Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Китай е системна заплаха.

Това обявиха лидерите на страните членки на НАТО в съвместно комюнике, прието на днешната среща на върха в Брюксел. България е представена от президента Румен Радев.

Това бе дипломатическа победа на американския президент Джо Байдън, който вчера за първи път участва в такъв форум, отбелязва Ройтерс. Той обяви твърдото противопоставяне срещу Китай като един от своите приоритети и призова европейските съюзници в пакта да направят същото заради нарастващата военна мощ на Пекин.

Това се случи само ден, след като ръководителите на Г-7 (шест от тези страни са членки и на НАТО) излязоха с остро изявление по адрес на Китай.

„Заявените от Китай амбиции и напористо поведение представляват системни предизвикателства за основания на правила международен ред и области от ключово значение за сигурността на алианса“, се казва в комюникето от 79 точки.

Байдън заяви още при пристигането си в Брюксел, че договорът за взаимна отбрана е свещено задължение. И припомни как НАТО е задействал член 5 след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. Според този член атака срещу една държава от пакта означава нападение срещу целия съюз.

„Искам цяла Европа да знае, че САЩ ги има. НАТО е от ключова важност за нас“, изтъкна господарят на Белия дом.

Това е коренна промяна на политиката на САЩ в сравнение с тази от времето на управлявалия до януари Доналд Тръмп.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел, за която това е последната среща на върха на пакта прези оттеглянето й, обяви пристигането на Байдън за нова глава.

И макар името на Русия да бе споменато много повече пъти в комюникето, повратният момент е обявяването на Китай за заплаха. Така НАТО тръгна по пътя на ЕС, който преди година обяви Пекин за системен съперник.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изтъкна, че нарастващото китайско военно присъствие от Балтика до Африка означава, че притежаващият ядрено оръжие пакт трябва да бъде готов.

„Китай се приближава към нас. Виждаме го в киберпространството, в Африка, но също така го виждаме да инвестира сериозно в нашата собствена ключова инфраструктура“, каза той, като визира пристанища и телекомуникационни мрежи.

И затова НАТО трябва да отговори на всичко това като съюз.

Литовският президент Гитанас Науседа заяви в началото на срещата, че Русия се опитва да погълне Баларус. Той смята, че НАТО трябва да бъде в състояние да възпира Москва. И допълни, че балтийските страни ще поискат повече американски сили в региона с тази цел.

Йенс Столтенберг отбеляза, че са приети дългосрочни решения, с които се разгръща нова страница в историята на НАТО. Това са изразената подкрепа за усилията за контрол над въоръжаването, оценката за действията на Русия и Китай, готовността за задълбочаване на ролята на алианса в уреждането на противоречията между съюзниците, за укрепване на съвместното развитие на технологиите с общо финансиране, за допълнително сътрудничество с Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.

Участниците в срещата са приели цел до 2050 г. войските на НАТО с дейността си да не вредят на природата, каза Столтенберг на заключителната пресконференция.

Той очерта 8 ключови сфери на действие за реализиране на плана „НАТО 2030“, за които съобщи още миналата седмица. Сред тях прави впечатление намерението на НАТО да намали сериозно вредните военни емисии и да ги сведе до нула до 2050 г.

Това е още една допирна точка между пакта и ЕС, който иска да посгигне в този срок пълна неутралност по отношение на климата.

Русия няма думата или право на вето за разширяването на НАТО и пактът запазва силната си подкрепа за присъединяването на Украйна и Грузия, допълни Столтенберг.

Все още няма решение кой да поеме управлението на летището в Кабул след изтеглянето на НАТО от Афганистан. На днешната среща е била потвърдена готовността да продължи финансирането за силите за сигурност и за институциите в страната след приключването на мисията там.

Съюзниците инвестират в нови капацитети, продължи генералният секретар. Но трябва съюзниците да влагат повече средства заедно. И това ще изисква увеличаване на ресурсите в трите бюджета на НАТО – военният, гражданският и инфраструктурният.

Първоначално е било предложено да се увеличи само военният бюджет. Съюзниците обаче са решили това да стане и за трите бюджета, защото само така могат да изпълнят амбициите си, включващи повее учения, обучения, контрол и т.н.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.