След извънредните парламентарни избори на 11 юли се очертава фрагментиран 7-партиен парламент. Запазва се и тенденцията от последния вот на 4 април, първите три политически сили да вземат около 60% от действителните гласове.

Коалицията ГЕРБ-СДС получава 21,4% от гласовете. На минимална разлика от 0,9% е "Има такъв народ" с 20,5%. Трета е БСП с 15,8%. Очертава се интрига и за четвъртото място, за което спорят "Демократична България" (11,3%) и ДПС (10,5%). Тя допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили. Шеста е коалицията "Изправи се! Мутри вън!" с 5,3% подкrепа. "Българските патриоти" (коалицията между ВМРО, НФСБ, "Воля") е с 4.4%. Най-близо до 4- процентовата бариера са "Възраждане" с 2,3% и "Българско лято" (на Васил Божков) с 2,1%. Останалите политически формации събират общо 6,4%.

Така изглежда електоралната картина дни преди изборите, сочат данните на агенция "Насока" (Основател и управител на агенцията е Елена Дариева, социолог с над 20-годишен опит в електоралните, социални и маркетингови проучвания, натрупан в НЦИОМ, "Екзакта" и др.). 

Данните на "Насока" повтарят очертаната от огласените в понеделник проучвания на "Маркет линкс" и "Медиана" за фактически паритет за първото място между ГЕРБ и ИТН.

Изследването е проведено в периода 23 – 30 юни 2021 г. от социологическа агенция "Насока", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. То е осъществено сред 1025 пълнолетни български граждани от цялата страна.

Основната предизборна интрига е дали протестните партии ще имат мнозинство срещу ГЕРБ, БСП и ДПС. Другата интрига със символно значение е кой ще завърши първи, ГЕРБ-СДС или ИТН, които са с много близки позиции към момента, отбелязват от агенцията.

Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ-СДС показва, че предпочитанията към тази коалиция са по-характерни за жените, за хората на възраст между 40 и 59 години, за високообразованите и заможни респонденти, както и за жителите на градовете-областни центрове, сочат данните на "Насока".

Намеренията за гласуване в полза на "Има такъв народ" са по-изявени сред мъжете, сред хората на възраст между 18 и 40 години, сред респондентите с жизнен стандарт около средния, както и сред живеещите в областните и в по-малките градове на страната.

Като избиратели на БСП по-често се определят хора на възраст над 50 години, с жизнен стандарт около и под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.

"Демократична България" има повече поддръжници сред мъжете, сред възрастовата група 30-39 г. и сред хората над 50 години, сред високообразованите и заможни респонденти, както и сред жителите на столицата.

ДПС получава подкрепа по-често от мъже, от хора на възраст над 40 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (с големи материални лишения) и от жители на селата.

Жените значително по-често от мъжете проявяват електорални симпатии към коалицията „Изправи се! Мутри вън!“.

"Българските патриоти" се харесва от мъже, от хора на възраст между 30 и 39 години, от жителите на столицата и на останалите градове в страната (областни и по-малки градове).

80,5% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на 4 април посочват, че отново ще изберат за тази коалиция на 11 юли.  Загубата на позиции е в София и в областните градове (където конкуренцията с ИТН е особено силна). Данните показват обаче силно мобилизация на твърдото ядро на доскоро управляващата партия.

78% от гласувалите преди три месеца за ИТН отново ще повторят вота си в полза на партията на Слави Трифонов. ИТН привлича гласове от бившите избиратели на коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, както и от останалите по-малки формации от т. нар. партии на протеста.

БСП и ДПС са запазили най-висок дял от своите бивши избиратели (съответно 84,6% и 84,3% от гласувалите за тях през април заявяват, че ще ги подкрепят отново).

"Демократична България" може да разчита на 80% от вота на гласувалите преди за обединението, а коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ – на едва 74% от бившите си избиратели.

За "Българските патриоти" заявяват, че ще гласуват три четвърти от електората на ВМРО от 4 април т.г., както и 57% от електората на Патриотичната коалиция – "Воля" и НФСБ.

От агенцията отчитат висока мобилност между т. нар. партии на протеста като към момента основният печеливш от подобно „преливане на вот“ е формацията на Слави Трифонов.

"От финалните дни на кампанията зависи дали и доколко партиите на протеста ще бъдат по-добре представени в следващия парламент, но няма съмнение по въпроса кой е основният изразител на тези политически настроения", отбелязват от "Насока".

Над половината казват, че ще гласуват на 11 юли

Седмица преди края на предизборната кампания за 46-то Народно събрание, 51,2% от интервюираните заявяват, че със сигурност ще гласуват на 11 юли 2021 г.

28,7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 8,3% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 11,8% – че се колебаят дали да гласуват.

Твърди намерения по-често заявяват мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на областните и на по-малките градове в страната, хората на възраст 30 – 39 години, както и избирателите над 50- годишна възраст.

Към момента най-мобилизирани да гласуват са електоратите на ДПС и на ГЕРБ-СДС. 93% от привържениците на движението и 92% от подкрепящите ГЕРБ-СДС заявяват, че със сигурност ще дадат гласа си на 11 юли. Значително по-слаба е мобилизацията сред избирателите на т. нар. партии на протеста – 77% от електората на „Изправи се! Мутри вън!“ са сигурни, че ще упражнят правото си на вот. Сред избирателите на "Демократична България" този дял възлиза на 79%. 83% от електората на ИТН, 84% от избирателите на "Българските патриоти" и 90% от подкрепящите БСП казват, че със сигурност ще гласуват следващата неделя, сочат данните на агенцията.

Кой най-много харесва машинното гласуване

Данните от изследването на "Насока" показват, че 46.8% от анкетираните одобряват въвеждането на задължително машинно гласуване. На него се гледа като на една от мерките, които гарантират честността на вота. Тази позиция се споделя по-често от мъже, от хора на възраст до 40 години, от високообразовани и заможни респонденти, както и от жители на областни центрове. Най-много поддръжници на машинното гласуване има сред избирателите на коалицията "Изправи се! Мутри вън!" (73%), на ИТН (71%) и на "Демократична България" (55%). Сред привължениците на ГЕРБ-СДС хората, които не го одобряват, имат превес срещу онези, които харесват този начин на упражняване на вот (50% : 36%).

Близо половината (48%) от избирателите на възраст над 60 години са против машинно гласуване. Като цяло малко над една трета (33.8%) от всички интервюирани не харесват тази промяна в изборите правила, а близо една пета (19.4%) нямат мнение по въпроса.

73,4% от гласувалите машинно на изборите на 4 април одобряват въвеждането му като задължителен изборен елемент, докато сред пусналите тогава хартиена бюлетина подкрепата е с 29 пункта по-ниска – 44,1%.

 

Предизборната кампания е повлияла на 12,4% от респондентите, сочат данните. Сред тях по-често се срещат жени, хора на възраст 40 – 49 години, високообразовани респонденти и жители на областните градове. 16% от избирателите на „Изправи се! Мутри вън!“, както и 15% от привържениците на "Демократична България" заявяват, че са взели решението си да подкрепят тези формации именно в резултат на водената от тях предизборна кампания. Избирателите на традиционните партии – ГЕРБ, БСП и ДПС – значително по-рядко посочват, че се влияят от този фактор (между 3% и 5% от електоратите на тези формации посочват, че кампанията е повлияла на решението им за кого да гласуват).

61% от интервюираните посочват, че тази тема ги вълнува. Най-голямо внимание тя получава от избирателите на ДБ, мъжете, високообразованите респонденти и жителите на столицата.

54% от анкетираните се интересуват от кандидатите за народни представители в листите на партиите и коалициите, а приблизително равни дялове – по около 47% – проявяват интерес съответно към програмите и посланията на политическите сили. Медийните участия и дебатите между кандидатите са любопитни за 43% - 44% от пълнолетното население на страната.

Изследването е проведено в периода 23 – 30 юни 2021 г. от социологическа агенция "Насока", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1025 пълнолетни български граждани от цялата страна.

Използвана е квотна извадка, реализирана на няколко стъпки. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, областни центрове, други градове и села. След определянето на населените места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото разпределение съгласно текущите данни на НСИ. Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.

Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на анкетираните лица.

НАСОКА провежда своите национални проучвания на територията на България и в резултат на това данните не включват вота извън страната.