България е великолепна държава с великолепен народ. Но красотата на нашата родина и интелигентността на нашия народ превръщат това прекрасно земно кътче в апетитна хапка за грозни и глупави нации, чийто единствен късмет в тоя живот е, че им се е паднало да са велики сили. Затова, откакто се помним, страната ни е подложена на долни атаки от всички тези чуждоземни завистници, които слагат прът в колелото на прогреса ни.

Да започнем с турското робство. Турското робство е първото, което окова ума, духа и силите на юначния ни народ за пет века и му попречи да заеме полагащото му се място в историята. Ако не беше то, щяхме днес да строим подпорни стени не на едно, а на три морета, Леонардо да Винчи щеше да е прост ученик на Боянския майстор, а минималната заплата щеше да е в долари. В хиляди долари!

Освен турското робство, в окови ни държи все още и руското робство. Никой не се съмнява, че руснаците дърпат конците на политиката ни и повечето лоши неща се случват, защото Кремъл така ги е планирал. Всички правителства от 1944 година насам са назначавани от Москва. С изключение на ония, които са назначавани от Вашингтон. Защото, да не се лъжем, но САЩ също дърпат конците в България. 

Всички знаем чии са ония министри, дето не са на Русия. Или на Турция. Или на Германия. Ми на американците са.

На всичкото отгоре, робствата не приключват до тук. Защото имаме НАТО и ЕС. Всичките тия кукли на конци, които се управляват от чужди столици, а се представят уж за наши управляващи, изпълняват диктаторските нареждания на Брюксел. Конците им се дърпат от там. Знам, че звучи малко объркващо и противоречиво, но в крайна сметка важното е едно – за нашите несгоди са виновни те. При толкова много конци, няма защо да се чудим, че конците все са оплетени. И не само за големите неща.

Имам, например, една съседка, която си хвърля боклука от балкона. Мислите ли, че ако бяхме в Германия щеше да го прави? Не, разбира се. Но германците никога не са били под турско робство и затова все чистят, все подреждат, строителните им площадки са по-излизани от Министерски съвет. Или да вземем ситуацията по болниците. Отиваш болен при някой лекар и той почва да се чуди, да ти търси диагнозата, я ти открие какво ти е, я не... Мислите ли, че в САЩ е така? Ми не е така, разбира се, там идва доктор Хаус, поглежда те съсредоточено в очите и вече знае: „Лупус! Третирайте със стероиди!“ Ама американците не са били под руско робство, тях Кремъл не ги е развалил. А в Русия? Знаете ли те там какви писатели имат, какви композитори, каква култура... Ама на тях не са им пречили американците, не са ги заробвали с „Макдоналдс“ и рап, за да съсипят духовността им.

Така че срещу милата ни татковина има световен заговор и той се върти не само от Москва, Анкара, Вашнигтон или Брюксел. Всички са в него. И Атина, и Белград, и Скопие, и Барбадос. Просто не се сещам за някакъв проблем – исторически или настоящ, който да не се е появил заради чужда намеса. 

Така е и с последното робство, за което някои казват, че е дошло от Китай. Ковид-робството.

Това робство е от най-коварните. Народите, които нямат робския опит на българите, много бързо паднаха под него. Носят маски, седят си в къщи, ваксинират се – абе пълен геноцид. Е, вярно, не им измират чак толкова хората, ама то па това живот ли е. В България, като страна на войводи и бунтовници, ковид-поробителят удари на камък. Може и всички да измрем от вируса, важното е, че няма да е от ваксина или задушаване с маска. Не, че са започнали масово да умират от маските и ваксините, но един ден и това ще стане. И тогава неколцината оцелели българи ще си умрат от смях и през хрипове и кашлици ще си закачат значки с надпис: „Ние казахме ли ви“. Просто едва чакам да дойде този ден.

Разбира се, българинът е емпатичен човек и трудно ще остане безразличен към мъката на поробените народи. А и Левски едно време ни завеща, че като се освободим от нашето иго, трябва да тръгнем да освобождаваме другите народи от тяхното иго.

Моментът за това вече е назрял.

От една страна имаме заробена Австралия, където хората не могат да отидат на мол без ваксина и не са достатъчно окумуш, за да нападнат и освободят моловете си. От друга страна имаме заробена Австрия, която не само не било същото като Австралия, ами там ще ги карат да се ваксинират под строй и ще се надсмиват зловещо над демокрацията и свободата. 

И още Франция, Холандия, Сингапур, Испания, Италия – колко крепости вече паднаха и чакат на нас. На всичкото отгоре извън ковида си има и други робства, които нашата помощ чакат. Например заробен Крим, който е укарински, но в момента е руски, а преди да е бил украински и руски, пак е бил руски, но на първо място е бил украински, а в крайна сметка е на татарите, които са българи и съответно Крим е български. Точно толкова заплетена ситуация имаме и в Северна Македония, която всъщност е Македония, а най-всъщност си е България, но една заробена България. Та в коя посока да тръгнем първо и кого да освободим най-напред? За толкова робство се боя, че нямаме достатъчно армия. Но пък си имаме предостатъчно генерали. Можем да им пратим по кило-две на всяка и така хем те ща са свободни, хем ний! На оружие!