Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

В списание „Тайм” през 1938 г. се появява следната дописка: 51 гласоподаватели от град Милтън, щата Вашингтон, миналата седмица пуснаха бюлетини за някой си Бостън Къртис, кандидат на Републиканците за областен съветник. Бостън Къртис беше избран. Кметът на Милтън – Къртис Симънс, не можеше да скрие своето задоволство.  Той бе издигнал кандидата Къртис и бе доказал, че „гласоподавателите нямат идея кого подкрепят”.  Бостън Къртис е голямо кафяво магаре. 

През 1981 г. пък кучето Боско печели изборите за кмет на градчето Сунол, Калифорния. Боско управлява 13 г. до смъртта си, повече от премиерстването на Бойко Борисов. 

През 2008 г. признателите жители на Сунол, Калифорния, откриват паметник на дългогодишния си кмет.
А колко паметници на кметове има у нас?

Конституцията ни, за разлика от американските закони, забранява да се издигат животни на изборни постове. Но ако попитаме “суверена” колко са магаретата в парламента, вероятно ще се съберат за пълно мнозинство. (Тук не говорим въобще за болонките.)

 Последните пленарни дни определено потвърждават това чувство. А политици, политолози, експерти от социалните мрежи на партийна хранилка вече се готвят за третия опит по демокрация тази година - спорят за датите на изборите, играят си с кворума, обсъждат тоалетите на политиците, охладителя за вино на главния прокурор, шнорхелите на един неуспял премиер, магическата книга с променящи се брой страници на кандидата за вътрешен министър.

Честно казано, не познавам човек, на когото да му пука кога ще са изборите. Проблемът е друг - все повече хора не знаят за кого ще гласуват.

Няма как да е иначе, когато плановете на политиците спират до датите от изборния календар, най-много до довършването на магистрала “Хемус” от Белокопитово до Боаза. 

Така е по-лесно, вместо да се търсят отговори защо има толкова малко ваксинирани, как да се преизчислят пенсиите най-справедливо, кога ще влезем в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, кога половин България най-сетне ще има канализация, кога ще реформираме образованието и пазара на труда, за да не остават в България единствено програмисти (най-добрите от тях също вече емигрираха) и хора, които не стават за никаква работа…..

Кой политик ще се опита да реши проблема с липсващата канализация в половин България? Да се правят ревизии иначе изглежда е най-лесното.

Смяната на главния прокурор е важна, справедливостта за полицейското насилие още повече, ревизията на кражбите в изпълнителната власт е хубаво да се състои, но това не могат да са дългосрочните цели на един политик. 

Стотиците кандидат-депутати, които ще плъпнат из цялата страна, могат да са сигурни, че няма да ги питат за начина на избиране на Висшия съдебен съвет, а как хората ще си продават нивите и имотите в Ардино, след като им закрият районния съд и местните нотариуси се преместят в Кърджали в новия административен район на съда, където ще има повече оборот.  Ще ги питат какво направихме хората в Република Северна Македония да се почувстват българи, а не да ни мразят. Как един пенсионер да плати 6000 лева за смяна на тазобедрената става с пенсия 370 лева, докато гръцкият пенсионер с 1000 евро пенсия няма да плати нищо, ако ще да си смени и две стави, защото тяхната каса покрива разхода?

Цирковете, които ни поднасят всеки ден политиците, по никакъв начин според мен не допринасят за възраждането на вярата на хората, че гражданското ни общество може да упълномощи някакви по-нормални хора, които да управляват обществените отношения в съответствие с някакви общонационални цели, каквито нямаме, но всички усещаме, че ни липсват - например да премахнем корупцията, да подобрим живота, да се гордеем с държавата си (не само по време на олимпиада)…

Ще дойде ли скоро време, когато ще се гордеем с държавата
си не само заради нашите спортисти? Едва ли.

Третите избори са ясни - ще възпроизведат същата ситуация като предишните два. Ще ни управлява или коалиция от новите (ако успеят да се разберат за баницата) или от старите (ако успеят да се разберат и те за баницата). А и евентуалното бъдещо редовно правителство едва ли ще е по-стабилно от служебното. 

Вероятно напролет на хоризонта ще се появи нов спасител - Кирил Петков с неговата партия. Досега едно гражданство му тежи, но момчето говори хубаво, твърди, че много работи, не говори с омраза, а прагматично и симпатично: има всички основания да бъде новият предпочитан любовник на “суверена”. Защото българите обичат някой да идва отвън и да ги спасява. В същото време все по-малко читави хора ще искат да се занимават с политика, и е дошло и времето, когато на всички им е дотегнало от спасители.

Затова “магаретата” от парламента не бива да бъдат учудени, ако избирателната активност на предстоящите избори е още по-ниска. Защото от толкова много спасители “суверенът” вече се чуди къде да се спаси. Да, България много се промени през последните 30 години, и то за хубаво. Но не достатъчно бързо, не достатъчно качествено. 

С този материал, толкова! Иначе удобни дати за избори, колкото искаш, и през цялата 2022 година.

Коментари

....

Баш си е така, аФторе! Бравус!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.