Нашите синдикати са като стар богат коцкар. Дойде ли ново правителство, независимо дали е служебно или редовно, му запяват песента „Ще те накарам да се влюбиш“. И то се влюбва, има си хас. Да имаш любовница синдикат. Да не те гони, че й е ниска заплатата, да не стачкува заради неизпълнение на любовните занимание. Синдикати слънце.

Ето и сега, пресата гърми със заглавия: „КНСБ плаши със стачка, иска повишение на минималната работна заплата“. „Подкрепа“ пък плаши, защото децата не можели да тръгват на училище гладни и жадни и там да ги тестват. Иначе оставка на Кацаров

Алоу, повече от 20 години това правите - плашите. И сте заедно с всички управляващи. Затова сме на последно място по заплати в ЕС и на първо място по смъртност от коронавируса.

Освен това служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев пак си отваря вратичка – повишение до 1 януари. Тогава я камилата, я камиларят. Кой знае кой ще управлява и как. Важното е да плашим. И да се обичаме.

Преди 30 години живеех в „Младост“. „Подкрепа“ направи стачка, блокира градския транспорт. Даже не помня какъв беше вече поводът. Но три дни поред вървях пеша от блок 309 до „Дондуков“. 10 километра, два часа. Това беше стачка. Такситата фучаха за петорна цена, но ние им махахме с ръка. 50 лева до центъра, малко множко. Беше като първомайска манифестация. Само че по-продължителна.

После като млад репортер в „Демокрация“ си спомням едно заседание на Координационния съвет на СДС. Тренчев, побеснял, се разкрещя – искате ли му главата на Луканов? Ако я искате, го почвам! Стачка, стачка и стачка! И направи неприличен жест. И работата стана. „Подкрепа“ беше тогава сила, сега е мила. КНСБ я реанимираха, престоя в интензивното отделение, но оцеля. И тя е мила.

Да, стачките тогава правеха това, което не можеше да свърши правителството. Тренчев имаше една гвардия миньори, които се явяваха винаги, когато трябваше. 

Сега синдикатите са мили, добри, отстъпчиви и обичат всички правителства. И любовта им е взаимна. На слабостта си казват, че е сила. Били готови за преговори, умни и благосклонни. 

Гърцийо, Гърцийо, толкова си близо и толкова далеч.