Отложените заради COVID-19 регионални избори във Франция вчера бяха пълни с изненади - те отбелязаха рекордно ниска избирателна активност и опровергаха социологическите прогнози.

Очакванията за триумф на крайнодесния Национален сбор на Марин Льо Пен на първия тур не се оправдаха. Неговите кандидати се представиха разочароващо. Посредствени резултати отбелязаха и кандидатите на управляващата „Република напред“ на центристкия президент Еманюел Макрон.

Затова пък кандидатите на традиционните десница и левица („Републиканците“ и социалистите), които Макрон и Льо Пен разгромиха на президентските избори през 2017 г., се представиха над очакванията, в което някои виждат заявка за пренареждане на политическата сцена преди вота за държавен глава догодина. 

Според екзитпол на ИПСОС „Републиканците“ печелят 27,2 на сто от гласовете на национално ниво, пред крайната десница, която е с 19,3 на сто, следвани от Зелената партия, Френската социалистическа партия и „Република, напред“ с 11,2 процента. 

Наблюдателите предупреждават, че не е коректно от регионални избори да се правят изводи за предстоящите президентски година преди тях. В същото време вчерашният вот е моментна снимка за популярността на основните политически сили след пандемията. Франция беше сред най-тежко засегнатите страни в Европа и в света и е в процес на постепенна отмяна на строги ограничения, които властите ѝ бяха принудени да въведат. 

Регионалните избори във Франция, както и президентските, се провеждат по мажоритарна система в два тура. За втория тур се класират листите, получили над 10 на сто от гласовете през първия, а до формиране на коалиции за балотажа - тези, които са получили над 5 процента в първия тур.

Тези правила означават, че на първия тур избирателите гласуват „за", посочвайки предпочитания от тях кандидат, а на втория тур - „против“, съюзявайки се да елиминират този, когото не искат в никакъв случай да допуснат. Този механизъм досега успешно държи Сбора далеч от властта на национално и регионално ниво.

Вътрешният министър: „форма на провал“

Резултатите са форма на провал за партията на Макрон, заяви днес вътрешният министър Жералд Дарманен, но добави, че е твърде рано да се вадят заключения за президентската надпревара догодина, предаде Ройтерс.

Помолен да коментира в интервю за канал "Франс 2" дали вчерашните резултати са провал за партията на Макрон, Дарманен отговори: „Разбира се“.

„В демокрацията понякога се губят избори. Президентското мнозинство беше изправено пред важно препятствие. Нека не правим прибързани заключения, що се отнася до президентските избори“, добави той.

Дарманен заяви, че рекордно ниската избирателна активност вчера е поражение за всички, тъй като „въздържанието е сигнал. Френският народ казва на политиците, че не им вярва“.

„Никой не може да се радва, когато делът на въздържалите е 70 процента, достигайки при младите хора до над 80 на сто“, добави той.

Малко резултати

Делът на негласувалите вчера е най-големият досега в историята - 66,1 на сто, отбелязва тази сутрин в. „Фигаро“. Той изпреварва с много рекорда от първия тур на регионалните избори през 2010 г. (53,67 процента) и на кантоналните избори през 2011 г. (55,68 %), пише в. „Монд“.

Лявоцентристкият всекидневник отбелязва, че избирателите, които са отишли до урните, са предпочели в мнозинството си досегашните регионални лидери, които са или от традиционната десница или от традиционната левица. Тази тенденция е във вреда на Сбора и на управляващото мнозинство, състоящо се от „Република напред“ и от малката либерална формация „МоДем“.

Вдясно дясноцентристът Ксавие Бертран (42,5 процента) води убедително в О-дьо-Франс пред кандидата на Сбора Себастиен Шеню (24 на сто), според резултатите, обобщени от „Журнал дю диманш“. В Оверн-Рона-Алпите републиканецът Лоран Вокие (43,9 процента), също досегашен президент на региона, има солидна преднина пред втората в класирането, зелената Фабиен Гребер. В Ил-дьо-Франс досегашната председателка Валери Пекрес (36,2 на сто), която напусна „Републиканците“ преди четири години, за да основе своя формация под името „Да бъдем свободни“ води класирането със значителен аванс пред кандидата на Сбора Жордан Бардела (13,4 процента).

Оспорван балотаж се очертава в южния регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Тук кандидатът на Сбора Тиери Мариани (34,8 процента) има минимална преднина пред досегашния регионален президент Рено Мюзелие подкрепен от „Републиканците“ и МоДем (33,7 на сто). „Монд“ очаква тук републикански фронт на традиционните левица и десница против Сбора за разлика от предходните региони, където „Републиканците“ не се нуждаят непременно от подкрепата на управляващите или на социалистите, зелените или крайната левица в лицето на „Непокорна Франция“.

Коментарите в западната преса днес

„Шамар в лицето“ на Макрон, френските избиратели не отидоха до урните на местните избори, пише британският „Гардиън“, цитиран от БТА. Президентът и правителството не са успели да мобилизират привържениците си, отбелязва лейбъристкият всекидневник.

Той обаче предупреждава, че във Франция обаче има консенсус, че не е разумно резултатите от регионалните избори автоматично да се пренасят като прогнози върху президентските. Причината е, че на този етап партии като тези от традиционната десница и левица, "Републиканците" и социалистите, все още нямат надежден кандидат.

Според цитирани от „Гардиън“ анализатори високият процент на въздържалите се от гласуване поставя под съмнение всякакви политически прогнози.

За „шамар в лицето“ на Макрон говори и либералният британски в. „Индипендънт“, който също посочва, че  крайната десница се е представила под очакванията. Изданието отбелязва, че мнозинството от избирателите не са отишли до урните заради слънчевата неделя и края на строги противоепидемични ограничения, продължили с месеци.

Вестникът допълва, че партията на президента се е представила очаквано зле, както и че той не е успял да укрепи позициите си на местно равнище, но въпреки това в национален план популярността му остава по-висока от тази на предшествениците му.

Според социологическите прогнози Марин Льо Пен ще спечели първия тур на президентските избори догодина, поради подкрепата от твърдо ядро привърженици, на които им е омръзнало от престъпност и от загуба на работни места заради глобализацията, както и от управляващия елит, за който се смята, че е загубил връзка с обикновените граждани.

Националният сбор никога досега не е установявала контрол над френски регион и ако го направи на балотажа другата седмица, то това ще е сигнал, че възможността за президент от „Националния сбор“ не бива да бъде изключвана, отбелязва „Индипендънт“.

Френската крайна десница се представи под очакванията, но все още може да спечели ключов регион, пише в заглавие в. „Вашингтон пост“. Той отбелязва, че Националният сбор води в ключов колебаещ се регион, Прованс-Алпи-Лазурен бряг, региона около Марсилия, втория по големина френски град, където проблемът с миграцията и с магребските и с африканските общности се чувства най-остро.

Американският всекидневник обаче посочва, че на други места партията на Льо Пен се представя много под социологическите прогнози.

Вчерашните резултати може да се окажат ранен предупредителен сигнал за Макрон преди президентските избори, отбелязва „Вашингтон пост“, цитиран от БТА. Проучванията сочат силно оспорван балотаж между него и Льо Пен. Цитираните обаче и от това издание анализатори предупреждават, че резултатите от вчерашния ден не бива да се интерпретират като точен барометър за това, което ще се случи догодина. Но вчерашните резултати поставят под известно съмнение способността на Макрон да се бори за подкрепа от френската десница, допълва изданието.

Френската крайна десница претърпя неуспех на първия тур от регионалните избори, посочва в заглавие „Ню Йорк таймс“. Изданието отбелязва, че десноцентристката партия „Републиканците“ води на изборите, а Националният сбор на Марин Льо Пен, който е имал големи надежди води само в един регион. Вестникът коментира, че „Националният сбор“ е претърпял сериозен неуспех вчера, който е попарил надеждите на Льо Пен да използва тези избори като трамплин за президентската надпревара догодина.

Десноцентристката партия „Републиканците“ изглежда бетонира контрола си върху страната, позиционирайки се като сериозен съперник на президента Еманюел Макрон, чиято центристка формация изостава във всички региони, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

„Файненшъл таймс“ също изтъква силното представяне на десноцентристите, както и колебливия резултат на крайната десница.