Браво на Урсула фон дер Лайен, че показа на Полша къде й е мястото.

Браво на поляците, че пак се опънаха на Европа.

Това са двете основни оценки на сблъсъка от тази седмица между ЕС и Полша. Той се случи на сесията на Европейския парламент в Страсбург по време на дебат, свикан заради решението на Конституционния съд във Варшава, че европейското право няма предимство над националното.

Излиза, че едните са добрите, другите – лошите. Кои са добри или лоши – вече зависи от симпатиите.

Не би било лошо обаче да се опитаме да вникнем малко по-дълбоко.

„Европейското право има предимство пред националното там, където страните членки са делегирали правата си“, заяви пред евродепутатите на 19 октомври полският премиер Матеуш Моравецки.

Това всъщност е главният коз на страната му срещу настояванията и заплахите на Брюксел, че може да прибегне до наказателни мерки.

Освен това Моравецки отвърна на европейските нападки, като припомни, че страната му не е данъчен рай за разлика от други. Той не назова имена, но очевидно ставаше дума за Кипър, Ирландия и други места, спечелили си слава на държави с офшорки.

Не е зле да се замислим - нима наистина Полша е толкова черна? Или просто има стремежи тя да бъде очернена поради необходимостта самият Европейски съюз да се реформира и неуспеха да го направи.

А от такива реформи има крещяща нужда. Най-малкото затова, че ЕС бе напуснат от своя страна членка – Великобритания, която при това бе втората по сила икономика в блока.

Няма да открием Америка, ако кажем, че огромната бюрокрация затруднява и прави доста тромава работата на европейските институции.

Толкова тромава, че ЕС проспа дори факта, че през лятото доставките на газ от „Газпром“ били „по-малки от очакваното“. Ама иначе руската компания си изпълнявала дългосрочните договори, твърдят от Европейската комисия.

Извинете, но задаващата се студена за огромен брой уязвими европейски домакинства зима е доста по-голям проблем от върховенството на някакво си законодателство – било то полско, европейско или марсианско.

Да, в Полша безспорно има проблем с правосъдната система.

Недопустими са създаването на зони, забранени за ЛГБТИ-общността, както и забраната жените да абортират.

Но въпреки всичко Полша е една демократична страна, в която управниците – колкото и успешни и популярни сред избирателите да са – се явяват на избори на всеки 4 години. Има и опозиция, която не е хвърляна в затвора. С други думи, самото устройство на Полша е такова, че системата е в състояние да се коригира.

Това важи и за всички страни членки на ЕС.

Покрай пропуска на „Газпром“ да зареди европейските хранилища, неизменно изниква въпросът за „Северен поток 2“. Именно Полша първа скочи срещу него. А от Брюксел казват, че тук вече имало национални компетенции. Т.е. това било работа не на Европейската комисия, а на участващите в проекта държави. Оказва се, че за едни може, за други – не.

А ако се взрем още по-надълбоко, ще открием, че в действителност Полша върши черната работа на Европа. Тази страна, имаща нещастието да се намира между два свръхмогъщи съседа и мачкана неведнъж от тях (в един период дори едновременно) просто казва на глас и без увъртания това, което Европа мисли, но поради естественото си разнообразие и политкоректност не смее да произнесе. (То и разнообразието като че ли не е за всеки и изглежда забранено за Полша.)

Именно Полша е страната, която най-ясно и открито говори за руската заплаха. Има защо – през цялата си история тя най-много е патила от това. Пати си и днес. От Кремъл обвиняват Полша, че едва ли не сама е разпалила Втората световна война.

А какво прави Европа? Европейският парламент клейми в резолюция пакта „Молотов-Рибентроп“. От Европейската комисия обаче казват, че „Северен поток 2“ е работа на участващите в него държави и призовават за диалог със ставащата все по-агресивна и по-нагла Русия. Която пък си унижава ЕС, както и когато си иска.

Полша открито защитава работата на каменовъглената мина „Туров“, макар да бе наказана от Съда на ЕС да плаща глоба от по 500 000 евро дневно заради отказа да я закрие. От Варшава изтъкнаха, че закриването й ще лиши от топлина и светлина милиони хора, въпреки опасността за подпочвените води.

Защо Полша да не може да се бори за сигурността на хората си, а Германия например да може да иска необезпокоявана по-нисък лимит за вредните емисии от колите, понеже е производител номер 1 в Европа? В крайна сметка всеки защитава националния си интерес. А и ЕС не е отделна държава, както съвсем правилно отбеляза в речта си в Страсбург Матеуш Моравецки.

Напоследък обвиняват Полша и за това, че отблъсква мигранти, които Беларус се опитва да изпрати на нейна територия. Никой обаче не си задава въпроса - как тези хора са се озовали в Беларус, при положение че естественият път на миграцията минава през съвсем други места. Прословутата политкоректност пък не позволява да се кажат на глас проблемите, които носят тези мигранти и които са свързани предимно с техните религия и култура. Да сте чели напоследък нещо за случилото се в Кьолн в новогодишната нощ на 2015 срещу 2016 г.? Или за това, че родители недоволстват, че в държавните училища в Белгия не позволяват на дъщерите им да носят забрадки?

Кога за последен път четохте, гледахте или чухте нещо за Моленбек – брюкселския квартал, люпилня на ислямисти? Точно там, а не в Полша се пръкнаха терористите, окървавили Париж преди 6 години.

Старите демокрации в Западна Европа вече трудно се справят с мигрантите. Какво остава за едва 30-годишните демокрации на Изток, където покрай всичко друго все още е пълно с насаждани от някогашните диктатури предразсъдъци?

Няма да е зле Европа да прояви малко повече уважение към Полша. Без да спестява истината за недостатъците – не само нейните, но и своите.