавината е неизбежна.

Работната и образователната култура бързо се промениха – и този тласък няма да изчезне, дори след като COVID-19 остане просто лош спомен от началото на 20-те години.

Дигитално здраве

Може би най-директно засегнатата човешка дейност по време на пандемията е очаквано здравеопазването. Това не е изненада – лекарите по света се сблъскаха с първата истински световна пандемия и този сблъсък беше изключително жесток към тях.

Мнозинството западни издания се фокусират предимно върху новото технологично чудо – телездравеопазването, или лекуването от разстояние. С помощта на интернет в много части на света лекарите, които са в тежък недостиг (защото много от тях загубиха живота си) разработиха нови протоколи и нови начини да прилагат експертността си от разстояние.

Онлайн консултациите станаха масови в държавите от „първия свят“, намалявайки нуждата от това пациентите да пътуват до лекарския кабинет и да разпространяват вируса. Нови сензори позволяват по-ефективни и евтини медицински апарати да са достъпни за почти всеки по света. Лесен пример за това е пулс-оксиметърът, устройство, което мери сатурацията на кислород в кръвта – чийто спад е ключов симптом за сериозна COVID инфекция. Само преди десетилетие подобно устройство за домашна употреба струваше стотици долари. Сега всеки може да си го купи само за няколко.

Пандемичният натиск доведе обаче и до много детайлни промени в развитите държави – в това как се прилага медицината. Лекарите могат да следят симптоми и да планират лечение много по-бързо и лесно. Почти мигновено се разработиха и комплексни софтуерни системи, които да поддържат тази дейност. Навлиза и употребата на изкуствен интелект в медицината, който няма да замести лекарите, но ще им помага в работата им.

Всичко това има пряк ефект не само в борбата с пандемията, но и в бъдещото осигуряване на здравни грижи на отдалечени места.

По-важна е обаче отново културната промяна в здравеопазването. Според много специалисти пандемията е била вид „будилник“ за практикуващите медицина по света. От десетилетия не е имало повод всички медици по света да осъзнаят, че медицината, базирана на доказателства – а не на опит и остарели познания – е далеч по-ефективна. Макар в България да виждаме само откъслечни проявления на този подход, той става все по-масов по света. Лекарите се сблъскаха с грубата реалност – напълно непозната нова болест, която изведнъж удари целия свят.

Не може да се подмине и развитието на иРНК технологията. Тя не е нещо ново и неизпитано, както твърдят много противници на ваксините – разработва се от над десетилетие. Но именно COVID-19 ускори тази разработка. А освен ваксини тази технология, която позволява директно лечение на клетъчно ниво, вече се тества и като метод за лечение на рак – групата болести, които са сред най-сериозните ограничения за дългия човешки живот. 

След войната

COVID-19 ще си отиде. Няма да е днес, няма да е догодина – или поне в България със сигурност няма да е догодина – но ще си отиде. След всяка световна криза обаче светът се променя. От гледна точка на технологиите и на културно ниво.

Ще възприемем ли променящия се свят? Ще се променим ли заедно с него, или ще увиснем във времето отпреди пандемията, когато всички работеха в офис, всички ходеха по магазините и всички учеха в класните стаи?

Ще извлечем ли полезното от пандемията, или ще го отхвърлим? Ще пораснем ли – като цивилизация и биологичен вид? 

Може би най-важното последствие от пандемията е фактът, че това е едно глобално споделено преживяване. Всички бяхме и все още сме негови жертви. Или, може би, не жертви, а оцелели? И научили урока.

---

Този материал е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от декември 2021 г.