Дейността на министъра на икономиката по упражняването на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала не е достатъчно ефективна. Оказва се, че министрът упражнява правата на собственост на държавата в "Плод – Зеленчук" ЕООД в Габрово, но не и в търговски дружества, които са със значителни - в пъти по-големи - обороти, като вече пословичните дружества в "Държавната консолидационна компания" (ДКК) - "Вазовски машиностроителни заводи", "Монтажи" и мн. др.

Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за периода от януари 2018 г. до края на 2019 г. - тоест в мандата на бившите управляващи ГЕРБ-"Обединени патриоти", когато министър бе Емил Караниколов, а наследилият го през лятото на 2020 г. Лъчезар Борисов - негов заместник.

Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на икономиката (днес служебен такъв - Кирил Петков), които трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.

Едно от първите заключения на държавния одит е, че няма държавна стратегия как търговските дружества повишават растежа на икономиката и конкурентноспособността й.

Министърът не контролира 56 на сто от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества - е друга констатация.

Не е регламентирано как се взема решение за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Няма критерии  дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на съответното холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска. Това създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране на търговско дружество (промяната на принципала, който да упражнява правата на собственост в тях).

"Към края на 2019 г. 56 на сто от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества и министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения във връзка с тяхното разпореждане.

Друг важен аспект, който има финансово изражение за бюджета - дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата/не разпределят дивидент в полза на държавата (т.е. в държавния бюджет), а отчисленията от тяхната печалба (в случай че има такива) се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те" - развива тезата си Сметната палата.

По баланса на Министерството на икономиката към 31 декември 2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия в размер на 2, 26 млрд. лв. Дружества с държавно участие в капитала, в които МИ притежава дял са 97, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 дружества са в процедура по несъстоятелност.

През одитирания период министърът на икономиката упражнява пряко правата на собственост на държавата в следните действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала:„Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, „Национална компания индустриални зони” ЕАД, „Държавна консолидационна компания” ЕАД, „Българска банка за развитие“ АД, „София Тех Парк” АД, „Плод – Зеленчук”  ЕООД, гр. Габрово, „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен, „Еко Антрацит“ ЕАД, „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД, „Матхим“ ЕООД.

В рамките на одитирания период притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата „Еко Антрацит“ ЕАД, „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД, и „Матхим“ ЕООД са внесени под формата на непарични вноски в капитала на ДКК ЕАД.

Пак ДКК

"Оказва се, че министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в „Плод – Зеленчук“ ЕООД, гр. Габрово – дружество, което e със собствен капитал на стойност 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. 

В същото време търговски дружества, които са със значителни (в пъти по-големи) обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества. Такъв пример са дъщерните на ДКК ЕАД дружества: „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД", е основният извод на одиторите.

Сметната палата е изследвала две извадки на търговските дружества, в които министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата, след които ББР. За да установи и там следното - вече известно официално с встъпването в длъжност на служебния министър: "риск ББР АД да се отклони от своята основна мисия и да кредитира големи предприятия".

"Големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като  финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10 на сто от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост.

Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия (МСП) предобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия", са констатациите от доклада.

През одитирания период не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР и дъщерните й дружества - оповестява още СП. Възнагражденията на членовете на Управителния съвет са около 2 пъти по-високи от тези на УС на Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30 на сто от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост.