Избирателната активност в рисковите секции продължава да намалява и на парламентарните избори през ноември 2021 г. Това е силен индикатор за спад на контролирания и купен вот.

Това показва анализът на резултатите на парламентарните избори, които Антикорупционният фонд (АКФ) представи днес.

Автори на анализа са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“ е разработил интерактивните карти, които представят анализираните резултати.

Анализът дава отговор на въпроса какво се е случило на последните парламентарни избори в рисковите секции, които експертите на АКФ идентифицираха -  става дума за общо 1738 изборни секции в страната, в които е имало висок риск от купен и контролиран вот в поне два парламентарни избора за периода 2013 – 2021 г.

Колко хора гласуваха в рисковите секции през ноември 2021?

Установеният от експертите на АКФ през юли висок спад на активността в рисковите секции продължава и през ноември. През ноември избирателната активност в рисковите секции е спаднала с още 10%, а подадените гласове са с 22 000 по-малко отколкото през юли 2021. 

На места тенденцията към по-ниска избирателна активност в рисковите секции е по-осезаема.  

В Община Бургас например активността в рисковите секции през ноември спада с цели 16,3 на сто.

"Едно от възможните обяснения са засиленитe акции на МВР срещу купения вот в общината, както и широкото им медийно отразяване. Друга възможна причина е намаленият стимул на политическите актьори да прибягват до този механизъм за осигуряване на гласове", посочват анализаторите.

Процентът на общините, в които делът на потенциално купения или контролиран вот от общия вот в общината е под 1 на сто, се е увеличил значително.

За кого гласуваха рисковите секции през ноември 2021?

ДПС запазва лидерското място по дял на гласове, получени в рискови секции, със загуба от едва 2,2% спрямо резултатите си от юли. Поради това и делът на ДПС от общия рисков вот в страната се увеличава от 34,4 % през юли на 37,7 % през ноември 2021.

На второ място по дял гласове, получени в рискови секции, остава ГЕРБ. На тези избори бившата управляваща партия отчита най-съществените загуби в рисковите секции: подкрепата за нея спада с 14,3% или с около 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24% през юли на 21 на сто през ноември 2021.

На трето място по показателя дял от вота в риск е БСП с 11% от рисковия вот. 

Каква е тежестта на вота от рискови секции за всяка една партия?

Най-голяма тежест от рискови секции продължава да има вотът в резултатите на ДПС. 29,1% от всички гласове за Движението идват от рискови секции. 

На второ място е "Републиканци за България", която се яви на изборите в коалиция под името Национално обединение на десницата. 16,3 % от вота й е подаден в рискови секции. 

Следват БСП с 8,2 на сто и ГЕРБ със 7,1 %.