Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди, че високите цени на петрола и газа са засегнали потребителите в 19-те страни от еврозоната по-сериозно, отколкото другите големи икономики, и подчерта, че банката няма да засили натиска, увеличавайки лихвите в скоро време, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. 

Изявлението на Лагард, че е малко вероятно банката да повиши ставките идната година от рекордните им минимуми, идва на фона на промяната в политиката на други централни банки по света, включително Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и Банк ъв Ингланд (Bank of England), които започват да отменят извънредните мерки за стимулиране, подкрепящи икономиките им по време на пандемията от коронавируса.

ЕЦБ смята, че по-високите потребителски цени се дължат на временни фактори, чието влияние вероятно ще заглъхне през идните месеци, заяви Лагард в речта си пред Европейския банков конгрес във Франкфурт. 

Сред тези фактори са високите цени на петрола и газа и недостигът на суровини и части, заради които бизнесът не успява да посрещне по-голямото търсене на стоки.

Не трябва да се впускаме в преждевременно затягане на паричната политика, когато се сблъскваме с последствията от инфлация, задвижвана от проблемите във веригите за доставки, отбеляза шефката на ЕЦБ.

Обикновено централните банки повишават лихвите, за да удържат по-голямото от желаното повишаване на потребителските цени, което води до по-високи плащания по ипотеките и по-скъпи кредити. Банките обаче очакват инфлацията да се понижи до 1,5 процента до 2023 година, което е под заложената цел от 2 процента.

Лагард подчерта, че по-високите цени на петрола и газа ще окажат по-голяма тежест върху потребителските разходи в еврозоната, отколкото върху другите големи икономики, тъй като Европа е вносител на енергия. 

Тя заяви, че в този момент повишаване на лихвите или съкращаване на други стимули само ще увеличат натиска върху доходите на домакинствата от инфлацията.

В същото време подобна стъпка няма да се справи с основните причини за инфлацията, тъй като цените на енергията се определят в глобален мащаб и нарушенията по веригите за доставки не могат да бъдат решени чрез паричната политика на ЕЦБ, отбеляза тя.

Годишната инфлация удари 4,1 процента през октомври, най-високото ниво от 2008 година, като 2,2 процентни пункта се дължат на цените на енергията. Банковите стимули имат за цел да поддържат по-ниски разходите по кредитите, за да насърчават наемането на персонал и икономическата активност.

Лагард заяви, че въпреки краткосрочните предизвикателства икономиката на еврозоната ще достигне предпандемичните си равнища до края на тази година. 

Тя е нараснала с 2,2 процента през третото тримесечие спрямо предходните три месеца.
Очаква се на заседанието по паричната си политика на 16 декември ЕЦБ да обяви как постепенно ще изтегли програмата за обратно изкупуване на акции за 1,85 трилиона евро (2,1 трилиона долара), чийто срок изтича в края на март. Според анализатори покупките няма да да бъдат спрени рязко, но могат да бъдат поне частично прехвърлени към други програми за стимулиране.