Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Българскоговорящите граждани на ЕС получават в много по-малка степен защита срещу онлайн манипулиране, отколкото потребителите на английски език, само защото платформите дават приоритет на английското съдържание. Това е недопустимо.

Подобна е ситуацията и с латвийски, гръцки или дори френски или немскоговорящите.

Тревожната констатация се съдържа в проектодоклад на латвийската евродепутатка Сандра Калниете от Европейската народна партия (ЕНП). Той е посветен на външната намеса, включително дезинформацията във всички демократични процеси в ЕС.

Документът ще се обсъжда утре в специално създадената ресорна комисия в Европейския парламент. Очаква се той да бъде гласуван в пленарна зала през януари 2022 г.

„Поразително е колко много политики за намеса се използват само за съдържание на английски език или на много ограничен брой езици“, изтъква Сандра Калниете.

Особено внимание в проектодоклада е отделено на скритото финансиране на политически дейности от чуждестранни донори. Според солидни доказателства това е ставало по време на кампаниите за избори и референдуми в европейските страни.

Тези злонамерени операции излагат на риск честността на изборите, организирани в ЕС. Такива дейности внасят нелоялна конкуренция между партии и кандидати при разпределянето на допълнителни ресурси на някои от партиите, обикновено антиевропейски. Тези ресурси не се отчитат в официалните декларации за предизборната кампания.

Над 300 милиона долара вече са прехвърлени в 33 държави през последното десетилетие от Русия, Китай и други авторитарни режими, се твърди в проектодоклада. Сандра Калниете се позовава на Алианса за гарантиране на демокрацията (АГД) – американска организация, ръководена предимно от бивши високопоставени служители на разузнаването и Държавния департамент на САЩ.

Според доклад на АГД целта на трансфера на парите е намеса в демократичните процеси, което е станало над 100 пъти. Половината от тези случаи са действия на Русия в Европа.

При това някои от тези операции дори не са незаконни. Те се радват на многото вратички, съществуващи между държавите членки на ЕС. Разпоредби в националните им избирателни закони, свързани с финансирането на политически дейности, не са хармонизирани на равнище ЕС.

Друг набор от инструменти, с които разполагат чужди държави, желаещи да се намесят във функционирането на ЕС, е намесата чрез хора, предупреждава Калниете.

Така се стига до заграбването на публични средства от елита и кооптирането. Най-известната форма на това явление е наемането на бивши европейски политици и държавни служители на високо ниво от компании, контролирани от чужди държави, в замяна на техните знания, придобити по време на мандати на обществени длъжности или функции. Знанията на тези хора, често основани на поверителна информация и контакти, след това се използват за сметка на ЕС и стратегическите интереси на неговите държави членки.

В проектодоклада не е цитиран конкретен пример. Но най-известният случай безспорно е наемането на бившия германски канцлер (1998-2005) Герхард Шрьодер като председател на Борда на директорите на „Северен поток“ и „Росатом“.

Споменатите операции често се комбинират със стратегии за лобиране, в които икономическите и политическите цели се сливат.

Друга форма на намеса чрез хора е нарастващото влияние и в крайна сметка контрол върху университетите, училищата, както и на културните и религиозни центрове от агенти на чужди държави. Така например Институтите „Конфуций“, отскоро наричани Центрове за езиково обучение и сътрудничество, се стремят да контролират всички видове изследвания, начини на преподаване или дори културни изложби, свързани с Китай в много европейски университети и музеи.

Русия прави същото чрез православните църкви.

Тази форма на намеса до голяма степен се възползва от усилията за контрол на националната диаспора, живееща в рамките на ЕС. Това представлява потенциален огромен лост в различните слоеве на европейските общества. Тези усилия също имат за цел да заглушат политическите противници, живеещи в чужбина.

ЕС и неговите страни членки трябва да създадат надеждни инструменти за възпиране, се казва в документа. И се изтъква, че сега те всъщност нямат някакъв специфичен режим на санкции, свързани с чужда намеса и кампании за дезинформация, организирани от участници от чужда държава.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.