Един от начините ЕС да преодолее кризи като тази в Афганистан е създаването на инструменти като военен авангард, който да бъде изпращан при необходимост зад граница преди мисии на Съюза.

Това заяви днес върховният представител за външната политика Жозеп Борел. Той говори след срещата на министрите на отбраната от ЕС в словенския град Кран.

Борел очерта няколко поуки от случващото се в Афганистан.

Първата от тях е, че недостатъчната стратегическа автономия на ЕС си има цена.

„Единственият път напред е обединение на силите и засилване не само на капацитета, но и на волята за надграждане. Това означава повишаване на равнището на готовност чрез съвместни учения, създаване на нови инструменти като военния авангард зад граница. Той ще бъде обсъден по време на Стратегическия компас на ЕС, който ще представим на съвета на министрите на отбраната през ноември“, каза дипломат номер 1 на Европейския съюз.

Това според него ще позволи на ЕС да си гарантираме периметър на безопасност при евакуирането на своите граждани от Кабул.  Съюзът ще засили още повече способността си за контрол чрез справяне с недостатъчния капацитет чрез съвместни проекти в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС или PESCO) и Европейския фонд за отбрана (ЕФО).

Жозеп Борел не отговори на въпроса от колко души ще се състои авангардът. В отговор на въпрос той отрече да е споменавал 50 000 души. Но допълни, че реалният брой според военните експерти е 5000 души от гледна точка на изискванията на съвременните методи за водене на война.

Идеята за изпращане на авангард зад граница при извънредна криза бе повдигната през май от няколко страни членки на ЕС по време на Съвет „Външни работи  (отбрана)“ в Брюксел. Той е част от Стратегическия компас, който трябва да разработи военната автономия на Съюза.

По време на срещата германската министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер и някои нейни колеги са повдигнали въпроса за „коалиция на желаещите“. В действителност става дума за евентуалното прибягване до член 44 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) при изпращането на мисии зад граница. Той позволява на Съвета да повери изпълнението на мисия в рамките на Съюза на група държави членки с оглед защитата на ценностите на ЕС и отстояването на неговите интереси. Членът може да бъде приложен при липса на изискваното единодушиe в изключителни случаи, но досега това не е правено, изтъкна Борел.

„Напълно съм съгласен с това. И ние ще проучим тази възможност. Добре, но не забравяйте едно нещо. Ччен 44 изисква единодушно решение от Съвета. А след това някои страни членки, натоварени с изпълнение на решението – не всички – трябва да бъдат готови да участват. Но всички трябва да се споразумеят да одобрят това“, разясни върховният представител сложността на механизма.

 

България бе представена на срещата от военния министър Георги Панайотов (за разлика от предишното правителство, където Красимир Каракачанов избягваше да ходи на министерски срещи и пращаше заместника си Запрянов).

Панайотов заяви, че корупцията в Афганистан е сред основните причини за разпадането на държавността и бързото овладяване на страната от талибаните. Сега ЕС следва да потърси отговор на въпросите защо не успяхме в Афганистан, дали правилно разбираме ситуацията в страната и дали стратегията ни там бе реалистична, каза българският военен министър, който е бил посланик на България в Кабул и познава отлично ситуацията в страната. 

"Ситуацията в Афганистан предизвиква загриженост и ЕС трябва да е готов за потенциална мигрантска вълна. Като външна граница на Съюза България е предприела засилени мерки за усилване на граничния контрол. Независимо от това, България ще разчита и на механизмите на ЕС за солидарност и подкрепа”, каза  Панайотов.