Марин Льо Пен и Еманюел Макрон, водещите кандидати в изборите за президент на Франция през следващата година, видяха своите партии победени по драматичен начин в неделя вечерта, като и двамата не успяха да получат контрол над нито един регион на втория тур на местните избори, пише днес „Политико“.

Неуспехът на либералния президент Макрон и на лидерката на крайнодесния Национален сбор Льо Пен на балотажи за 13 регионални съвета и за 94 департамента след първия кръг миналия уикенд, позволи на техните консервативни съперници от „Републиканците“ да се „върнат в мача“ преди състезанието през април и май 2022 г.

Местните избори са последен тест за популярността на партиите преди президентската надпревара, но според наблюдателите е необосновано да се правят предварително изводи от едните за другите.

"Фигаро" коментира резултатите от регионалните избори като: "Двойна санкция за Макрон и Льо Пен". Консервативният всекидневник отбелязва, че партията на президента и крайната десница са претърпели поражение вчера.

Изданието подчертава и че вторият тур на изборите, както и първият, бяха белязани от рекордно въздържание от гласуване. Избирателната активност и на балотажите е била под 35 на сто. Така, че де факто големият победител, е ниската избирателна активност, пише "Фигаро", цитиран от БТА.

Десницата и левицата запазват своите региони и попарват надеждите на партията на Макрон "Република напред" и на Националния сбор за нов възход. На тези избори десните и левите се показаха като две сили, способни да се съпротивляват и устояват, пише вестникът. Според него зелените са показали, че са сила, която не може да бъде пренебрегната.

Като запази седемте региона, които управляваше и досега, десницата във Франция навлиза в предстоящата предизборна година в много по-удобна позиция - тази на първа сила в страната, отбелязва "Фигаро". По този начин тя получава и възможност да внесе смут във второто издание на изборния дуел Макрон-Льо Пен, прогнозиран досега от социолози за президентския вот догодина и де факто повтарящ ситуацията от 2017 г.

Без драстично увеличение на избирателната активност на втория тур на изборите, вотът вчера потвърди изводите от първия тур - крайната десница е отслабена, мнозинството сякаш не съществува, десницата е успокоена, че запазва позиции, а левицата все още е в търсене на идентичност, посочва либералният всекидневник "Либерасион".

Няколко извода може да се направят от изборите вчера, пише левоцентристкият в. "Монд". Републиканците от десницата държат фронта пред крайнодесните от Национален сбор. Партията на президента Макрон така й не успя да "пусне корени" във френските региони на този вот.

Крайнодесните на Марин Льо Пен не оправдаха очакванията на социолозите и понесоха поражение.

Избирателната активност беше рекордно ниска - 65,7 процента от избирателите не отидоха да гласуват на втория тур. Регионалните лидери, борещи се са преизбиране, бяха преизбрани - седем от десницата и пет от левицата.

Според френските медии вотът е урок за френската демокрация и потвърждава провала на нетрадиционните партии - тези на Макрон и Льо Пен - за сметка на традиционните, които от дълго време присъстват във френския политически пейзаж. Това предвещава съспенс на изборите за президент догодина.

Крайната десница дори не успя да спечели региона, в който имаше шанс за победа - Прованс-Алпите-Лазурния бряг, който си остава десен. Там победиха Републиканците, подкрепяни от левицата. Този традиционно нетрадиционен дясно-ляв фронт се формира от десетилетия, за да се попречи на крайната десница да спечели избори.

Сред печелившите вчера е Ксавие Бертран, бивш министър от десницата, който спечели начело на региона О-дьо-Франс и който е кандидат за президентските избори догодина. Той заяви, че сега всеки разбира, че президентският вот се очертава да бъде мач между трима, а не между двама противници, визирайки себе си, Макрон и Льо Пен.

Втори мандат си извоюва и Валери Пекрес от десницата в столичния район Ил-дьо-Франс. Лоран Вокиез, който е също от десницата, спечели начело на региона Оверн-Рон-Алп. А левицата успя да се наложи в няколко региона благодарение на съюзи между социалистите, еколозите и крайната левица.

Но нито един от победилите вчера в "левите региони" не е от ранга да конкурира победилите от "десните региони" в битката за президентския пост догодина, отбелязва Франс прес.