Ако се разглежда абсолютният брой, най-много наети в обществения сектор има в столицата (146 хиляди наети), Пловдив (32 хиляди) и Варна (27 хиляди). В 186 общини пък броят на наетите в публичния сектор е под 1000 души, но в общия случай това са населени места с малко общо жители. В унисон с рекордите на пазара на труда, през 2019 г. в сравнение с предходната година броят на наетите в публичния сектор като абсолютна стойност нараства в 141 общини, а намалява в 120[1]. Най-бързо той нараства в относително малки и икономически по-слабо развити общини – Баните и Борино (с по 50%), Белица (45%). Най-чувствителен е спадът в Марица (-34% в рамките на годината) и Антон (-26%).

Делът на наетите в публичния сектор (с някои изключения в енергетиката и някои индустрии, например оръжейната) в общия случай е белег за продуктивността на местните икономики. Видно е и че в по-бедните райони на страната, особено в Северозапада държавата е най-важният работодател.

Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (86%) и Бойница (94%), където на практика частна икономика отсъства. В цели 40 общини този дял обаче надхвърля половината наети, като те са концентрирани в няколко района - Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. Броят на тези общини е нараснал със седем през 2019 г.

На обратния полюс са  5 общини - Марица, Лясковец, Съединение, Костинброд и Божурище - където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 29 общини той е под 20%. Прави впечатление, че повечето общини с малък дял на наетите в публичния сектор са сред водещите индустриални центрове. Що се отнася до големите икономически центрове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора - делът на публичния сектор в тях гравитира около 20% - близо до средните за страната 23%.

В динамика, делът на обществения сектор сред наетите остава същия или нараства в 161 общини през 2019 г., като най-видим е ръстът в Борино и Белица (по 11 пр.п.) и Белоградчик (10 пр.п.). Спадове има в 99 общини, но в 55 от тях то е с под 1 пункт.

Доколкото загубата на заетост по време на кризата през 2020 г. беше концентрирана почти изключително в частния сектор, по всичко личи, че тенденцията към увеличаване на дяловете на наетите в обществения сектор ще продължи. Това от своя страна поставя под съмнение способността им да поддържат жизнеспособни малките местни икономики при положение, че във все повече от тях държавата се явява основен работодател.

Институт за пазарна икономика