Лидерите на страните от ЕС така и не постигнаха съгласие за покачващите се цени на енергията. И въпросът трябваше изобщо да отпадне от заключенията на последния за годината Европейски съвет, който завърши рано тази сутрин в Брюксел.

Двете главни различия бяха да бъде или не включена ядрената енергия в таксономията на устойчивите инвестиции и около Системата за търговия с емисии (СТЕ). Таксономията е система от класификации, установяваща списък на екологично устойчиви икономически дейности.

Самият председател на Европейския съвет Шарл Мишел призна, че е имало противоречия между ръководителите.

Според добре осведомени източници, цитирани от „Политико“, Чехия и Полша поискали изключения от СТЕ. Според тях поскъпването на разрешителните за търговия с емисии довели до покачването на цените на тока в целия Европейски съюз. Тези твърдения обаче били отхвърлени от доста страни.

Още преди началото на срещата полският премиер Матеуш Моравецки обяви СТЕ за европейски данък върху енергията. Той разкритикува и цените на въглеродния диоксид, които според него облагодетелстват спекулантите. На същото мнение били Чехия и Испания.

След приключването на срещата Моравецки написа в туитър, че СТЕ не работи и има нужда от реформа. В резултат на което страната му не може да допусне приемането на празни заключения.

Цените на въглерода скочиха миналата седмица до рекордните 90,75 евро на тон. Това е поскъпване с над 50 на сто от началото на ноември.

Същевременно страни като Германия, Австрия и Люксембург не са се съгласили въпросът за таксономията да бъде включен в крайния документ. България е сред страните, които подкрепят идеята на Франция ядрената енергия да бъде обявена за „зелена“ с всички произтичащи от това последици, включително в сферата на инвестициите.

Така въпросът, който най-много интересува потребителите предвид прогнозите цените на енергията да останат високи поне до февруари 2022 г., остана без отговор.

За сметка на това европейските лидери бяха единодушни в позицията към Русия в случай, че тя отново нападне Украйна. Те предупредиха, че ЕС ще наложи нови и по-тежки санкции заедно със съюзниците си – Великобритания и САЩ.

Макар на Европейския съвет да не са били обсъждани конкретни санкции, според дипломати става дума за мерки срещу руски олигарси, забрана за трансакции между ЕС и руски частни банки, както и изключването на тези банки от системата SWIFT, без която международните парични трансфери са на практика невъзможни.

Латвийският премиер Кришянис Каринш заяви, че смята за свързани помежду си напрежението по руско-украинската граница, струпването на мигранти по границата между Беларус и ЕС, изкуствено високите цени на руския природен газ и идващата от Москва дезинформация.

Според литовския президент Гитанас Науседа в момента Европа е изправена пред най-опасната ситуация през последните 30 години. Опасенията се, че Русия може да интегрира в своята военна система Беларус, чиято територия да използва като платформа за атака срещу съседни страни. Беларус граничи с три държави от ЕС – Полша, Литва и Латвия.