Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Победата на германската Социалдемократическа партия беше очаквана за всички, които следяха социологическите проучвания във федералната република. В Норвегия преди месец Партията на труда надви десните управляващи и така в скандинавските страни вече навсякъде управляват център-леви формации. 

Леви формации управляват в Испания и Португалия, а в Италия социал-демократите са сред важните стълбове в изпълнителната власт.

Защо Европа завива наляво? Причините са различни.

Традиционните партии губят влияние

От 5-6 години поне на Стария континент схемата на традиционните партии - консерватори, либерали и демократи, започнаха да губят влияние. Икономическата и мигрантската криза бяха първите, които разклатиха традиционните политически конструкции и дадоха подем на популистки формации от десния спектър. Преди години социалдемократите и християндемократите заедно вземаха около 80 на сто от гласовете в Германия, докато сега едвам стигат до 50 процента. А ако се брояха само гласовете на младите, на власт щяха да са зелените и свободните демократи. 

Още в началото на COVID-вълната десните популисти загубиха електорална тежест, но вместо десницата да настъпи, вакуумът бе запълнен от зелените и левите формации. Младите хора в Европа масово бяха обвинявани, че не се интересуват от политика, но всъщност това бе точно обратното. Безразличието им към традиционните партии всъщност само показва оценката им за неадекватния дневен ред на тези формации. Тяхното внимание сега е фокусирано върху глобални въпроси като климата например, който успя да се превърне и в основна тема на кандидат-канцлерските дебати в Германия.

Движението на Грета Тунберг, разговорът за изчерпващите се природни ресурси и критиките към консуматорското общество не са близки до християндемократическите партии и те тепърва търсят точните думи, с които да се пренастроят на тази вълна. Да не говорим, че традиционните партии се подкрепят от бизнеси, които биха пострадали най-много при трансформацията към зелена икономика и това допълнително обезоръжава ентусиазма им в тази посока.

Пандемията върна въпроса за защитата на слабите

В разгара си COVID-вълната донесе други изпитания. Хората започнаха да губят живота си, което разклати чувството за стабилност и сигурност във всички заподноевропейски общества. Изведнъж държавите станаха зависими не от своите политици, а от системите си на здравеопазване. Традиционно здравеопазването е сектор, който до голяма степен се субсидира от държавата, и веднага на много места бе усетена публично липсата на адекватни политики там. Здравните работници, които бяха на първа линия, попаднаха във фокуса на общественото внимание, което изведнъж откри, че те всъщност не са достатъчно добре платени, обезпечени и че липсата на кадри ще е голям проблем и за в бъдеще, дори епидемията да изчезне, поради повишените стандарти в европейските държави и съответно увеличилата се средна продължителност на живота. 

Оказа се, че и системите на социално подпомагане имат нужда от такова подпомагане заради още по-голямата липса на специалисти там. 

След продължителните затваряния на бизнеси пандемията натовари не само предприемачите, но изпрати стотици хиляди хора на пазара на труда, които остави в ръцете на схемите за социални обезщетения. Борейки се със здравните аспекти на кризата, правителствата леко отвърнаха поглед от косвените последици, а там пострадаха голяма част от техните гласоподаватели. Ето защо напълно разбираемо е връщането на хората към левите виждания за справедливост, равенство и социална закрила.

Брюксел ли е виновен?

Друг голям фактор за възхода на левицата е кризата в Европейския съюз и интеграционните процеси в него. Брекзит показа как съюзът може да се дезинтегрира на практика, а съмненията в неговата ефикасност се подсилваха волно или неволно от безотговорни политици във всички държави-членки. При проблеми вината веднага се прехвърляще в Брюксел, а успехите бяха винаги за сметка на националните правителства. Тази смешна пиар стратегия на политическата шизофрения (националните политици и Брюксел всъщност са едно и също нещо), се отплати също след началото на COVID-вълната, когато панически държавите събориха и Шенген, и правилата за свободно придвижване на хора и стоки. Европа беше опасана от огради и гранични проверки, товарните превози спряха и допълнително пренатегнаха икономиките. За няколко седмици бяха потъпкани ценности и правила, за които ЕС работеше с години.

В последните месеци се видя и до какво води и липсата на единна здравна политика - хаос със зелените сертификати и много проблеми, неглижирани с години. Тъй като Европейският съюз бе доминиран лидерски от десни политици, те веднага усетиха оценката на гражданите за тези провали. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.