В разгара на най-отпускарския месец настроението е приповдигнато - българските спортисти ни зарадваха с шест медала на завършилите Олимпийски игри в Токио. Три от които са титли, спечелени категорично, героично и красиво, с много дух и класа.

На финала имаше и съспенс - битката с рускините в художестветата гимнастика, а Ирина Винер-Усманова направи огромна услуга на гимнастическите среди в България. Тя съзря конспирация в наша полза, така накара и онези, които не се вълнуват много от грациите, да им станат фенове поне в следващите три години. Благодарим. Помощ отвън никога не е излишна.

Равносметката

Представянето наистина е отлично, още повече на фона на очакванията. Масово се прогнозираха 2-3 медала, не повече. В художествената гимнастика, женската борба, евентуално в стрелбата... И дотам. Това от делегация с 42-ма спортисти - най-малката от десетилетия. Медалите практически са десет, като броим петте момичета от ансамбъла.

Нека на финала на Игрите да споменем и други имена - на спортисти, които надскочиха възможностите си или подобриха своите постижения. Полина Трифонова победи две съпернички в тениса на маса - по-предно класирани от нея в ранглистата. Тя сама призна, че не е очаквала. 

Селин Али, още тийнейджърка, е 20-а в ловната стрелба - прилично.

Сестри Стоеви имаха малшанс с много тежък жребий в бадминтона, поне завършиха победно.

Щангистите записаха две пети места, като Христо Христов доста спорно бе лишен от бронз. Той е много млад и ако вдигането на тежести остане в олимпийската програма, има добри перспективи за Париж. Също и Божидар Андреев, а имаме и други добри млади състезатели.

Джудистът Ивайло Иванов все пак отпадна на четвъртфинал. Той не е доволен, но никой не може да го обвини, че се е провалил и не е дал всичко.

Плувците удържаха на обещанието, дадено преди месеци - ето ви силно мъжко представяне, макар и без медали. Финалът на Йосиф Миладинов е изключително постижение. Досега не бяхме имали такова при силния пол. Любомир Епитропов стигна до полуфинал и общо 15-о място (чудесно) с национален рекорд. Тук под възможностите си се представи Антъни Иванов.

За стрелбата, женската борба и бокса няма какво да се коментира. Поклон пред Мария Гроздева, която слезе от сцената като най-успешния български спортист на Летни игри.

Добрите новини: много от българските състезатели са млади, а Париж не е далеч. Това се отнася са изредените по-горе.

Лошите: карате няма да фигурира в програмата в Париж. Притеснително е състоянието на леката атлетика (Ивет Лалова не е вечна), мъжката борба и бокс, спортната гимнастика... Има още един куп спортове, които нямаха представители.

Слава Богу, поне обидното "туристи" позаглъхна, след като пак го чувахме в първите дни. Както отбеляза в коментара си на закриването днес шефът на българската редакция на "Евроспорт" Асен Спиридонов, хайде стига вече с това "туристи". Тези хора са си спечелили квоти. И нормативите за тях са доста сериозни. На Олимпиада спориш с най-добрите в света, а не със средно ниво състезатели.

Мъжките момичета 

Много се изговори по тази тема - и шестте медала са на дами, преобладаващо в бойни и "мъжки" спортове. Че и доста шеги вървят по темата - "биеш се като момиче" вече има друг смисъл, например.

Това е танденция, като се погледнат последните Олимпиади. А от 42-мата в делегацията 29 са жени. Показателно.

Защо е така? Може би има нещо от народопсихологията. Българската жена работи, че вече изкарва и повече от мъжа си. Върти къщата, гледа децата, готви... Едновременно с това е амбициозна, иска винаги да изглежда добре, да се развива и придобива нови умения.

Нещо не толкова абстрактно - във въпросните спортове има все по-малко момчета и момичетата просто заемат ниша. И както личи, имат доста хъс и спортна злоба. Самите спортове в България се преориентират, тъй като с това разполагат. Треньорите са мъже, но лека полека и това се променя.

Факт е, че конкуренцията в някои бойни спортове при жените още не е така сериозна, както при мъжете. Което по никакъв начин не омаловажава успехите им. Просто е реалност.

Подрастващите и пирамидата на спорта

Но има нещо по-важно от това колко медала сме спечелили на Олимпийските игри. И то е, че децата ни продължават все по-малко да се интересуват от спорт и да го практикуват. Това е най-големият проблем и решаването му - или поне поставянето на някакво ново начало, ще помогне на всичко останало. И за медалите от големи форуми.

В квартала ми има едно игрище, което виждам от балкона си. Той е сред нещо, което би могло да бъде парк, но не е. По-скоро е гора (ама да не влизаш там). На игрището може да се играе футбол и баскетбол. Виждам понякога деца там, но те са много малко. И рядко. Някога бихме се прескачали на това игрище - от сутрин до вечер, че някъде и момичета биха играли на въже. Ако пренесем технологиите към онова време, някой с повече акъл щеше да направи график за ползване в гугъл. Лошото е, че ако правиш крос там виждаш много болкуци, остатъци от вредни храни и най-страшното - спринцовки, бутилки от алкохол...

Улицата липсва като фактор за формирането на децата, ми казват футболни треньори в школи. Така е, но в някаква степен липсва и на Запад, а там намират начин да впрегнат малчуганите да спортуват. Било то в училище, школи и академии.

И не с първата и задължителна идея да стават спортисти за Олимпийски игри, "Барселона" или "Манчестър Сити". Водещата мисъл винаги трябва да е децата да обикнат спорта и да практикуват нещо, за да им даде навици, ценности и приятелства, каквито почти никоя друга област не може. Ще са по-здрави и активни най-малкото.

А останалото ще свърши естественият подбор - някой ще стигне до елитния спорт и ще си вади хляба с него (давайки пример на по-малките), друг ще стане какъвто си иска с помощта на спортните навици и уроци. Това е смисълът. Така се прави пирамидата на спорта и тя помага на целия обществен живот.

Българските деца не виждат реализация в спорта, не виждат примери. Бази има все повече, но в някои спортове още са крайно недостатъчни и (или) лошо менажирани. А треньорите не са квалифицирани достатъчно, не и за новото. 

Зад всяка успешна българска жена стои...

В тази връзка стигаме до бившия спортен министър Красен Кралев, чиято слава засенчи някои от призьорите ни, пък макар и преобладаващо с отрицателен знак. Но наистина, хора, спрете да пишете оригинални статуси и да правите колажи в социалните мрежи, защото това бе целта на господина и той я постигна брилянтно - да се шуми около него. Месеци след края на управлението на ГЕРБ той е може би най-популярният министър - веднага след премиера Бойко Борисов.

Кралев пое отговорност за българските успехи в Токио. Ето още един "олимпийски рекорд" - досега не бях чувал бивш управник да прави нещо подобно за събитие или процес, който тече в момента, но вече след неговото време. Интересно, че не го направи в първите дни на Игрите, когато не се виждаше как ще вземем шест медала.

Появиха се и публикации в медии, в които с "факти" се изтъква, че Кралев има право - на него и управлението на ГЕРБ се дължали успехите, защото в програмата си той бил заложил развитие на женската борба и бокса. Също така пращал поздравителни sms-и и награждавал призьорите. Последното, разбира се, играе фундаментална роля. Добре е да ги знаем тия неща, ама нека ги казват по-рано.

Тук ще си позволя да задам някои въпроси на г-н Кралев, без да чакам отговор - така, както на стената му във фейсбук се трият критични коментари или заключват постове. Беше ли обещал тотална промяна в детско-юношеския спорт (въобще в спорта), по-голямо финансиране, реформи, тези неща бяха ли влезли в програмата му? Ще поеме ли отговорност и за тях?

Беше ли обещал някои от най-популярните спортове трайно да влязат в училище?

Ще поеме ли отговорност за разрухата в един куп други български спортове, които не само са носели медали, а и са ангажирали много подрастващи и треньори?

Тази година имаше и Европейско - нашите футболисти гледаха по телевизията и не се вижда как скоро това ще се промени. Отговорност за това ще се поеме ли? А за пряката намеса в БФС след расисткия скандал на мача с Англия (минахме някак между капките пред ФИФА и УЕФА)? А кой ще поеме отговорност за назначаването на президенти на клубове, изнизващи се сега един по един след падането на ГЕРБ от власт?

А гниещите стадиони и бази, разрухата на шампионския някога комплекс "Червено знаме" и къпалнята "Мария Луиза" в Борисовата градина?

Все пак Красен Кралев е спортният министър с най-дълъг стаж след промените. Както и управлението на ГЕРБ.

Нека не отлитаме

Представянето в Токио може и да значи отлепяне на спорта ни от дъното, но нека не прибързваме. По-ясен знак ще има след три години. Пък и Олимпийските игри не са всичко. Това, което дължим на спортистите, е да ги подкрепяме повече и следим и извън Олимпиади. Понякога Световни и Европейски първенства преминават просто така.

"Сребърната" Антоанета Костадинова го каза най-точно: най-добре да няма никакви очаквания. Така се работи по-спокойно и после няма разочарования. Това е десетка - такава, каквато Тони целеше в Токио.