Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Две мнения: на Сотир Цацаров - бивш главен прокурор и действащ шеф на КПКОНПИ, и на Андрей Янкулов - бивш прокурор и зам.-министър, а в моментта съветник на АКФ, се сблъскаха по повод поредния скандал. Какво е станало с информацията за 38 съмнителни лица, задължени по бившия Закона за публичност на имуществото на лицата на висши държавни длъжности, после отменен с антикорупционния закон.

Скандалът тръгна от служебния министър Бойко Рашков, който в последните дни първо изнесе числото, че 38 български политици и магистрати имат недекларирани имоти в чужбина и прокуратурата не прави нищо, за да ги разследва и обвини. Той намекна вчера в интервю за БНР, че тези хора така са лесно манипулируеми.

След което качи числото на 70-80 задължени лица, за които смята, че такива проверки са завършени, но българската прокуратура в нейния връх „мълчи и не дава гласност“.

„Освен това аз си мисля, че Висшият съдебен съвет има доста категорично поведение в подкрепа на главния прокурор неслучайно", каза още Рашков.

Факт е и писмо на Сашо Диков, в което призова президента Румен Радев - освен да уволни Пламен Узунов, да накара "премиера си" Стефан Янев да изрази позиция по списъка с 11 политици и 27 магистрати.

Днес Сотир Цацаров - главният прокурор който е поръчал на ДАНС тази справка преди да напусне поста - през май 2019 г., даде интервю пред "24 часа". В него потвърждава, че:

- на 13 2019 г. май е поискал от шефа на ДАНС цялата налична иноформация  за такива лица на висши държавни длъжности. Даже пуснали съобщение от пресцентъра на прокуратурата;

- на 19 юли дошла първата информация, касаеща 11 лица в законодателната и изпълнителната власт;

- около месец по-късно постъпила втора информация, касаеща 27 съдии, прокурори и следователи;

- след това започнали "първите действия по проверка на предоставената им информация";

- няма списък със 77, 78 или 80 лица;

-  "Който твърди, че аз или колегите ми сме прикрили имена с определена цел, просто лъже".

И обяснява - че едно са справки и оперативни данни, друго са доказателства по НПК (въпреки че имаше комфортно мнозинство, което направи куп законови про-прокурорски изменения в по-предишния парламент, прокуратурата в лицето и на наследника му Иван Гешев обичайно се оправдава, че прекалено формализираните закони пречат да се случат истинските обвинения и разследвания, б.р.). И заявява: "С оперативна информация доказване по НПК не се прави."

Цацаров е и откровено ироничен:

"... Освен това нито списъците, нито проверките по тях са възлагани на МВР...

... Автор на справките е ДАНС, а адресат - прокуратурата. Това са и двете институции, които разполагат с тях по силата на законовите си правомощия."

Иначе казано - другите да си траят и да си налягат парцалите (Бойко Рашков отказва да даде повече подробности от фактологията, б.р.).

Бившият главен прокурор не пропуска да посочи и къде е мястото на президентската администрация:

"Споделям напълно позицията на президента Радев, че прозрачността в имущественото състояние и доходите на висшите длъжности лица е наотменим принцип на правовата държава и неговото нарушаване следва да води до санкции. Мисля, че ако президентът изиска такава информация, тя следва да му бъде предоставена в пълен обем.

Мисля също, че с такова право обаче администрацията му не разполага."

Лайтмотивът на интервюто обаче (цялото може да бъде видяно тук) явно е следният: 

"И двете справки на ДАНС са с гриф за класифицирана информация. На подобен въпрос служебният министър Рашков отговори, че знае имена, но няма да направи професионалната грешка да ги каже, защото ще извърши престъпление. Приемете, че това е и моят отговор."

Андрей Янкулов - бивш прокурор и служебен зам.министър на правосъдието е на друго мнение. Той посочва основния според него парадокс в казуса: че имуществото - а затова и декларациите на хората "по върховете" на държавата нарочно трябва да са публични. А откритите несъответствия се оказват служебна тайна на ДАНС и прокуратурата.

"Тъй като справките били с гриф за класифицирана информация, съдържанието им нямало как да бъде оповестено.

Това обяснение е меко казано несериозно.

Имуществото на тези лица подлежи на публично деклариране. Абсурд е информацията за несъответствие между декларираното и действителното имотно състояние на което и да е лице на висша публична длъжност да бъде защитена от закона тайна, при положение че имуществото на тези лица по закон трябва да бъде обявено. По тази логика ДАНС могат да засекретят всяка публична информация, вкарвайки я в някаква си справка с гриф.

Вече две години не става ясно защо имуществото на определени лица на висши длъжности се крие, докато другите декларират своето", пише Янкулов.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.