Германия, немскоезичната част на Швейцария и Австрия са с най-нисък процент ваксинирани от страните в Западна Европа. Бившите соцдържави, както и някогашната ГДР пък са на опашката по ниво на имунизация срещу COVID-19 в цяла Европа. В същото време Португалия е една от страните с най-висок процент хора, защитени срещу коронавируса с новите ваксини, а Южна Европа я догонва. 

На какво се дължи тази разлика, която разбива доста от клишетата за дисциплината и социалната отговорност на хората на Север и Юг?

Германският историк Михаел Блуме има интересна теория за причините за тези изненадващи различия. Той ги свързва с религията в съответана страна, както и с историческото й минало.

Това, че Алпийският регион рязко се различава по ниво на ваксинация от останалата западна Европа, прави силно впечатление и тези разлики се виждат дори и от неспециалисти. Според него по ниво на ваксинация в Европа видимо се очертават две линии – Север-Юг и Изток-Запад. И причините за това разделение не се изчерпват само с обяснението за богатство и добри социални условия. Докато северната, но източна провинция на Германия Мекленбург Северна-Померания има по-високи нива на ваксинация от източната, но разположена по на юг Саксония, то северната Шлезвиг-Холщайн също е с високи нива на ваксинация, а южната и по-богата от посочените Баден-Вюртемберг е на опашката.

В немскоезична Швейцария също се колебаят твърде много хора, в Австрия дори се наложи да въведат задължителна ваксинация, докато Дания е на път да постигне масов имунитет. В Италия като проблематичен се очертава района на Южен Тирол.

Алпите се очертават като бастион на скептиците спрямо COVID-ваксините. Дали географията също има значение за това?

Според Михаел Блуме – да, но не само. Държавите, в които се разпростират Алпите, имат традиционно силно федерално управление и са символ на упражняването на демокрацията на най-широк принцип. Референдумите в Швейцария, конституцията от 19-и век в южона Германия, която дава особени правомощия на кметовете са само два от примерите за това.

В Алпите живеят 80 милиона души, разпределени в 48 региона, кантона или федерални провинции. Никъде другаде в Европа няма толкова раздробена и разпределена между различни държавни власти територия. Самоуправлението е в основата на демокрацията във всички тези райони.

От друга страна именно в Алпите има и силна историческа връзка с различни конспиративни митове. Такъв в началото си е и антисемитизмът. Австрофашизмът, италианският фашизъм, баварският фашизъм – всички те възникват именно в алпийския регион. Национал-социалистическата партия на Германия е основана в Бавария. Антиваксърските движения също са родом от този регион. Те се появяват едновременно със закона за задължителна ваксинация срещу едрата шарка, въведен в Бавария за първи път в света през 1807 година. Масовата ваксина срещу едра шарка е открита няколко години по-рано, но с нея се разпространяват и конспиративни теории – най-упоритатата е, че ваксините променят хората и ги превръщат в крави.

В Тирол също има бунтове срещу ваксините от едра шарка. Пак в този регион у дома са си най-различни езотерични течения и движения като антропозофията. 

Първото училище по системата „Валдорф“ е основано в Щутгарт. Днес пък точно там антиваксърски и плоскоземни движения като това на „Инакомислещите“ и тяхната партия „Базата“ имат главозамайви резултати на избори. 

Тезата на Михаел Блуме е, че в региони, в които през вековете хората са били опозиция на централната власт и са намирали сигурност и защита в самоуправлението, всякакви общодържавни инициативи, дори и полезните, се посрещат на нож. Независимо дали става дума за ваксинация, общо образование или наука. 

Така стремежът към свобода често се оказва, че върви и със свободата да изповядваш всякакви теории, включително и конспиративни.

Обикновено конспирациите винаги се отнасят до някой таен, но мощен и общ враг. Това е причината популистите често да посягат към тях. Има и още една обща черта между популизма и конспирациите – езикът. И в двата случая се използва тезата, че елитите не разбират обикновените хора, не говорят един и същи език с тях. Популистите обаче, могат да им го преведат и да разобличат така зловредните тайни, които укриват елитите. Същата претенция имат и конспиративните теории.

Тази червена нишка минава през цялата човешка история, хората винаги са реагирали така, твърди Блуме. Например за лошата реколта виновни са били вещиците. За чумата – евреите. 

А днес за пандемията – фармацевтичните корпорации. 

Все пак, до сега ни е спасявало това, че по-голямата част от хората разсъждават рационално. Но не всички – нито в Средновековието, нито през 19-и век, нито сега. За много хора и днес ковид-вирусът, например, е измислица на евреите и корпорациите. Всъщност те не са измислили нищо ново, а реактивират старите митове.

Фeдерализмът, борбата срещу централната власт и отвореността за конспиративни митове се забелязват най-вече именно в планински региони. 

Но има и политическо обяснение. В някогашните соцдържави хората не изпитват доверие към централната власт и мерките, които сега се налагат, им напомнят на тоталитарните режими. Разликата, че мерките сега са, за да им запазят живота, а преди – за да го ограничат, не се прави. Това е вероятно главната причина бившият соцблок да изостава във ваксинацията.

Ниска ваксинация има и в православните държави. По принцип съвременният прогрес идва страните, в които се е наложила западната църква – Ренесансът, Просвещението, са неразривно свързани с нея. Ортодоксалната източна църква се изолира от светските влияния и това е пречка за развитието и разпространението на науката.

Но и западната църква има своите проблеми. Пиетизмът, който възниква в Германия, до голяма степен е проводник на вижданията, според които животът и здравето на човека зависят от божията благословия, а не от ваксини и лечение. Успехът на ваксинациите в Португалия, Италия и Испания пък не зависят толкова от католицизма там, колкото от катастрофалният сблъсък с епидемията, изживян от хората в тези страни още при първата вълна. 

За съжаление науката, фактите и рационалните обяснения не винаги са кралският път към прогреса. Не рядко в човешката история изключително образовани хора са се отдавали на конспиративни обяснения за човешките взаимоотношения или природни феномени. Например Мартин Хайдегер, когато става професор по философия във Фрайбург ръководителят на научната му работа е от еврейски произход, отношенията им са приятелски и основани на взаимно уважение, Хайдегер научава много от него. Това не пречи да възприеме вижданията на национал-социалистическата партия по еврейския въпрос, а по-късно в живота си, оттегляйки се в усамотена къща в Швейцария, така и не намира път обратно, който да го изведе от антисемитизма.