Според НАСА моментът е исторически. За първи път космически апарат прелита през външната атмосфера на Слънцето.

Става дума за сондата „Паркър“. За малко тя попадна в слой около звездата, която учените наричат Корона, предаде Би Би Си.

Това се е случило през април, но анализът на данните го потвърждава едва сега.

„Паркър“ е трябвало да издържи на интезивна топлина и радиация, но е събрала нови данни за това какво става в Слънцето.

„Точно както кацането на Луната позволи на учените да разберат как се е образувала, докосването до Слънцето е гигантска стъпка за човечеството, за да ни помогне да разкрием критична информация за нашата най-близка звезда и нейното влияние върху Слънчевата система“, каза Никола Фокс, шеф на отдела по хелиофизика (физика на Слънцето - б.р.) на НАСА, цитиран от Би Би Си.

„Паркър“ е една от най-смелите мисии, предприемани някога от агенцията.

Изстреляна  преди три години, целта е тя да направи многократни и все по-близки преминавания край Слънцето.

Космическият апарт се движи с колосална скорост, над 500 000 километра в час. Стратегията е да влезе и да излезе бързо от проучваните зони, като прави измервания на слънчевата среда с набор от инструменти, разположени зад дебел топлинен щит.

На 28 април тази година Паркър прекрачи така наречената критична граница на Алфвен.

Това е външният ръб на короната. Това е точката, в която слънчевият материал, който обикновено е свързан със Слънцето от гравитацията и магнитните сили, се освобождава, за да полети в пространството.

Паркър се натъкна на границата на около 13 милиона км (8 милиона мили) над видимата повърхност или фотосферата на Слънцето.

Данните на сондата показват, че тя всъщност е преминала над и под границата на три пъти в рамките на пет часа, според Стюарт Бейл от Калифорнийския университет в Бъркли.

„Видяхме как условията се променят напълно“, каза той пред репортери. "Вътре в короната магнитното поле на Слънцето стана много по-силно и доминираше движението на частиците там. Така космическият кораб беше заобиколен от материал, който наистина беше в контакт със Слънцето."

Изследователите са очаровани от короната, защото там се развиват някои ключови процеси, които в момента не се поддават на обяснение.

Един от тях е противоинтуитивното прегряване. Температурата на Слънцето в неговата фотосфера е приблизително 6 000 градуса Целзий, но в рамките на короната може да достигне зашеметяващите милиони градуса или повече.

Също така в тази област външният поток от заредени частици - електрони, протони и тежки йони - внезапно се ускорява в свръхзвуков вятър. Отново механизмът е загадка.

„Проблемът е, че отпечатъците на физическите процеси, пораждащи слънчевия вятър, се изтриват по пътя, който слънчевият вятър изминава от слънчевата корона до Земята и извън нея“, обясни Нур Рауафи от Лабораторията по приложна физика на университета „Джонс Хопкинс“. „Това е причината „Паркър“ да лети през тази тайнствена зана, за да ни каже какво се случва там“.

Научният екип на „Паркър“ ще събере много повече данни, докато сондата навлиза все по-дълбоко в короната при бъдещи прелитания покрай Слънцето. В крайна сметка трябва да стигне до 7 милиона км от фотосферата през 2025 г.

Откритията на „Паркър“ и тези, които идват от други слънчеви обсерватории, имат пряко значение за всеки, който живее на Земята.

Най-големите изригвания на Слънцето могат да разстроят магнитното поле на нашата планета. По време на процеса комуникациите могат да бъдат нарушени, спътниците - изключени, а енергийните мрежи - уязвими от токови удари.

Учените се опитват да предскажат тези „бури“ и „Паркър“ обещава нова и ценна информация, която да им помогне да го направят.

Последните резултати от мисията ще бъдат представени на есенната среща на Американския геофизичен съюз в Ню Орлиънс.