Проектът на последното правителство на ГЕРБ за построяване с държавни пари на небостъргач с 90 000 кв. м. застроена площ с цел министерства и администрации да се преместят на едно място в "София тех парк", ще бъде прекратен. В момента се обмисля как да се минимализират щетите, защото пари вече са платени по любимата на предишната власт схема - с аванси. Става въпрос за проект за 190 млн. лв. И добре познати схеми.

Това стана ясно от първия отговор на въпрос от граждани, даден от служебния министър на икономиката Кирил Петков на живо чрез новата платформа "Властта говори! Открито“. 

"Не мога да открия смислена причина защо този комплекс трябва да бъде издигнат. Да се похарчат 190 млн. лв. за небостъргач ми се струва безумна идея. Виждал съм такова нещо в Дубай. Ние обаче нямаме нефтени находища, за да се чудим къде да си вложим парите", заяви Петков.

Целият проект е изграден от предишната власт по добре познатата вече схема с инхаус възлагане - тоест със заобикаляне на Закона на обществените поръчки.

Най-непрозрачният холдинг в държавата - "Държавна консолидационна компания", през която по същия начин минаха и 500 млн. лв. за "спешен ремонт" на язовири, получава авансово 190 млн. лв. от правителството. На свой ред ДКК прехвърля държавната поръчка без търг на дъщерната си компания "Монтажи" ЕАД. Последната си намира - отново без обществена поръчка - частен изпълнител. Министър Петков не каза коя е фирмата.

Следва сключване на договор за проектиране, строителство и надзор, по който отново авансово е платена 50 % от стойността.

"И процесът е безумен, и идеята да го има този небостъргач. И законът е нарушен. Ще изпратим сигнала за този проект в прокуратурата.  Бъдещето на този проект, надявам се, е той моментално да бъде прекратен", заяви Петков. 

В момента Министерството на икономиката анализира подписаните договори, по които има авансови плащания - както разбрахме 50 % от стойността на договора, за да прецени как да се минимализират щетите за държавата, обясни още министърът.

"Бих затворил Държавната петролна компания"

Следващ въпрос към Кирил Петков бе посветен на измислената в мандата на ГЕРБ поредна държавна фирма - "Държавна петролна компания" (ДПК).

При създаването й обявената цел бе тя да поеме част от работата на държавния резерв по отношение на горивата и да осигури конкуренция за данъчни складове, при които монополист бе "Лукойл". И отделно тогавашният министър на икономиката Емил Караниколов говореше и за създаване на държавни бензиностранции, които да "конкурират" частните и да продават почти без надценка. 

Какво министър Петков би направил с въпросната държавна "инвестиция"?

"Бих я затворил, плюс бих направил цялостна ревизия на дейността на държавния резерв", заяви той.

ДПК, която e c пpинципaл миниcтъpа нa иĸoнoмиĸaтa, беше създадена през миналата година. Според правилника за нейната дейност тя не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба. 

Държавни акции в ПИБ чрез ББР? Трябва да се продадат

Държавата трябва да продаде акциите си в "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) веднага, след като за тях може да получи толкова или повече, колкото е платила за тях, обяви още Кирил Петков.

Министърът е на мнение, че докато това стане, държавата трябва да има своя член в борда на директорите в банката.

Поводът за този въпрос: през 2020 г. държавата, чрез Българската банка за развитие (ББР), придоби 70% от увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка на проведен от нея аукцион. Става дума за акции за около 140 млн. лв. и дял от малко под 19%. Държавната намеса в частния трезор бе обяснена от предишната власт с изпълнение на критериите за влизане на България в т.нар. чакалня на еврозоната - ERM II. Причината - ПИБ бе с установен при проверка на Европейската централна банка през 2019 г. капиталов недостиг. Самият начин, по който ББР, тоест държавата, стана акционер в ПИБ, бе атакуван.

Теренът за новия завод за електромобили е на братя Домусчиеви. Решението е на инвеститора

Служебният икономически министър получи въпрос и за привлечената от него инвестиция за създаване на завод за електромобили край Ловеч. Става въпрос за компанията Next.E.GO. 

Още при обявяването й се разбра, че партньор на германската фирма у нас са братята бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви. Министър Петков потвърди и обясни как е станало това: 

"Теренът, на който ще бъде построен заводът,  е собственост на братя Домусчиеви.

Германските инвеститори обиколиха всичките си доставчици и разгледаха всички възможни терени. Възможността за добре обучена работна ръка беше ключова. В Пловдив много им беше харесало като локация, но се страхуваха за работната ръка.

Сами се договориха за този терен. Това си е немска инвестиция с мажоритарен дял - немци. Не трябва да се месим на частния сектор какво решава и какво прави. Кой им е партньорът е техен избор - те знаят най-добре кого да изберат. Аз исках само да съм сигурен, че ще отворим завод за електромобили." 

"Не мога да работя със зависимости"

"Ако контролът надделее няма смисъл да съм министър, не мога да работя със зависимости". 

Така служебният министът на икономиката реагира на въпроса дали министри от настоящото временно правителство биха останали и в редовен кабинет, ако бъдат поканени.

Припомняме, че при обявяване на оттегления след това състав на Министерски съвет от "Има такъв народ" се разбра, че и Петков, и финансовият министър Асен Василев са били поканени да останат под една или друга форма. Но последва отказ от страна на служебните министри тогава.

Днес Кирил Петков добави, че министри от служебния кабинет биха останали и в редовно правителство, но ако политическите партии, които го излъчват, им гарантират свобода на действие. 

Той заяви, че за 9 седмици, откакто е част от служебното правителство, назначено от Румен Радев, президентът нито веднъж не се е намесил в работата му. При формирането на кабинета държавният глава е задал обща рамка - спиране на кражби и корупция, подкрепа за бизнеса, грижа за уязвимите групи -  и е гарантирал, че ако тези рамки не се нарушават, намеса няма да има под никаква форма, разказа Кирил Петков.