България днес става водеща новина на американската новинарска телевизия Си Ен Ен - заради ниския дял на ваксинираните срещу COVID-19.

Публикацията посочва, че като цяло Европейският съюз е световен лидер с три четвърти от възрастното население имунизирано. Но впечатляващото заглавие замъглява неудобна реалност - степента на ваксиниране е изключително неравна в различните страни на съюза, отбелязва медията.

Тя посочва, че някои държави, включително Ирландия, Малта, Португалия и Дания, са постигнали почти пълна ваксинация, като се хвалят с нива на покритие от около 90%, според Европейския център за контрол на заболяванията (EЦКЗ). От другата страна на блока, Румъния и България са ваксинирали напълно съответно само 33% и 22% от своите възрастни.

Проблемът не е в недостига на ваксини. Всички държави от ЕС имат достъп до всички препарати, одобрени от ЕС - „Пфайзер/Бионтех“, „Модерна“, „Астра Зенека“ и „Джонсън и Джонсън“. Отделните държави също са свободни да получават други ваксини. Унгария например е закупила руски ваксини „Спутник“ за населението си.

„Те имат ваксините. Всеки, който иска да се ваксинира, може“, казва за Си Ен Ен Иван Кръстев, български политолог и основател на Европейския съвет по външни отношения.

Вместо това, казва Кръстев, България се бори с дълбоко колебание спрямо ваксините, което се подхранва от политическа нестабилност, конспиративни теории и липса на вяра във властите.

„Има високо ниво на недоверие и това важи както за България, така и за Румъния - казва той - Дори медицинската общност, лекарите, медицинските сестри, мнозина се колебаят да се ваксинират, така че не е изненада, че и обществото като цяло също е колебливо“.

И Румъния, и България се борят с ръста на нови случаи на коронавирус от началото на септември. Румъния съобщи за над 45 000 нови случаи и повече от 800 починали през седмицата до неделя, приблизително същото ниво, до което достигна на върха на втората вълна на епидемията през април.

Графика Си Ен Ен

 

България провежда третите си парламентарни избори тази година през ноември. Две предишни гласувания, през април и през юли, завършиха с безизходица, без да бъде сформирано правителство. В резултат на това страната е заседнала във вечна предизборна кампания с малко място за нещо друго.

„Имаше много повече предизборни кампании, отколкото кампании за ваксини - казва Кръстев. - Нито правителството, което беше на власт, нито служебното правителство поставиха ваксинацията като приоритет“.

Кръстев казва още, че въпросът за ваксините не е разделил българското общество по партийна линия, защото повечето хора като цяло са били единни в недоверието си към политическата класа.

„САЩ имат високо ниво на поляризация; тук не става въпрос толкова за политическа поляризация, а за объркване и отвращение от всичко политическо, което много вреди на успеха на кампанията (за ваксиниране)“, казва той.

Телевизията отбелязва, че твърденията за корупция в правителството са предизвикали масови протести в цяла България миналата година. Полицията е реагирала с насилие, което е шокирало нацията и е направило хората още по-подозрителни към властите.

Медиите също са изиграли роля, казва Кръстев.

„За да направят дебата по-интересен, те представяха мненията за ваксините и  против ваксините като еднакво ценни, така че хората да се объркат“, посочва той.

Си Ен Ен отбелязва и че в двете балкански страни също има сериозни неравенства. Ромските общности в Румъния и България са сред най -малко ваксинираните. Димитър Димитров, директор на Ромската програма в Института „Отворено общество“ в София, казва пред телевизията, че проблемът се дължи на обтегнатите взаимоотношения между общностите и по-широкото общество.

„Много ромски квартали в България бяха блокирани без подходящо обяснение, въпреки че нивото на инфекциите в други части на същите общини беше по -високо. Така че това отношение на институциите към ромите и ромските квартали показва защо ромите нямат доверитие на институциите “, казва той.

Димитров казва, че много хора, особено в селските райони, също може да имат затруднения в достъпа до ваксинационни клиники.

„Ако трябва да вземете автобус или влак и да пътувате 100 километра, за да стигнете до болницата и след това да чакате на опашката, това отнема време и пари. Самата ваксинация е безплатна, но да стигнете до точката за ваксинация струва пари“, казва Димитров .

Си Ен Ен коментира, че България и Румъния не са единствените, изправени пред проблема с колебанието. За американската телевизия изглежда, че Европейският съюз е разделен на две части. Едната половина е приела ваксинирането и почти всички са имунизирани. Другата се бори да убеди много хора на фона на дълбокото недоверие към ваксините.

Разделителната линия е разположена приблизително по границата на Желязната завеса, която някога е разделяла Европа на Изток и Запад.

От 27 -те държави -членки на блока, 15 -те най -добре представени по отношение на броя на ваксинациите са част от това, което е било западният блок, докато десетте изоставащи са всички бивши комунистически страни. Гърция и Литва са единствените две страни, които не отговарят на тази тенденция, като Литва е на 16 -то място, а Гърция на 17 -то място по дял на ваксинираното население.