Помощ за всички, помощ за най-големите, помощ за най-малките, ценови контрол, суспендиране на борсовия пазар, преминаване на всички фирми към доставчици от последна инстанция, теглене на кредити от Фонда "Сигурност на електроенергийната система". Всички тези предложения за справяне с безпрецедентната енергийна криза бяха направени днес по време на извънредна среща на президента Румен Радев с правителството, начело с премиера Стефан Янев, всички шефове на енергийните дружества, работодатели, синдикати, газови търговци, кметове и експерти. 

Целта на упражнението бе да се съберат всички предложения и на тяхна база правителството да вземе решение за прецизиране на мерките в подкрепа и разрешаване на кризата, както и да се изработи българска позиция на срещата на Европейския съвет тази сряда, в която отново ще става дума за енергийната криза, която удари целия континента. 

"Регулаторните мерки на Европейската комисия, които бяха обявени миналата седмица, касаят именно битовите потребители, тоест ние по индивидуален план си имаме отделна писта и тази отделна писта ще бъде в основата на решението на Министерски съвет, което ще приемем в сряда, предвид предстоящият съвет и за което екипите вече работят. Как ще изглежда това решение, ще го коментираме в сряда, когато бъде прието", обяви още в началото Янев. 

Дискусията продължи цели 3 часа, а от нея произлязоха някои доста екзотични идеи. 

Предложенията

Първата идея вече е ясна и тя е на КРИБ с председател Кирил Домусчиев. Тя е да се даде възможност на най-енергоемките предприятия у нас да сключват директни двустранни договори с АЕЦ и НЕК, така че цената за тях да падне. Не е ясно обаче дали това няма да увеличи цената за останалите борсови потребители и към този момент изглежда, че идеята по-скоро няма да се приеме. На масата остава и предложението да се поемат до 50 лв. за изразходен мегаватчаст за компаниите, но все още не е ясно как точно тези пари могат да потекат към фирмите без актуализация на бюджета, макар че парите ги има - от свръхпечалбите на енергийните ни дружесства. 

Друго е предложението на АИКБ - другата голяма работодателска организация. От там предлагат помощта да е за всички и компенсацията да бъде със 75% от разликата между прогнозната пазарна цена на КЕВР (около 120 лв.) за мегаватчас и реалните пазарни цени от август насам. Идеята е мярката да действа до март, когато се очаква нормализиране на европейските пазари.

"Трябва да се уплашим, за да действаме адекватно. Бързата мярка, която помага на всички, включително на електроинтензивния бизнес, е тази - компенсиране с надвзетото, които пари - това за България предимството, късметът, хубавото е, че те са тук, те не са платени за газ в чужбина. Те са свръхпечалби и свръхприходи във Фонда за сигурност на електроенергийната система и в Бюджета като свръхприход от ДДС", обяви Васил Велев. 

Тук обаче Велев беше прекъснат от Румен Радев, който му напомни, че по принцип бизнесът иска "малка държава", но това предложение било "брутална намеса на държавата в бизнеса". Според Велев обаче само АЕЦ генерира над 1,8 мллрд. лв. свръхпечалби, а бизнесът ще изгуби ликвидност до 3 млрд. лв. 

Междувременно енергийният министър Андрей Живков обясни, че ще се промени лицензионният режим за търговците на енергийната борса, така че да няма съмнение, че ток се продава от фирми, които не притежават нужната компетентност и че спекула на пазара няма. 

Андрей Живков.

 

Беше обещано и че БНЕБ ще опита най-накрая да започне да стимулира сключването на дългосрочни договори, а не да работи само на сегмент "Ден напред". Това също би трябвало да успокои пазара, но не е краткосрочна мярка. Живков призна, че досегашните пакети, които АЕЦ предлагаше са били прекалено големи, а така и интересни за едрите играчи, които ги изкупиха и изнесоха извън страната с огромни печалби. Затова сега щял да се направи нов кръг, но с по-малки пакети.

Синдикалните организации пък предлагат всички фирми да преминат временно към т.нар. доставчици от последна инстанция, където токът да бъде на себестойност с малка надценка. Това означава цени под 100 лв. за мегаватчааст при всички положения. Идеята е да не се чака някаква "връщанка" от държавата, а директно да бъдат улеснени фирмите.

Директорът на БЕХ - Валентин Николов, пък предупреди, че дивидентите от АЕЦ текат постоянно към БЕХ, който с тях погасява пробойни в системите и че даването на тези пари за помощи може да лиши БЕХ от ликвидност и заяви, че това е опасност за всички. Вместо това предложи да се емитира дълг от фонд "Сигурност на електроенергийната система" (до 1 млрд. лв.), с който да се финансират мерките. 

Суспендиране на борсовата търговия за общините пък предложиха от сдружението на кметовете, които поискаха да влязат обратно на регулирания пазар, където цените се "държат" ниски от държавата и където в момента са битовите потребители. 

Има ли виновни? 

Не. Според шефовете на всички държавни дружества, както и на регулаторите - всички те работят прекрасно, правят всичко по силите си и никой не може да ги обвини в некомпетентност. Директорът на "Булгаргаз" Николай Павлов дори прекара почти цялото си слово в опити да се накара на бизнеса, че не планирал правилно доставките си. Опита да не отговори на въпроса защо "Булгаргаз" не прави нищо по въпроса да внася пълното количество азерски газ у нас, който е около 3 пъти по-евтин от руския, но накрая все пак, и за пореден път, обяви, че засега това нямало как да стане, но пък се правели опити.

Всъщност, както е вече известно, единствената причина да не влизат в България 1 млрд. кубически метра газ от Азербейджан е забавянето на гръцкия интерконектор, който правителството на ГЕРБ строи 10 години, а и още не е готов. За сметка на шокиращата бързина, с която бе изграден "Турски поток". Последният бе обясняван като разширение на родната газопреносна мрежа, но не е ясно как помага в тази безпрецедентна криза. 

Разбира се, критики към предишното правителство дойдоха от самия президент Радев, който заяви, че то не е направило нищо за енергийния преход и че "едно говореха пред работниците в мините и в ТЕЦ-овече, а съвсем друго са направили в Брюксел". 

Така решението за окончателните мерки остава за сряда. Обобщението обаче е лесно - бизнесът иска компенсации, шефовете на дружествата казват, че трудно могат да се случат такива, а правителството засега - бездейства.