Знаете ли днес кой ни е премиер? И дали ще вали? Забелязах, че ако е много горещо, имаме премиер с коса, а при под 30 градуса – без коса. Не знам дали има връзка между двете неща, ма то по принцип напоследък в политиката няма много логични взаимовръзки. 

Помните ли оня руски виц, че в Русия си избират президентите по наличието на коса? Брежнев имаше коса, после Черненко нямаше, Андропов имаше, Горбачов няма, Елцин имаше, Путин няма, Медвед има, Путин няма, Медвед има, Путин няма, Медведев има, Путин няма.... И у нас горе-долу същото става. Винаги съм си знаела, че в България политиката е като политиката в Русия, ама във формата на виц.

Сега след серия плешиви дойде времето на премиерите с коса. Надявам се резервната скамейка на ИТН да е достатъчно дълга и да са подредени подходящо – с коса, без коса, с коса, без коса. Важното е и да говорят английски, на това Слави Трифовонов много се уповава.

Разбрахме, че премиерските заменки могат да се правят и в последния момент, като досега вече сме видели четири варианта за премиер на ИТН. Антония Стефанова (с коса), Ники Василев (без коса), Петър Илиев (без коса), Пламен Николов (с коса). Така че, ако сте се явявали на интервю за работа напоследък и сте си оставили данните, а буклите ви са започнали да ви изоставят още с излизането от пубертета, бъдете в готовност. Ако не се получи и с Пламен Николов, може да ви се обадят и да извикат да вземете едно такси и да се явите пред президентството. Това звучи като доста нестабилна политическа ситуация, но си има и добри страни. Сега поне тия, дето нямат коса, ще са всеки ден изкъпани, обръснати и с костюм, че не се знае кога ще настъпи мигът им. Така че, ако не по-умна, България ще стане поне по-красива.

По-притеснителното е, че освен коренно противоположни прически, кандидат-премиерите имат и коренно противоположни политически програми. С първата ни обещаваха никакво сътрудничество с партиите на статуквото и изпълнение на точките от референдума. После Ники Василев извади ултра неолиберална икономическа програма, която предвиждаше затягане на бюджета и бавно усмъртяване на дребния бизнес и дребния човечец. За референдума нищо не чухме, за сътрудничеството също.  Петър Илиев не успя даже да ни каже каква програма има, толкова бързо бе сменен. Пламен Николов пък представи някакви приоритети, от които разбрах само, че иска решаване на проблемите с консенсус, според ситуацията и когато му дойде времето. Това ме изпълва с лек скпетизицъм. Пубертиращият ми син като ми обещае, че ще си оправи стаята, ама след малко, просто изчаква да дойде времето, знам, че тая работа е бегала и накрая ще трябва да я оправям аз.

За сметка на това сътрудничеството точно с тия партии, които уж бяха на статуквото и в никакъв случай нямаше да се протяга ръка към тях, вече е в кърпа вързано. Разбира се, за всичко това е виновен Христо Иванов. Ако не вече, то ще бъде.

Не може обаче да се отрече забавния характер на носителя на мандата. Направи на пух и прах всички заяждания от миналото, че шоуто му не става и смешките му са изтъркани. Тия вицове в момента са си уникални и оригинални – дори страна като България, в която на власт сме издигали от царя до пъдаря, гледа смаяно и с интерес. Чак такива работи още не бяхме виждали.

Традиционно партиите лъжеха избирателя, за да вземат властта, после поне половин мандат се правеха, че му изпълняват обещанията и чак след това започваха да лъжат. Първо по-лекичко така, фино, не пред очите на всички, а като наближи края вече направо през просото, с големите лъжи и измами. ИТН обаче съкратиха процеса и направо почнаха с големите лъжи още преди да почнат да управляват. Сигурно си знаят, че няма да имат много време, та бързат да изпълнят плана.

Но стига критики, стига омраза. Подобен начин на избиране на премиер и правителство, ако не друго, поне връща вярата на обикновените хора в съдбата. Може до вчера да си продавал шнорхели на пазара, а днес вече да си премиер. Американска работа. Трябва само да умееш да се продадеш добре. Примерно, ако си бръснар и имаш салонче на Женския пазар, пишеш в биографията си: „Предприемач в химическата и козметичната индустрия със стотици хиляди клиенти от цял свят, богат мениджърски опит, с фирма, чието седалище е в мултиетнически център, експерт по близкоизточните проблеми, специалист по земеделието и търговията със земеделски стоки, психолог и познавач на човешката душа, с медицинска практика и умения, идва от самото сърце на Стара София, ежедневно се сблъсква с проблемите на малкия човек.“ Няма начин да не ви вземат. Само с английския трябва да направите нещо, сложете там някоя дисертация в Лондон, без да уточнявате писали ли сте я, чели ли сте я или само сте я видели и къде в Лондон.

Ако пък искате да се изявявате пред голяма публика и ви е все тая, дали в качеството си на премиер, министър, певец или балерина, идете на кастинг. На какъвто и да е, виждаме, че хората от кастингите внезапно се изстрелват до най-големи висоти. Записват албуми, отиват да танцуват на някой кораб в Швеция или по-скромничко, връчват им мандат в президентството. Тук му е мястото и да споделя една своя скромна идея, която ще спести на родината ни пари за нови и нови избори, демократични разни уйдурми и депутатски заплати.

Тъй и тъй цялата ни политика е цирк, нека да си избираме всички в нея с кастинг. Връщаш се вечер от работа, сядаш да хапнеш със семейството, пускаш телевизора и почваш да си избираш. „Мило, братовчедът какво каза, кога ще го дават него по телевизията? Сега ли му е редът? Че много си харесах онази с дипломата от Оберамергау, дето знае немски, френски и прави баклава със завързани очи, докато язди кон. Страшно шоу направи, мисля за нея да пусна есемес. Ама брат‘чедът после ще се разсърди, щото едва ли някой друг ще пусне за него и ще ме хване, че не съм гласувал по роднинска линия.“ Като си изберем най-многоезичните, красиви и сръчни политици, минаваме към следващото шоу и ги затваряме в „Биг Брадър“. Няма нужда от парламенти, заплати, НСО. 24 часа пред камерите. Кога ядат, кога спят, с кото се е... Всичко да става пред нас.

А задкулисието да се включва от време на време по микрофона и да дава коварни нареждания: „Господин премиер, сега ще се преструвате пред опозицията, че изпълнявате обещанията по ети пред тях, а всъщност ще пробутате лобисткия закон на фирма...“ и почва реклама на съответната фирма, от което разбираме, че премиерът се е съгласил светкавично. Няма шега, няма измама. Дори задкулисието ще извади наяве или поне гласът му. Ето така я разбирам аз демокрацията. Ако някой не ни харесва, пускаме есемеси да го изхвърлим. Най-големият интригант, който успява да пие по два литра водка с другите, без да се напива и после да им пикае в супата, ще е нашият любимец. А ако пее хубаво „Бяла роза“, „Руфинка болна легнала“ или поне „Кило горе, кило доле“ – направо да му връчваме три мандата отгоре бонус и да не се занимаваме с глупости.