Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Г-н Атанасов, трети избори, а „моделът ГЕРБ“ не изглежда като да е изчегъртан. Ще заложите ли на друго послание този път?

За съжаление не е довършена тази тема. ГЕРБ има своето влияние, в т.ч. през местната власт. Но трябва да отидe в опозиция.

И за избирателите, а и за aктивистите на политическите партии, наистина е уморително за една година да бъдат правени три избора. Но в крайна сметка това се случи – заради неспособност и донякъде заради липса на култура в предните два парламента да бъде създадено мнозинство. А условия за това имаше. Ние от „Демократична България“ не сме получавали мандат, нито в 45-ото, нито в 46-ото Народно събрание.

Не изглеждаше като да искате да получите...

В крайна сметка държавният глава решава. Ние имахме желание да има правителство. Бяхме готови да водим сериозни преговори. За съжаление това не се случи. От „Има такъв народ“ първия път смятаха, че трябва да отидат пак на избори, за да се борят за първа политическа сила, след това не успяха да реализират този мандат.

Сега обаче настроенията сред обществото, освен умората са, че е наложително да съществува работещ парламент, който да излъчи правителство, защото има прекалено много кризи, които трябва да бъдат решавани. Криза в енергетиката, криза в здравеопазването, криза къде ли не. Отделно от това – президентът се бори за втори мандат, а управлява негово служебно правителство. Така че важната задача е в следващия парламент е да има около 100 народни представители на ГЕРБ и ДПС, а останалите политически сили, които ще имат останалите около 140 депутати, да направим всичко възможно да създадем мнозинство и да съставим правителство. И трябва да поставим онези важни цели, които да постигнем заедно, независимо от различията, които имаме помежду си.

Но и преди, и сега, виждате „дългата ръка на ДПС“. В 46-ия парламент по отношение на ИТН, а преди ден Христо Иванов призова „Продължаваме промяната“, цитирам: да стабилизира отношението си към ГЕРБ и ДПС. Подозирате ги в готовност за работа с тях ли?

Нищо не подозираме. Просто искаме да чуем евентуалните ни партньори какво мислят по темите, които за нас са важни. Още когато създадохме политическото си обединение обявихме, че на първо място ГЕРБ и партньорите й трябва да бъдат отстранени от власт, защото сеят само корупция. В това тежко състояние сме, особено в сферата на икономиката, точно заради тази корупция. Ние трябва да знаем те какво мислят от ПП по тези теми. 

Но от ПП поставиха условия за разговор с ГЕРБ и ДПС, които изглеждат на практика неизпълними – едните да признаят за „усвояването“ на държавни средства, а другите да се разграничат от Делян Пеевски. Последният даже води две листи, а Движението го защитава и в Брюксел заради санкциите по закона „Магнитски“.

Тяхно право е да решават с кого ще разговарят. Ние от ДБ смятаме, че ГЕРБ и ДПС трябва да останат в опозиция.

Тоест, ако ПП получи мандат за съставяне на правителство и обяви, че ще води разговори и с тези две партии, вие няма да участвате в евентуално коалиционно управление?

Пак казвам – те може да разговарят, с когото поискат, но ние смятаме, че мнозинството трябва да бъде съставено без ГЕРБ и ДПС и това е възможно.

А по отношение на БСП – ревизирахте ли отношението си?

Макар да сме идеологически различни формации, смятаме, че те бяха опозиция на ГЕРБ. Така че тук вече идват важните въпроси – по какъв начин ще се състави това мнозинство, кой ще вземе мандата, какъв персонален състав на правителство ще бъде предложен, какви политики ще бъдат записани. Всичко това трябва да се преговори и договори.

Преди или след изборите?

След. Сега влизаме в кампания. Всяка една от партиите се бори да получи колкото се може повече обществено доверие, не е моментът за преговори, а просто трябва да бъде дадена перспектива пред избирателя по какъв начин ще изглежда парламентът.

Имаше заявка от ПП за подписване на едва ли не предкоалиционно споразумение.

Предложихме на ПП да се явим с общи листи. Това обединение даваше перспектива да стане първа политическа сила, да получи мандат. Те не се съгласиха. Разбиремо – нова политическа сила, иска да види собствената си тежест – тяхна работа. Сега вече сме в кампания и няма време да се занимаваме с преговори. Те трябва да дойдат, след като видим окончателната конфигурация – кой колко тежи.

В момента трябва да се борите с ПП за т.нар. периферия. Как ще си я върнете обратно?

Последните социологически проучвания показват, че запазваме влиянието си от предходните избори – около 11%. Така че не виждам да има някакво сериозно оттичане на електорат, който ни подкрепя.

Преди появата на „Продължаваме промяната“ проучванията ви отреждаха възможност дори за второто място след ГЕРБ.

Така е. Но това е демокрацията в крайна сметка. Колкото повече разнообразие, толкова по-добре за демокрацията. 

И ето ви отговора на първия ви въпрос – какво по-различно ще покажем в тази кампания. Ние трябва да говорим за това какво ще се случва и то конкретно – в различните сфери на управление. Неслучайно казвам, че е много важно да търсим консенсус, в това число с опозицията, да бъде приета стратегия за енергийното развитие на България, защото виждаме как при едно сътресение на международните пазари рязко растат цените на електоенергията. А газопроводите? За една година беше прокарана тръбата за руския газ до Сърбия. Платихме 3 милиарда Русия да закара газ на своите приятели в Сърбия, а в същото време газовата връзка с Гърция 10 години не се реализира. 12 години управлява Бойко Борисов и нито една базова мощност не построи този човек. Отиде в началото на площадката на АЕЦ „Белене“ и каза, че е някакъв гьол, след това нещо се случи и каза, че ще я строи, доставиха реактори. На финала на управлението си отиде до АЕЦ „Козлодуй“ и каза „ще се прави“. Мисля че може да се намери обществен консенсус за допълнителни реактори там. А какво правим с въглищните централи? Никакво решение, един дърпа насам, друг натам. 

Споменавайки т.нар. Марици, вече май имате разминаване с „Продължаваме промяната“.

Не бих казал. Въпросът е, че България като член на ЕС трябва да разреши този въпрос - дали ще ги модернизираме до степен, в която да не плащаме тези вредни емисии, или трябва да ги затворим. И тук трябва да се търси обществения консенсус кое е правилното решение.

Тогава как гледате на формулировката „леви цели, десни мерки“?

Аз не го разбирам това. Някак звучи атрактивно, но ако вземем да го анализираме, не го разбирам. В крайна сметка има леви и десни идеи. 

Казвате, дори с опозицията трябва да говорим по въпросите на енергетиката. Защо не направихте това и по въпроса със съдебната реформа. Ето, от ГЕРБ опонират: те априори заявиха, е няма да говорят с нас, а после ни представиха в парламента проект за закриване на спецправосъдието и казаха подкрепете го и то под натиск – в спешен порядък. В този смисъл, ще приложите ли по-различен подход в следващото Народно събрание?

По темата със съдебната реформа ние с ГЕРБ сме на диаметрално противоположни позиции. Те се опитват да имитират и да търсят спекулативно някаква публична позиция, която да изглежда приемлива. Само че да не се връщаме назад – кой провали съдебната реформа по времето, в което бяхме Реформаторски блок?

Когато зададохме този въпрос ни отвърнаха това беше през 2015-2016 г., сега сме 2021 г.

Да, добре... Сега ще ви кажа нещо, което може да ви прозвучи екзотично. Не съм го обсъждал в партията и коалицията. Преди 9 септември 1944 г. в България длъжност главен прокурор не е имало и сигурно е функционирала тогава системата. В новата конституция устройството е по съветски модел. Какво работи главният прокурор? Много ми е интересно. Той много често казва, че там работи наблюдаващият прокурор, аз нямам отношение. Начинът, по който е структурирана съдебната система е порочен, защото съдебната система е съдът.

Визирате концепцията прокуратурите следват структурата на съдилищата?

Да. Като адвокат ще кажа: когато сме в съдебната зала съдът е горе на банката, а прокурорът и адвокатът са долу на едно равнище. Така че има много въпроси, които трябва да се разрешат, защото общественото мнение е, че в България съдебната система е несправедлива.

Тук ще ви трябват повече от визираните 140 народни представители – за промени в конституцията.

Така е, не може да се направят много съществени промени и без да се пипа конституцията. Да оставим настрани закриването на спецправосъдието. Как се структурира Висшият съдебен съвет, как функционира – оттам идват нещата. Като питам какво работи главният прокурор – ами, занимава се с кадруване. И всички назначени му дължат после лоялност. А всички съдии и прокурори трябва да бъдат лоялни на закона. Така че, по такива важни въпроси, когато вече има излъчено правителство, трябва да се търси подкрепа от всички, в т.ч. опозицията.

Но пак ли на юруш?

Не, не. За този тип промени бързината е много лошо качество. Тези два парламента, които се провалиха, за съжаление, създадоха усещането у хората, че нещо там набързо се прави. Трябва устойчивост и да се погледне спокойно на тези неща, като освен подкрепата на политическите сили трябва да се търси тази и на експертната общност. 

Да поговорим за президентските избори – защо ДБ не издигна собствена партийна кандидатура? Имаше такова очакване, особено от т.нар. твърдо ядро.

Имаше очакване да имаме кандидат за президент и смятам, че отговорихме адекватно, подкрепяйки кандидатурата на Лозан Панов. Биографията му е на човек последователен в своите позиции, независим. Затова беше толкова атакуван. За тези 7 години като председател на ВКС няма нито един упрек към професионалната му работа. Това означава, че този човек е справедлив. България има нужда от точно такъв президент – със собствена позиция,  не да обслужа различни котерии.

Отказът да бъде партийна кандидатура?

С „Правосъдие за всеки“ даде заявка, че иска да бъде гражданска кандидатура, което на нас ни импонира. Това е един достоен кандидат на десницата.

Много брожения предизвика изказването му в интервю за „Свободна Европа“ от вчера - „когато в парламента има различни формации, трябва и ГЕРБ и ДПС да бъдат поканени“, казано в контекста на коалиция. Как това кореспондира с вашата заявка „никога в коалиция с ГЕРБ“?

Лозан Панов е граждански кандидат и ние сме дали подкрепа за него. Но той иска да бъде държавен глава. Държавният глава трябва да е обединител на нацията и, разбира се, трябва да опитва да разговаря с всички политически сили, които представляват различни части от нацията.

Добре, но как се случи така, че част от вашите симпатизанти подкрепят Румен Радев, друга част Лозан Панов. ПП подкрепя Румен Радев, вие Лозан Панов. Но пък казвате, че ще работите с ПП, а пък Лозан Панов се изказва не особено ласкаво както за Румен Радев, така и за ПП?

Понеже имаме два вида избори един до друг, се получават такъв тип колизии. Спекулация е, че голяма част от избирателите на ДБ искат да гласуват за Румен Радев. И да има, има обяснение. Ние бяхме на площада и тогава Радев застана на страната на протестиращите. Това е причината една голяма част от нашите хора да са харесали този негов ход. Но не означава, че ще гласуват за него.

Прав ли е Панов като казва, че Радев е „фалшив герой“?

Негово право е да го каже и в една предизборна кампания това са разбираеми ходове. Бих го обяснил като в боксов мач – като излязат на ринга, двамата играчи се опитват да си нанесат още в началото по някое силно кроше. Да, имаше неувереност в Румен Радев в началото, имаше моменти, в които не искаше да се занимава с това, което се случваше в съдебната власт и то при условие, че той е този, който назначава тримата големи и не може да няма позиция.

Има въпросителни и за избора на самия Панов като председател на ВКС и последвалата, така да го кажем, еманципация от „здравите сили“.

Лозан Панов е избран преди седем години и сега се спекулира с политическите квоти във ВСС. Важното е за тези 7 години как се е държал.

Казвате „президентът се бори за втори мандат, а управлява негово служебно правителство“. Това служебна победа ли трябва да означава?

Получава се следната ситуация – толкова години бяхме премиерска република. Борисов еднолично взимаше всякакви решения, управляваше бюджета както си иска, две години не беше стъпвал в парламента, каза на депутатите, че са безделници. Сега за последните 5-6 месеца се превърнахме в президентска република, което е абсолютно ненормално. Затова е абсолютно наложително да имаме стабилен парламент, за да може всяка власт да си бъде на мястото, иначе има опасност от израждане. Пример – в областта на националната сигурност – шефовете на всички служби и в МВР се назначават и освобождават по т.нар. обвързана компетентност – предлагат се от правителството и се назначават от президента с указ. А сега какво се получи – служебното правителство, назначено от президента, предлага на президента да издаде указ и той подписва. 

Оспорвате смените в МВР, ДАНС, ДАР?

Тези хора трябваше да си отидат, въпросът обаче е за новите назначения. Би било разумно да се изчака редовно правителство за новите назначения и дотогава да управляват и.д. 

В този ред на мисли споделяте ли тезата на Лозан Панов, че държавният глава трябваше да не подписва указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и да отидем на нови президентски избори още тогава?

Ако гледаме конституционната процедура, президентът няма друго право – длъжен е да издаде указа. Но, ако има сериозни обществени очаквания, президентът може да предприеме рязък ход и да подаде оставка и да се яви на избори. Но Радев така е решил, така е направил. Може би е бил посъветван, че трябва да се спазва буквата на конституцията. Но освен за буквата, трябва да се мисли и за духа на конституцията.

Вчера в последния момент обявихте кандидат-депутатските си листи, като имаше брожения и относно разместванията в тях, и малко преди това от бившия председател на групата ви в Столичния общински съвет Методи Лалов – че се взимат еднолични решения. Това зараждане на вътрешна опозиция ли е или ръководството реди листи еднолично?

Във всяка една политическа сила, особено когато е моментът за определяне на нейните представители за различни органи, се получават такъв тип ситуации – хора, които са недоволни от местата, които са им отредени. Нормален е този процес. Аз съм против авторитаризма, в една политическа партия хората трябва да изразяват собственото си мнение и да се борят за позициите си. Но и ръководните органи трябва да носят отговорността си и аз съм готов да нося своята.

Дойде ли времето, в което „Демократична България“ трябва да създаде общи структури – разговор още от време то на „Реформаторския блок“?

Аз съм привърженик на коалиционните формати. Да, от една страна е добре да има общо политическо тяло, което да взима решения, но пък всяка една партия има своите особености. ДБ и сега има общ политически орган, който взима последното решение, след като вземе под внимание решението на всяка политическа сила в коалицията. 

Това обаче бави процесите. Често изразявате позиция със закъснение, а такава от вас се очаква мигновено.

Може и да е по-мудно, но е по-демократично.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.