45,5 на сто от българите продължават да твърдят, че не са ваксинирани и няма да го направят. И след въвеждането на т. нар. зелен сертификат. Това сочат данни от представително, национално изследване на "Галъп интърнешънъл болкан" от ноември.

Около 30 на сто са имунизираните - по техни твърдения, с една или две дози. 20,4 на сто обявяват намерение да се ваксинират.

"Това е резистентост, съпротива, барикада. Почти половината пълнолетни българи са отделени с ров от другата половина - това е замразен обществен конфликт. Бъркаме в комуникацията, моята хипотеза е, че е по познатия начин на добрите намерения", смята Първан Симеонов, който посочи данните в контекста на представянето на първоначални наблюдение от изследователски проект на тема "Ще има ли демокрация след COVID-19?". 

Според него сред тези близо 46 на сто има няколко основни групи, към които трябва да има различен подход -

- хора, които вече са минали пред вируса;

- маргинални общности - "ще имаме проблем там", отчете Симеонов; 

- млади хора, които всъщност поради спецификите на общуването си най-активно пренасят вируса.

Симеонов посочи, че по отношение на COVID епидемията са се очертали два разказа, които са в основно противоречие помежду си, но същевременно са еднакво верни, само привидно се бият.

"Единият - вземат се такива мерки, при такива резултати, при едикакви си показатели и т. н. Това е вярно, почти военновременна ситуация, с цензура, почти няма друго мнение."

"Другият разказ е за това правилни ли са решенията на елитите, Това е разказ, който се съмнява, правилно ли действат", обясни той.

По думите му това е противоречието - между експертния, тяснопрофилирания поглед, който е и легитимният и овластеният в момента. И от друга страна е подходът, който се опитва да погледне отстрани, отгоре, по-наедро.

В управлението на епидемията е имало няколко проблема по пътя на добрите намерения.

"Цялата информация за COVID стана като бял шум, получи се пресищане, дори и правилната гледна точка доведе до резистентност. Ето го сега новия вариант - започваме с догадка до догадка. Това води до пресищане, хората спират да слушат. По-добрият вариант би бил по-умереният, по-пестеливият, по-лаконичният и затова по-убедителният, обратното е тресавище", посочи Симеонов.

Всичко това се допълва от липсата на хоризонт - поощрение, някакви очаквани времеви рамки, в които да се разполага извънредността.

"Реагирахме със сериозни дози назидание към нашето общество", добави той по повод реакцията на съпротива срещу ваксинацията на почти половината анкетирани.

"Една от основните форми на доверието е страхът. Хората вярваха в елитите, когато ги беше страх. И тук беше грешката на тези елити - те взеха страха за доверие", каза още Симеонов.

Опасно ли е овластяването на експертите

Опасностите от овластяването на експертите, които са започнали да доминират по време на пандемията, се оказа обща тема с различни нюанси и за другите участници в проекта.

"Появи се нов ограничител на обществото -  експерти в бели престилки, които претендират кое е добро за нас и кое", каза проф. Даниел Вълчев, който ръководи изследването.

Според Първан Симеонов се е стигнало до "прекаленото навлизане в експертното, а обществено-политическото остава на заден план", "То даже беше санкционирано. Но това е политически въпрос - на коя група от обществото какво ѝ се отнема и какво ѝ се дава."

"Има един голям проблем - експертите никой не ги избира на избори. Трябва да бъдем внимателни, когато овластяваме експертите, те няма пред кого да се отчетат. Минаха две години, в тези години нашият западен свят не успява да осигури нито сигурност срещу вируса, нито свобода. А COVID е тук, за да остане, време е да измислим как да живеем с него. Дано да не са прави тези, които твърдят, че имаме тук ситуацията с варенето на жабите", добави той.

"Правният дискурс отстъпи пред експертен, математически и т. н. неглижират идеята за правова държава. Тенденцията е за възникване на глобална, регионална, национална технокрация. Управлението на тази криза е меко казано съмнително от конституционно-правна гледна точка", е гледната точка на прависта доц. Мартин Белов. "Възможна ли е либерална демокрация в тази ситуация, как да се адаптира към контекста на извъредни положения. Ако не е възможна, какво следва?", е основен въпрос, според Белов.

Политическият елит, който се пригажда, отказва да заеме ясна позиция

Какво е било българското политическо говорене за COVID?

От гледна точка на панедмията политическият елит е усвояващ една благодатна тема, а не заемащ ясна позиция. Това е оценката на политолога доц. Борис Попиванов.

"COVID даде рейтингов шанс за голяма част от политическите елити в Европа", отчете той. Говоренето е разграничило правителство и опозиция, правителство и радикални партии. Не е и в България.

България обаче успяла и в контекста на пандемията да внесе някои иновации:

1. Дадохме един от първите примери за мощен институционален COVID пиар -  спешни брифинги в 23,30 часа на председател на НС, който съобщава, че има заразен народен представител.

2. Превръщането на COVID в средство за международно политическо дискредитиране - посешението на Румен Радев в Естония, на форума на "Три морета" и тръгналият от България скандал как президентът е отишъл на международен форум, информиран, че е контактен с болен от COVID.

Попиванов иронино определи това като "иновативност, това българско умение не просто да догонваме, а да изпреварваме събитията". Извън тези родни "постижения" имало 5 аспекта на това как е бил употребяван COVID:

- съюзник на властта - заради опасността властта призоваваше за единство, разбира се, около... властта

- възможността на политиците де управляват политическия календар чрез COVID. при масови мероприятия да ги отлагат или забързват по начин, по който им е изгоден в зависимост от техните интереси- пр. отлагане на лидерски избори, на партийни конференции и т. н.

- трансфер на отговорности.  Още от началото се появи посланието, че хората трябва да си носят отговорността, да осъзнаят какъв проблем имат, какво правят. 

Тук се появи устойчивата тема за недисциплинираните граждани, които са в състояние да провалят всякакви мерки.

"Българските политически сили предпочетоха да си изградят алиби с това, че хората не вършат каквото се очаква от тях, алиби за евентуални провали", обясни Попиванов.

- консесусното говорене - икономика и здраве, както и балансът между тях

- размиването на позиции.

"Почти всички политически сили (с малки изключения - бел. ред.) заемаха едновременно почти всички възможни позиции - за и против ваксини, за и против мерките. Това беше с цел да не се допусне отлив, макар и на малко избиратели. Заради опасенията на партиите, че тяхната социална база е изключително крехка. ние не получихме реален политически сблъсък", смята той. 

- затихващата тематика. Две теми постепенно заглъхнаха - за единството и за общата дисциплина. А темата за човешките права и гаранциите срещу системен произвол изчезнаха от политическото говорене.

Политическите актьори предпочитат да оставят обществото уплашено или объркано, за да правят каквото си искат, без да имат санкции от него, е хипотезата на Борис Попиванов.

Начело на проекта е проф. д-р Даниел Вълчев, сред изследователите са още доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Борис Попиванов, доц. д-р Симеон Гройсман и д-р Първан Симеонов, заедно с чуждестранни учени от реномирани университети в Италия, Гърция, Полша и Унгария.