Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Утопия, тоталитаризъм или необходимост е "позеленяването" на икономиката?

Налага ли ни "Брюксел" високи екологиични цели, които не са в интерес на българските граждани?

Задава ли се ново разделение в ЕС - на "богатите", които могат да си позволят лукса да живеят чисто, и на "бедните", които не могат или не искат? 

По темата за Зеления пакт на ЕС за широката публика все още има повече въпроси, отколкото ясни отговори. Темата обраснала с митология дори още преди да са ясни всички конкретни параметри и преди да има конкретни планове на държавите членки за изпълнението им. В публичното пространство има повече мнения, отколкото факти.

Затова, ето фактите:

Сделка или пакт?

Европейският зелен пакт е известен в българското публичното пространство като „Зелена сделка“, вероятно заради наименованието си на английски - European Green Deal. Всъщност, наименованието е препратка към т.нар. New Deal - реформаторската политика на американския президент Франклин Делано Рузвелт през 30-те години на миналия век, известна на български като "Нов курс". През първото десетилетие на 21 в. фразата New Green Deal става популярна сред екологичните движения като символ на необходимостта от икономическа реформа за справяне с климатичните промени, сравнима като мащаб и важност с проведената от Рузвелт. По аналогия - Нов зелен курс. През 2009 г. Програмата на ООН за околната среда предложи поемането на "Глобален нов зелен курс", в отговор на което ЕС инициира своя "Европейски зелен курс" през 2019 г.  Така че не става дума просто за "сделка", а става дума за дългосрочна и всеобхватна визия за дълбока промяна. Този смисъл трябва да влагаме в наименованието Европейски зелен пакт.

Снимка: EC Media Centre

Европейският зелен пакт е документ, дълъг едва 24 страници, които обаче съдържат един от най-амбициозните проекти в историята на Съюза. Пактът е пътна карта с мерки в различни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви нетни емисии до 2050 г. Крайната цел на тази амбициозна визия е да се насърчи икономическото развитие на ЕС, без то да вреди на околната среда и на човешкото здраве. Това изисква фундаментална трансформация на икономиката, сравнима с тази по време на индустриалната революция, но с обратен знак - не за сметка на околната среда, а в името на опазването ѝ. 

Защо трябва да се действа и защо точно сега?

През 2019-а научният консенсус за наличието на климатични промени, причинени от човека, достигна близо 100%. Това означава, че всички изследователи и организации, работещи в тази сфера и публикували в реномирани научни издания смятат, че неблагоприятните промени в климата са факт и че причината за тях е именно човешката дейност, а не някакъв ‘естествен природен цикъл’.

Ако не се предприемат мерки за подобряване на сегашната ситуация, близо 400 хиляди преждевременни смъртни случая годишно ще се дължат на причини, свързани със замърсяването на въздуха. 660 хиляди допълнителни молби за убежище годишно ще се изпращат към ЕС, които ще са обвързани с повишаването на температурите с 5 градуса. 16% от видовете могат да бъдат изложени на риск от изчезване отново заради покачването на средната температура. Измененията в климата могат да доведат до увеличение на цените на храните, а прогнозните загуби при увеличението на средната глобална температура с 3 градуса са около 190 милиарда евро годишно. Данните показват, че в някои области ЕС вече върви в правилната посока - за първи път енергията от ВЕИ надминава тази от изкопаеми горива. 

Снимка: EC Media Centre

Кой подкрепя и кой не подкрепя Зеления пакт?

На теория всички държави членки на ЕС подкрепят Зеления пакт. На практика обаче настроенията в различните страни са разнородни. Най-малко осем държави, сред които Испания, Швеция и Латвия, искат ЕС да си постави дори още по-амбициозни цели до 2030 година. Други като Полша, Унгария, а и България пък мислят, че дори сегашните са твърде високи. По-бедните държави в Централна и Източна Европа се опасяват, че зеленият преход на техните ресурсоемки и енергоемки икономики ще бъде твърде скъп, затова настояват да получат повече средства в сравнение с по-богатите държави с нисковъглеродни икономики. 

Защо Зеленият пакт е важен за България?

България е една от държавите в Европейския съюз с най-много смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха. Основен източник на замърсяване е битовото отопление, което в голямата си част използва твърди горива. Освен това транспортът в страната и електроцентралите, използващи лигнитни въглища, също са сред най-сериозните замърсители у нас. Българската икономика е и с най-големи емисии на парникови газове в ЕС. Въпреки тези факти, България стана единствената държава в ЕС, която се въздържа да подкрепи европейския Закон за климата. В рамките на гласуването в Съвета на министрите на земеделието на 28 юни българският представител - служебният земеделски министър Христо Бозуков - е гласувал "въздържал се". 

“Новина” ли е Зеленият пакт?

Не, той е кулминацията на европейските и глобалните политики по отношение на климата в последните няколко десетилетия. Още през 1997 г. е подписан протоколът от Киото - международно споразумение за контрол над измененията в климата, наследено от Парижкото споразумение за климата от 2015 г. ЕС и неговите държави членки са обвързани с глобалните климатични политики и по линия на Целите за устойчиво развитие на ООН (предшествани от Целите на хилядолетието със срок до 2015 г.).

Снимка: PixaBay

 

В качеството си на член на ООН и ЕС България също е ангажирана с целите на глобалните и европейските климатични политики. Въпреки това, забавянето по прилагането им у нас е налице - доказателство е огромният брой наказателни процедури, заведени от ЕК срещу България в областта на екологията - 102 от влизането ни в ЕС насам, по информация на бившия министър на околната среда и водите Емил Димитров. Към януари 2021 г. страната ни все още е обект на 19 процедури за нарушение, а по два от случаите - за мръсния въздух и за морската среда - ЕК е завела дело срещу България в съда на ЕС.

Какво предвижда Зеленият пакт?

Трите големи цели са към 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове, икономическият растеж да бъде отделен от използването на ресурси и в същото време да няма хора и региони, ощетени от зеления преход. Няма сектор на икономиката и област от живота ни, които да не са засегнати от тази дълбока промяна. Сред действията, заложени от Европейската комисия, са: 

Инвестиции в екосъобразни технологии;

Иновации в промишлеността;

Декарбонизация на енергийния сектор;

Подобряване на енергийната ефективност на сградите (това включва инвестиция в саниране на жилищни сгради, което да помогне на хората да намалят потреблението си на енергия на битово ниво);

Въвеждане на по-чисти и здравословни форми на обществен транспорт (25% от емисиите идват от транспорта).

Снимка: EC Media Centre

Закон ли е Зеленият пакт?

Зеленият пакт не е закон, а план за действие. За да се реализира обаче, неговите цели и планирани действия трябва да бъдат въведени в европейското законодателство. Приемането на отделни законодателни актове в различните области е продължителен процес, който започна през 2019 г. и продължава. Целта за постигането на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. е заложена в т. нар. Законодателен акт за климата, който беше приет от Съвета на ЕС на 28 юни тази година. Като междинна цел до 2030 г. ЕС ще се стреми към намаляването на вредните емисии с 55% спрямо 1990 г. 

Снимка: PixaBay

Какви са останалите стъпки?

Втората важна стъпка е заложените в Зеления пакт цели да се обвържат с инвестиции  в икономиката. “Планът за инвестиции за устойчива Европа” предвижда да бъдат мобилизирани най-малко 1 трилион евро за устойчиви инвестиции през следващото десетилетие чрез бюджета на ЕС. Една трета от инвестициите в размер на 1,8 трилиона евро по Плана за възстановяване NextGenerationEU и седемгодишният бюджет на ЕС ще се използват за финансиране на Европейския зелен пакт.

В рамките на плана за инвестиции са предвидени средства, които да гарантират, че цената на “зеления преход” в икономиката да не бъде платена от най-засегнатите региони и граждани. Това е т. нар.

Механизъм за справедлив преход

В рамките на Механизма Европейският съюз ще предостави финансова подкрепа и техническа помощ за най-засегнатите от прехода към екосъобразна икономика. Чрез него ще бъдат разпределени най-малко 100 милиарда евро в следващите 7 години за регионите, които се справят най-трудно с промените, които изисква Зеления пакт. Ще се предлага съдействие на всички държави-членки, но особено внимание ще се обръща на страните с икономики, които най-много разчитат на изкопаеми горива и където тази индустрия предлага най-много работни места. Механизмът ще предложи начини за социална и икономическа подкрепа в тези общности.

Снимка: EP Media Centre

Въпреки това, има държави, които са критично настроени към предлаганите цели, срокове и мерки. Позицията на България, заявена миналата есен от предходното правителство, гласи, че страната би се ангажирала с целите за намаляване на вредните емисии до 2030 г., ако се предложи адекватна финансова подкрепа за най-засегнатите региони. България ще получи 2,7 милиарда евро от Фонда за справедлив преход. Позицията на досегашното правителство е, че тази сума няма да бъде достатъчна, за да може България да успее да премине към зелена икономика. 

Какво предстои?

На 14 юли тази година Европейската комисия ще представи нов законодателен проект, който да направи целта до края на 2030 г. намаляване на емисиите с 55% спрямо 1990 г. Очаква се фокусът да бъде на първо място върху реновирането на възможно най-много сгради в Европа, за да станат по-енергоефективни. Това ще подобри условията на живот на много граждани, а и ще отвори работни места в държавите-членки. 

Очаквайте още: Фактите за Зеления пакт и енергетиката.  

*Мина Киркова е завършила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Великобритания със специалност „Кино и телевизия“. Професионалният ѝ път започва от телевизия BiTelevision, където работи като международен редактор. С журналистика продължава да се занимава на свободна практика, като борбата с фалшивите новини е една от темите, които я вълнува най-много. През декември 2020 г., в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по разследване за фалшивите новини за PCR тестовете за установяване на коронавирус. Разследването печели награда от Хакатон, организиран от АЕЖ – България, на тема „Здраве на прицел“.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.