Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

На 22 октомври 2019 г. в Туитър се появи видеозапис на убийството на човек, който се разхожда по улица в Истанбул. По-късно се оказа, че убитият е иранският дисидент Масуд Молави Варданяни (23 години), който бе потърсил убежище в Турция. Варданяни е основател на канала „Джабе Шах“ (Черната кутия), излъчван чрез приложението "Teлeгрaм", който разкрива корупцията в иранските държавни институции и структурата на Революционната гвардия.

Убитият притежава докторска степен от Университета на Аризона в областта на изкуствения интелект, а преди да избяга бе работил в звеното за киберсигурност на иранското министерство на отбраната. Висш турски служител заяви пред Ройтерс, че "двама ирански разузнавачи, работещи в посолството, са пряко замесени в убийството".

От създаването на Ислямската република през 1979 г. режимът на аятоласите преследва и физически ликвидира опонентите си навсякъде по света. Един от тях е Саид Каримян - директор на медийна група на езика фарси. Той бе убит в Истанбул през април 2017 г. от неизвестни маскирани мъже. Такава бе съдбата и на ръководителите на „Движението за борба за освобождението на Ахваз“ Ахмед Маули и Ахмед Реза Колахи – първият разстрелян в Амстердам през 2016 г., а вторият – по сходен начин пред дома му в Хага на следващата година.

Говорителят на холандската служба за сигурност заяви, че страната му е експулсирала двама служители на иранското посолство, изразявайки съжаление, че не може да разкрие повече подробности по случая. Местните медии обаче бяха единодушни, че холандските власти са информирали иранския посланик, че разполагат с убедителни документи, доказващи участието на Техеран в убийството на Ахмед Маули и Ахмед Реза Колахи. На свой ред германският вестник „Зюддойче цайтунг“ публикува доклад, в който се посочва, че „европейските разузнавателни служби са засекли изпратени от режима на аятоласите екипи от килъри за ликвидиране на видни представители на иранската диаспора. Според публикацията, отразяваща информация от ЦРУ, за периода 1979-1994 г. Иран е изпратил в чужбина (и преди всичко в Европа) около 60 такива екипа от убийци. А на 22 юли 2018 г. белгийските власти съобщиха за ареста на ирански дипломат, придружен от две други лица, по подозрение за планиране на бомбена атака срещу конференция на опозиционната организация „Муджахидин-е-халк“ в Париж, на която са били поканени политици от цял ​​свят, включително и няколко бивши европейски и арабски министри.

Европейският капан

Тези атентати продължават дълга традиция на политически убийства на врагове на режима. Спомняме си за убийството на бившия премиер на сваления шах Шапур Бахтиар, който бе намушкан до дома си в Париж през 1991 г. Преди това Бахтиар е обект на неуспешен опит за убийство, който причинява смъртта на полицай. Но задържаният Анис ал-Наккаш е освободен, след като ливанската Хизбула отвлича френски граждани в Ливан и иска да ги размени с терориста. Така Наккаш, който признава, че изпълнявал покушението - смъртната присъда на Бахтиар, издадена от иранския революционен съд, се оказва на свобода в Техеран.

Друга известна жертва на аятоласите е Шахриар Шафик, син на сестрата на шаха. Емблематично бе убийството на лидера на Кюрдската демократична партия Абдул Рахман Касемлу и сътрудниците му Абдула Кадри и Фадел Расул, извършено на масата на преговорите в присъствието на официални ирански лица във Виена. Стана известно, че сред тях е бил и Мохамед Джафари ал-Сахрурди, който отговоря за „кюрдското досие“ в иранското разузнаване.

Друг инцидент се случи с члена на „Хизбула“ Махмуд Мазе, който през 1988 г. се самовзриви по погрешка в лондонския хотел „Падингтън“, приготвяйки бомба, предназначена да убие прочутия автор на „Сатанинските строфи“ Салман Рушди. Този несполучил атентат бе в изпълнение на фетвата на имам Хомейни, разрешаваща на мюсюлманите да убият писателя, редакторите и издателите на книгата, с обещанието за награда от 5 милиона долара за извършителя. Според директора на програмата „Стейн“ за разузнаване и борба с тероризма на Вашингтонския институт за Близкия изток, Мазе, който е роден в столицата на Гвинея Конакри, се е присъединил към нелегална структура на Хизбула още като тийнейджър. Успява да получи фалшив френски паспорт и с него е изпратен в Лондон през Холандия да извърши въпросната операция. Впоследствие, според информация на ЦРУ, нападенията на иранските наемници са се пренасочили към преводачите на книгата на италиански, норвежки и японски. На гробището “Бехешт Захра“ в Иран е издигната гробница и на нея е изписана следната фраза: „Първият мъченик, умрял при мисия да убие Салман Рушди“.

Сред противниците, убити от ирански агенти, са Абд ал-Рахман Проманд, ръководител на Изпълнителния комитет на националната съпротива, който беше намушкан с нож пред дома си в Париж, певецът и поетът Ферейдун Фарохзад в Бон и Биджан Фазели, син на опозиционния актьор Реза Фазели, който беше убит в магазин в Лондон. В Швейцария бе убит и бившият ирански посланик в ООН и брат на лидера на Народното движение на моджахедите Казем Раяви. Швейцарският разследващ съдия тогава заяви, че събраните по време на разследването доказателства показват прякото участие на една или повече ирански държавни агенции.

Албания в прицела на иранските дипломати-убийци

С ескалацията на напрежението между САЩ и Иран, след като американски дронове убиха лидера на елитната бригада на революционните гвардейци „Кудс“ Касем Сюлеймани, Албания, член на НАТО, се озова в прицела на иранските дипломатически екипи за убийства. Тогава албанските лидери приветстваха убийството на Сюлеймани и незабавно изгониха двама ирански дипломати, след като ги обвиниха в дейности, които албанското външно министерство определи като "неприемливи" за техните дипломатически постове. От своя страна върховният лидер на революцията Али Хаменей отправи публични нападки срещу Тирана, заявявайки:

„Има една зла малка европейска държава, в която американците и предателите са се събрали, за да заговорничат срещу Ислямска република Иран“. 

Албания обаче попадна във фокуса на Иран още преди това. Повод бе сключеното споразумение с Вашингтон през 2013 г. за приемане на албанска територия на хиляди членове на иранската опозиция „Муджахидин-е-халк“, прогонени от близкото до Иран държавно ръководство на съседен Ирак. В отговор на заплахите на Хаменей албанският премиер Еди Рама тогава заяви:

„Приемането на членове на тази организация да пребивават и живеят на територията на нашата страна е естествен резултат от нашия непоколебим съюз със САЩ“.

Самият Рама призна, че подобна стъпка е рискова, поради бурните протести на аятоласите, които считат муджахидините за терористи. Той добави:

„Въпреки потенциалната опасност, Албания ги приюти, изхождайки от древните традиции на нашата страна и нейните почтени хора“.

Във връзка с това той припомни, че време на Втората световна война, страната е отхвърлила искането на Хитлер да депортира всичките си евреи в Германия на Хитлер.

Сега 2500 членове на "Муджахидин-е-халк“ с техните семейства живеят в голям лагер под строга охрана близо до крайбрежния град Дуръс на около 30 километра от столицата Тирана. След убийството на Сюлеймани Тирана засили сигурността на лагера. В тази връзка сайтът на „Дойче веле“ цитира юридическия съветник на организацията Бехзад Сафари, че „членовете й не се чувстват в безопасност никъде, тъй като тероризмът на режима на молите представлява заплаха за тях навсякъде по света, особено в страни, в които има ирански посолства, превърнати в логистични центрове за терористичните операции на режима“. В края на 2019 г. албанските органи за сигурност разкриха терористична клетка, принадлежаща към прословутата бригада „Кудс“. Според албанския експерт по сигурността Радван Кириази, страната му е под нарастваща заплаха от иранския режим.

Германия – логистична база

През януари 2018 г., след седмици наблюдение, германските органи за сигурност нахлуха в няколко дома, наети от ирански агенти, уличени в събиране информация за израелски и еврейски цели в страната, включително за дейността на израелското посолство и за еврейска детска градина. Бяха арестувани 10 агенти, като същевременно германското правителство подаде официален протест пред иранския посланик, след като съдът установи, че ирански шпионин е събирал информация за ръководителя на Германско-израелската асоциация. През юли 2018 г. ирански дипломат, акредитиран в посолството на Техеран във Виена, беше арестуван за участие в убийство и други престъпления. В Белгия пък с помощта на германското разузнаване бе идентифицирано и задържано в брюкселско предградие иранско семейство, на което лицето Асадула ал Асади възложил да взриви конгресен център в близост до Париж, в който щял да се проведе форум с участието на около 4000 ирански опозиционери.

В доклад на Вашингтонския институт за Близкия изток се цитира разузнавателен документ от 1987 г., според който „Отдел 210“ на иранското Министерство на външните работи е основният център за координация на разузнавачите, работещи в чужбина под дипломатическо прикритие. В доклада се твърди, че „Техеран използва гостуващи правителствени служители или акредитирани дипломати за планиране на терористични атаки от типа на взривовете от 1992 и 1994 г. в израелското посолство и Центъра за еврейско-аржентинска взаимопомощ (AMIA) в Буенос Айрес“.

Най –дръзкото убийство бе извършено на 17 септември 1992 г., когато в ресторант „Миконос“ в Берлин бе застрелян д-р Садек Шарафканди -  генерален секретар на „Кюрдската демократическа партия на Иран”, както и трима негови колеги. Според същия доклад, операцията е била извършена от членове на Хизбула със съдействието на ирански дипломати. В доклада се посочва, че според председателя на компетентния германски съд Фритьоф Копш, той и колегите му са били особено възмутени от изявленията на иранските лидери, че могат да „заглушат смущаващите гласове “. Цитира се и изявление на министъра на разузнаването Али Фалахиян, дадено в интервю за ирански телевизионен канал на 30 август 1992 г., в което той заявил, че „Иран наблюдава дисидентите вътре и извън страната“ и че режимът е успял да ликвидира водещи фигури на опозиционните партии миналата година.

В цитирания доклад на Вашингтонския институт за Близкия изток се твърди, че бойната група, извършила убийствата, е пристигнала в Берлин десет дни преди нападението и е била ръководена от Абд ал-Рахман Бани Хашеми, по прякор Абу Шариф, агент в Министерството на разузнаването и сигурността, обучаван в Ливан. Той е участвал и в убийството на бившия ирански пилот на F-14, извършено през август 1987 г. в Женева. Отговорник за логистиката в рамките на операцията в Берлин бил Казем Дараби, бивш член на Революционната гвардия и на Хизбула, пребиваващ в Германия от 1980 г. Същият бил активен член на Асоциацията на иранските студенти в Европа. Тази организация и свързаните с нея асоциации работят в тясно сътрудничество с ислямски екстремистки групи, по-специално Хизбула, и иранските представителства в съответните страни. Същият този Дараби е вербувал и Атала Аяд - ръководителят на организацията Хизбула в Берлин. 

Сред другите акции на Дараби и групата му била и атаката срещу „Иранския културен фестивал“ в Дюселдорф (организиран от „Муджахидин-е-халк“) през 1991 г. Германското контраразузнаване успява да прихване телефонен разговор, по време на който Дараби получава инструкции как да се организира акцията от лице от културния център в Кьолн. В резултат на нападението на групата, извършено с употреба на пистолети, бомби, газ и хладно оръжие, много участници в събитието получават тежки наранявания. Берлин обвинява Дараби, че стои зад атентата, но не успява да го екстрадира, поддавайки се на настоятелните молби на Техеран да му бъде позволено да продължи престоя си в Германия.

Репресии, отвличания, убийства

В доклад на „Фондация за правата на човека Абд ал-Рахман Бороманд“, която е една от най-активните правозащитни организации със седалища във Вашингтон и Париж, се разкрива ролята на иранския режим в отвличането и ликвидирането на противниците му извън Иран, като се споменава за повече от 540 отвличания и убийства. Наред с тях има и неуспешни опити, като този за отвличането на иранска журналиска и активиста Масих Алинеджад, пребиваваща постоянно в САЩ. Според доклада най-големият брой операции, които са постигнали целите си, са извършени в: Ирак (30 случая), Иракски Кюрдистан (380 случая), Пакистан (30 случая), Турция (28 случая), Франция (13 случая) и Афганистан (9 случая). Освен това ирански дисиденти са станали обект на подобни операции и в Германия, Австрия, Швейцария, Великобритания, Швеция, Холандия, САЩ, Таджикистан, Танзания, Азербайджан, Индия, Филипините, Полша и Испания.

Жертви на последните хронологично нападения са Мохамед Реза Колахи (15 декември 2016 г.) и Ахмед Маули (8 ноември 2017 г.) в Холандия, Ибрахим Сафизаде в Афганистан (22 май 2019 г.) и горецитираният Масуд Молави Варданяни в Турция (14 ноември 2019 г.). През октомври същата година от Ирак бе отвлечен иранския антиправителствен журналист Рухола Зам, който бе екзекутиран в Иран на 13 декември 2020 г.

Опозиционни журналисти на мушката на Техеран

В този контекст съдебната система на САЩ обвинява четирима иранци в заговор за отвличане на американската журналистка и активистка с ирански произход Масих от дома ѝ в Бруклин и прехвърлянето й в Иран. Самата тя изрази благодарността си на ФБР, осуетило заговора. В доклад на „Репортери без граници“ се цитират и други подобни действия срещу ирански журналисти, включително Араш Шуа Шарки. След като последният бил обвинен в разпространяване на фалшиви новини и информация без разрешение, той избягал от Иран, но бил задържан от турските власти пред дома му във Ван, източната част на Турция, а по-късно предаден на Техеран. В доклада на „Репортери без граници“ се посочва и случая с убийството на Масуд Молави, редактора на уебсайта „Черна кутия“, и неговата прочута едноименна версия в "Телеграм" който е работил за революционните гвардейци преди да избяга от Иран. След като Молави публикува документи за корупцията сред военния елит и за далаверите на сина на иранския върховен лидер Али Хаменей, той бе застрелян на улица в Истанбул през ноември 2019 г. - година след установяването си в Турция. Агенция Ройтерс цитира двама висши турски служители, според които убийството е било организирано от ирански разузнавач, работеш в иранското консулство в Турция. Междувременно Вашингтон също обяви, че иранското Министерство на разузнаването и сигурността е пряко замесено в убийството на Молави.

Черната серия продъжава

Може да се направи изводът, че от създаването си през 1979 г., въпреки редуването на различни правителства, режимът не прекратява следенето, отвличането и убийствата на неудобни за него лица. Много наблюдатели погрешно смятаха, че нещата ще влязат в нормални релси след подписването на ядрената сделка от 2015 г. и възстановяването на дипломатическите отношения със западните страни. Нещо повече – дори се стигна до активизиране дейността на министерството на разузнаването по време на „прагматичното“ правителство на президента Рохани.

Въпреки че през изминалите четири десетилетия разузнавателните организации на Иран са придобили известна компетентност, ефективността им не е особено голяма. Като цяло, операциите срещу дисиденти са по-успешни в страни, които са поразени от корупция, или в които Иран има повече съюзници и ресурси. Например, през юни 2020 г. „министерството“ уби съдията-дисидент Гулам Реза Мансури в Унгария, където бе примамен да дойде от Германия. Не така успешни са операциите му в Северна Америка и Европа, поради ефективността на службите за сигурност на тези страни и върховенството на закона.

Едно от последните убийства, извършени от ирански дипломати, бе в Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан преди месец. Убитият - Муса Бабахани, е член на Централния комитет на Демократическата партия на Кюрдистан – най-старата опозиционна партия на иранските кюрди, смятана от Техеран за терористична и забранена след 1979 г. Всичко това показва, че режимът на аятоласите не възнамерява да се откаже от политическите убийства като средство за „защита на революцията“.

Ключови думи

Коментари

Единственият от всички колумнисти на Клубз

Който пише с вещина по теми, от които разбира е Мохамед Халаф. За срам на останалите лоло-дичо-аламанаци.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.