Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

В рамките на по-малко от 2 астрономически часа[1] 19 терористи от далечни земи превърнаха 4 пътнически самолета в ракети и ги разбиха в символите на американското политическо и икономическо господство: Световния търговски център и Пентагона. Те взеха живота на почти 3000 души. И до днес това остава най-смъртоносният атентат в историята на човечеството.

За такава рана Америка трудно може да открие лек. Но някаква утеха предлагат подвизите на героите. Това са хилядите пожарникари, полицаи и здравни служители, които се втурнаха на помощ на сънародниците си още в първите минути след атентата. Мнозина от притеклите се първи, т.нар. first responders, и до днес продължават да водят тежки битки – най-вече срещу раковите заболявания, развити вследствие на отровните газове от унищожените самолети и срутените сгради. 

Това са пътниците на самолет UA 93, чиято крайна дестинация след похищението на терористите е Капитолият. Пасажерите се нахвърлят върху екстремистите и в крайна сметка превозното средство се разбива в поле в щата Пенсилвания.

Героите обаче не са основната част от наследството на атаката, отдавна известна просто като 9/11. Малцина извън границите на Америка знаят кой е Тод Биймър[2] или се интересуват какви помощи ще отпусне Конгресът за семействата на загиналите first responders.

В САЩ разказите за героите обединяват нацията в месеците след нападението. Но те бързо отстъпват място на страшни тенденции, покълнали навсякъде по Земята.

-        Отказ от свободата в името на сигурността;

-        Ръст на национализма и ислямофобията;

-        Възход на конспирациите.  

Терористи. Терористи навсякъде

На 11 септември Халид ал-Михдхар, Маджед Мокед и Наваф ал-Хазми са спрени на металдетектора в летището във „Вашингтон-Дълес“. След кратка проверка с ръчни детектори служителите ги пускат да преминат. 

В доклад на „Комисията за 9/11“ се посочва, че тримата мъже са държали ножчета за писма, закрепени за задните джобове на панталоните си. Минути след като се качват на борда на „Полет 77“ на American Airlines, те нахлуват в кабината на пилота и използват оръжията си, за да поемат контрол над превозното средство и да го насочат срещу сградата на Пентагона.

Преди 9/11 държавите подценяват заплахата от терористични атентати със самолети. Фрапиращо е ниското ниво на сигурност в САЩ – личните карти на пътниците не са били проверявани. Чекираният багаж никога не е сканиран. На борда на самолета са се допускали бухалки, ножове с дължина под 10 сантиметра, игли и ножици.

Днес критиките са, че режимът е твърде навлизащ в личния живот. Конвенционалните рентгенови апарати, които само откриват метални предмети, в крайна сметка са заменени със скенери, които проникват в личното пространство на пътниците по повече от един начин.

Строгите мерки понякога постигат и обратен ефект. Бронирането на вратите на пилотски кабини ограничава достъпа на външни натрапници. Но през 2015 г. страдащият от психически проблеми пилот Андреас Лубиц се заключи в кокпита и доказа, че не само терористите представляват заплаха за пътниците. 150 живота бяха погубени.

Ситуацията в Европа не е много по-различна преди 2001 г. Тогава в страни като Швеция, Норвегия и Финландия рядко багажът на пътниците е бил проверяван при вътрешни полети. През 2008 г. ЕС прие регламент, който урежда минимални стандарти за сигурността по летищата. Всяка държава е въвела конкретни мерки – например за количеството на течностите в ръчния багаж[3]

Това, което често пропускаме да забележим, е, че най-сериозните проверки и опити да се предотвратят бъдещи атентати, протичат извън територията на летищата. 

В името на сигурността свободата на индивидите е поставена на заден план. 

След 9/11 доверието в президента Джордж Буш нараства до 90 процента. Администрацията получава уникалната възможност да прокара по бързата процедура закони като спорния Патриотичен акт, чиято основна цел е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света“.

Патриотичният акт позволява на правителството да извършва проверки без съдебна заповед и забранява на обектите на претърсване впоследствие въобще да разкриват, че са били претърсвани. Така той нарушава поне две от поправките на Конституцията на Америка – първата и четвъртата. 

В миналото Конгресът винаги е спирал в зародиш опитите да се приемат закони като Патриотичния акт. Но докато димът от разрушените сгради още не се е разсеял, нито един борец за свободите на гражданите не е достатъчно смел да се изяви като… непатриот.

Шпионажът на граждани не спира и след идването на Барак Обама на власт. През 2013 г. Едуард Сноудън разкри, че десетки хиляди американски граждани са били следени, без да е доказано, че представляват заплаха за сигурността на САЩ. По-късни одити разкриха, че само Агенцията за национална сигурност всяка година е събирала до 56 000 имейла и други съобщения от американци, които нямат връзка с тероризма.

Гардеробът на ЕС може да изглежда малко по-чист покрай приемането на регламента GDPR от 2018 г., който гарантира защитата на личните данни. Но през 2006 г. Съюзът одобри Директива 2006/24/, която задължаваше държавите членки да съхраняват информация от телекомуникационните устройства на жителите на страните в период от 6 до 24 месеца. 

Съгласно директивата полицията и агенциите за сигурност биха могли да поискат достъп до данни като IP адреси, кога е бил изпратен или получен даден имейл, кога се е провело телефонно обаждане или изпратено текстово съобщение. Тя бе отменена едва през 2014 г.

Шпионирането успя да се превърне в навик не само на тоталитарни режими като Китай и Северна Корея. Кошмарът на Оруел от „1984“ едва ли някога ще се изпълни в чак същинския си вид. Но в Лондон има разположени 691 000 камери – по една на всеки 13 души. И говорим за граждани на страна, които сравняваха ЕС със СССР и празнуваха своята свобода, когато го напуснаха.

На шпионажа се гледа с лошо око. Но на страха очите са големи и по-прикритите форми на държавен мониторинг често минават под радара на политици и граждани, които несъзнателно вярват, че „ако няма какво да криете, няма от какво да се страхувате“.

Ние, цивилизованите, и варварите пред портата

Историята на САЩ познава няколко аномалии по време на президентски избори – когато кандидатът, получил по-малко гласове, печели.

Такива са случаите с републиканците Ръдърфорд Хейс от 1876 г. и Джордж Буш-младши през 2000 г. Разликата между двамата е какво правят след като идват на власт. Хейс признава, че Америка явно не е застанала твърдо зад него и предпочита да бъде центрист.

Но евангелистът Буш съзира в победата си Божието провидение. В първите си месеци като държавен глава той не се ползва с особено доверие в обществото. През август 20021 г. получава сигнал за намеренията на Бин Ладен да организира атентат на американска земя, но подценява заплахата.

Войната срещу тероризма често е обосновавана с необходимостта Америка да изпълнява ролята на „световния полицай“. Изкуствено се поставя дилемата: „Къде да се бием с терористите – в Близкия изток или в Америка“.

Често се пропуска моментът, че религията на Буш и милиони американски граждани също изиграва роля при съдбоносното решение да се атакуват Афганистан и Ирак.

9/11 не разклаща увереността на Буш. Той приема нападението като нов знак от висша сила.

През 2005 г. бившият палестински външен министър Набил Шаат разказа пред Би Би Си, че Буш се е чувствал като пратеник на Господ в Афганистан и Ирак.

Президентът Буш каза на всички ни: „Аз съм воден на мисия от Бог“. Бог ми каза: „Джордж, иди и се бий с тези терористи в Афганистан“. И аз го направих. И след това Бог ми каза: „Джордж, върви и сложи край на тиранията в Ирак“. И аз го направих.

Евангелизмът е идеологическата основа на започната от президента война срещу тероризма, която по данни на института „Уотсън“ от 2020 г. е взела живота на 800 000 души и е коствала на Америка 6 трилиона долара.

Възприемането на САЩ като сила на доброто, бореща се срещу силите на злото, се оказва решаваща за възхода на национализма в страната. Той бързо се изражда в ислямофобия, насочена срещу всички, притежаващи сходни белези или религиозни възгледи с 19-те терористи.

През 2000 г. по данни на ФБР нападенията срещу мюсюлмани в Америка са 12 на брой. През 2001 г. те скачат до 93. С напредването на годините напрежението не спада, като през 2016 г. е достигнат нов връх – 127 атаки.

Национализмът не подмина и Европа. Приемането на огромен брой мигранти и бежанци наведнъж действително може да се окаже непосилно за икономиките на много от държавите на ЕС. 

Но милиони европейци са по-скоро изплашени от внасянето на чужда култура, която ще унищожи „Западната цивилизация“. Когато защитниците на тази конструкция, предимно идващи от Унгария или Полша, са питани какво точно представлява тази „Западна цивилизация“, също като Буш – те предимно говорят за религия.

Въпреки че в голяма част от историята си точно тези две държави водят борба да се еманципират от страни, които често са поставяни под чадъра на „Западната цивилизация“ – Австрия и Германия. 

9/11 и по-късните терористични нападения дадоха тласък на национализма и го наостриха срещу външните лица – в случая мюсюлманите. За съжаление, 20 години след началото на войната в Афганистан Близкият изток остава все така нестабилен, а оттам тепърва ще изникнат нови поводи за търкания между „Западната цивилизация“ и „варварите пред портата“.

Моделът на презиране на цяла една етнорелигиозна група заради престъпните действия на малцина продължава да съществува.

Вина за това, макар и ограничена, отново може да търсим у американски президент – в този случай Доналд Тръмп. В десетки свои брифинги и публикации в туитър американецът наложи в речника на средния републиканец термина „китайски вирус“.

Според доклад на групата за правата на човека Stop AAPI Hate в периода март-декември 2020 г. в Америка са документирани 2808 случая на агресия срещу хора с етнически произход от Югоизточна Азия или Океания.

Може само да гадаем колко на брой щяха да бъдат, ако пандемията бе избухнала край Техеран, Дамаск или Бейрут.

Кой организира 9/11?

Когато Тръмп спечели президентските избори, навсякъде се заговори, че сме навлезли в ерата на „постистината“. 

Истината е, че всеки един американски президент е в сложни отношения с истината. 

Републиканците могат да посочат записа с изявлението на Клинтън, че не е имал сексуални отношения с Моника Люински. За демократите е дори по-лесно. Две думи – Ричард Никсън.

Американците поначало нямат особено доверие в Белия дом – още в Конституцията и Закона за правата (първите десет поправки на основния закон) са залегнали норми, които гарантират, че федералното правителство ще има ограничени правомощия спрямо отделните щати и гражданите.

Атаките след 9/11 представляваха рядък момент в историята на страната, когато почти целият народ застава твърдо зад президента. Но когато общественото доверие е толкова високо, трудно се връща, след като веднъж бъде загубено.

Американците повярваха на Буш и на тайните служби, че в Ирак има запаси от ядрени оръжия. И управлението на Саддам Хюсеин приключи скоропостижно.

Изобличаването на тази огромна лъжа съкруши американското единство. Част от по-разочарованото общество започна да подозира, че интересите на Америка в Близкия изток съвсем не са от хуманитарен характер.

И така се родиха конспиративните теории относно това кой стои зад 9/11.

Теорията на теориите е, че американското правителство е извършило контролирано взривяване на Световния търговски център. Като доказателства са предоставяни кратки клипчета, които показват как сградите падат отвесно.

Според други конспирации американското правителство просто е игнорирало атаките, а вместо това те са финансирани от други държави – Саудитска Арабия, Пакистан или Израел. 

Нито една теория не е подкрепена от факти, дори напротив – множество научни списания като Popular Mechanics се постараха в годините след атентата да изобличат всяко погрешно твърдение.

Но конспиративните теории умират трудно. Особено ако има напълно обосновани съмнения относно чистотата на намеренията на главните действащи лица. 

Така функционира конспиративният мозък – свързват се на пръв поглед несъвместими компоненти, за да се достигне до фантастичен разказ. Този разказ после се свързва с други истории и накрая се достига до метанаратив, обясняващ всичко от фалшивото кацане на Луната до истинското кацане на Земята… на рептили.

Колкото по-мащабно е обсъжданото събитие: Холокоста, убийството на Кенеди, 9/11 – толкова по-голяма е заплахата нови хора да го възприемат конспиративно и да се присъединят към кохортата на интернет експертите, които отричат всяка „мейнстрийм“ теория.

Затова и няма нищо чудно, че са толкова малко на брой ваксинираните. 

Текстът е публикуван в септемврийския брой на списание "Клуб Z".

---
 
[1] От 08:46 до 10:28 часа по Източната часова зона.  
[2] Пътник в полет UA 93, повел бунта на пасажерите срещу терористите със знаменитата фраза Let’s roll.
[3] В България ограничението е до 100 милилитра. Над 100 милилитра се позволяват за лекарства и диетични храни, предназначени за прием по време на пътуването поради здравословни причини или заради специален хранителен режим. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.